РЕЦЕНЗИИ

Голямо постижение на спектакъла „Разстоянието“ е текстът написан от Тиаго Родригес, който едновременно следва дълбоката линията на връзката между хората, но към това плавно и ненатрапчиво вплита проблемите на днешния ден. Това е сценично приближение, в което телескопът на бъдещето се насочва към най-фините детайли – уязвимостта на личните отношения. Вместо да предсказва, спектакълът се вглежда в тревогите на настоящето: забързания ритъм на живота, обсесията със срокове и усещането за застой между колективни стремежи и политико-икономически реалности. „Разстоянието“ не е хроника на утрешния ден, а поезия за нашето сега. То напомня, че сме „предци на бъдещето“ и ще бъдем съдени за изборите си.

На 25 септември 2025 г. при фонтаните пред Народния театър беше открита фотоизложбата „Заедно по пътя“, посветена на 90-годишнината от рождението на Виолета Бахчеванова и Васил Стойчев. Богатата експозиция с фотоси от знаменити роли на двамата емблематични актьори на националната сцена от близкото минало, както и от техни известни филмови участия е осъществена от семейството на актьорите в партньорство със Столична община, Народен театър „Иван Вазов“, Българска национална филмотека и НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“.

Септември 2025 г. превърна Балчик в истинска сцена на изкуствата, където хора от различни поколения и с различни възможности се срещнаха чрез музика, театър, визуално изкуство и кино. Два поредни фестивала – „Политане“ и „Виа Понтика“, обагриха града с енергия и творчество, създавайки преживяване, което остана дълго в сърцата на участници и зрители.

Театър „Минак“ често попада в класации за най-живописни театрални сцени, но всъщност малцина знаят точно къде се намира, каква е неговата история и какво и кога може да се види там. Затова през август, може би традиционно най-почивния месец от всички останали, когато театралните премиери са рядкост и не само зрителите, но дори и критиците са се отдали на почивка, ще се насочим към едно от наистина най-забележителните сценични пространства във Великобритания, което обединява театрално преживяване и красива морска гледка.

25-тото издание на международния фестивал на изкуствата „Малък сезон“ (25 юни – 7 юли 2025) премина под мотото „Итака в 21. век. Завръщане към ценностите“. Както всяка година, платформата позволи на младите от всички изкуства да споделят своите творчески идеи на сцените на Театрална работилница „Сфумато“. Без предварителна селекция и с напълно осигурени екипи от страна на театъра, така че всеки един от проектите да има възможността да премине свободно и да бъде споделен с аудиторията – феномен, който не съществува никъде другаде по света. Неслучайно тази инициатива, замислена през далечната 1998 г. от режисьора Явор Гърдев и драматурга Георги Тенев, е създадена от творци за творци, като една отворена творческа борса за обмен на идеи и опит. Тази традиция беше успешно продължена в настоящото издание, което беше изпълнено с акции, създадени в условията на лабораторията.

Фестивалната култура отдавна е припозната не само като форма на разпространение на различни произведения на изкуството и своеобразно празнуване на културата, но и като инструмент за включването на различни аудитории в разнообразните дискурси и проблемите, пред които съвременността ни изправя. В контекста на Югоизточна Европа, където културните идентичности исторически се наслагват чрез различни идеологически наративи — често прекъсващи и противоречащи на предходните — фестивалите имат особено значение.

От 9 до 12 юли в университета в Порто се проведе поредната международна конференция на Европейската асоциация за изследване на Шекспир (European Shakespeare Research Association – ESRA). Този път темата бе „Шекспир и времето“, а форумът бе организиран в партньорство с Факултета по изкуства и хуманитарни науки на университета в Порто и Центъра за английски език, превод и англо-португалски изследвания (Centre for English, Translation, and Anglo-Portuguese Studies – CETAPS).

За Международния театрален фестивал в Сибиу, Румъния (FITS) и за своето участие в него като доброволец, както и за най-значимите спектакли и събития в програмата на 32-то издание на известния форум разказва Лъчезар Йорданов.

„Разколебаната сатира“ – така с една иронична, но точна фраза можем да обобщим случващото се, когато сцената на Сатиричния театър посреща „Майка Кураж и нейните деца“. Пиесата на Бертолт Брехт, написана през 1939 г. в Швеция, в навечерието на Втората световна война, е замислена като предупреждение срещу възхода на нацизма и разрушителната сила на войната, използвайки Тридесетгодишната война като алегория. Брехт създава тази пиеса в духа на епическия театър, където дистанцията между сцена и публика се използва не за отчуждение, а за съзнателно размишление.