Автор: ДЕБОРА ДИКОВА

„Брадатата графиня“ в Сатиричен театър „Алеко Константинов“ поставя въпрос, който надхвърля жанровите очаквания към подобен текст: как се срещат чеховската чувствителност и американската драматургична лекота, когато попаднат в контекста на сцена с ясно изразена сатирична традиция. Спектакълът не търси изглаждане на това напрежение, нито компромисно уравновесяване на различни естетики. Напротив – поддържането на това напрежение се превръща в негов основен структурен принцип и двигател на сценичното действие.

Театърът е изкуството на мига, на „тук и сега“ – онова едва уловимо дихание, което събира актьора и зрителя в един неповторим момент. Когато завесата падне и светлините угаснат, остава само споменът – усещането, че си бил част от нещо живо, което вече не е същото, но продължава да диша в теб.

Септември 2025 г. превърна Балчик в истинска сцена на изкуствата, където хора от различни поколения и с различни възможности се срещнаха чрез музика, театър, визуално изкуство и кино. Два поредни фестивала – „Политане“ и „Виа Понтика“, обагриха града с енергия и творчество, създавайки преживяване, което остана дълго в сърцата на участници и зрители.

„Разколебаната сатира“ – така с една иронична, но точна фраза можем да обобщим случващото се, когато сцената на Сатиричния театър посреща „Майка Кураж и нейните деца“. Пиесата на Бертолт Брехт, написана през 1939 г. в Швеция, в навечерието на Втората световна война, е замислена като предупреждение срещу възхода на нацизма и разрушителната сила на войната, използвайки Тридесетгодишната война като алегория. Брехт създава тази пиеса в духа на епическия театър, където дистанцията между сцена и публика се използва не за отчуждение, а за съзнателно размишление.