Един по-различен летен фестивал – Йоркски мистерии 2026
Лятото е сезон, в който европейските театрални сцени отстъпват място на динамичните и разнообразни фестивални събития. И докато световноизвестни форуми като Единбургският фестивал и този в Авиньон са по-често обект на внимание, тук представяме една по-традиционна, но същевременно и по-необичайна и непозната инициатива, с корени, достигащи столетия назад във времето. Става дума за колоритно събитие, което се проведе в английския град Йорк в края на юни и началото на юли тази година. Това са Йоркските мистерии, съвременни постановки на средновековния цикъл религиозни драми (мистерии), състоящ се от 48 пиеси с библейско съдържание, създадени от неизвестни автори, обхващащи ключови сцени от евангелския наратив от сътворението до деня на Страшния съд.
Фестивал „Йоркските мистерии“, Йорк, Обединено кралство, юни–юли 2026, снимка: York Mystery Plays Festival
Историята на Йоркските мистерии започва в Късното средновековие, наред с други подобни английски театрални традиции като Честърските и Уейкфийлдските мистерии. Поставянето на всяка пиеса е отговорност на различните занаятчийски гилдии, които по онова време са двигателите на средновековното градско общество. Например, сцената на Сътворението и падението на Луцифер традиционно се поставят от кожарската гилдия, корабостроителите съвсем естествено представят построяването на Ноевия ковчег, а пекарите – Тайната вечеря; задачата да драматизират Христовото възкресение се пада на гилдията на дърводелците. Йоркските мистерии се изпълняват в продължение на около два века – от XIV в. почти до края на XVI в. През 1569 г., те са забранени от властите под влияние на църковната реформация, според която характерът на тези пиеси, изграден по католическия канон, вече не съответства на нормите на обособяващата се англиканска църква.
След четиривековно забвение, мистериите се появяват отново на бял свят благодарение на Луси Толмин Смит, антиквар и библиотекар, която проучва средновековните ръкописи и ги издава през 1885 г. Първите постановки на някои от драмите в сборника се появяват в началото на миналия век, под формата на историческa процесия по улиците на Йорк, но чак през 1951 г. се състои по-мащабно събитие с фестивален характер. Началото, положено тогава, дава резултат и в следващото тридесетилетие Йоркски мистерии се организират на всеки три-четири години. Нов решителен етап в историята на мистериите настъпва през 2000 г., когато известният режисьор Грегъри Доран (директор на Кралската Шекспирова компания 2012 – 2022) се заема да популяризира средновековния уличен спектакъл в специално посветено на настъпването на новото хилядолетие едномесечно събитие. За разлика от предишните постановки, които традиционно се състоят на различни локации из града, тук вече се използва специално обособена сцена в монументалната готическа Йоркска катедрала. Следва отново пауза, а след 2012 г. мистериите се възраждат отново и се състоят на различни интервали между две и четири години. И така, еволюцията на религиозната драма, придобиваща все по-съвременен и светски характер, стига до тазгодишното си издание, което в много отношения потърси автентизма на формата, но и разшири съпътстващите дейности, като добави изложби и туристически обиколки.
Фестивал „Йоркските мистерии“, Йорк, Обединено кралство, юни–юли 2026, снимка: I. Saunders
Традицията повелява изпълнителите да са от местната общност, основно непрофесионалисти: някои – самодейци, а други – доброволци без никакъв опит. Това обаче не изключва участието на професионални актьори, често в главните роли. Десетте избрани за тази година спектакли бяха създадени от местните театрални дружества, които представляват отделните гилдии (любопитен факт е, че град Йорк се слави със запазени занаятчийски гилдии, които в днешно време съществуват като браншови асоциации) и така до голяма степен осигуряват приемственост в оригиналния замисъл на мистериите като обединяващи градската прослойка. Организатор на тазгодишното издание е д-р Алан Хевън, театрален историк и практик, специализирал се в изучаване и интерпретиране на традициите на уличния театър. Той поставя мистерии от 1989 г., като сред най-често избираните от него сегменти е денят на Страшния съд. Тази година д-р Хевън публикува практическия наръчник “Theatre in The Streets”, посветен специално на постановъчните техники и визуални решения, които се използват в поставянето на Йоркските мистерии. Използвайки нов превод на средновековните драми, Хевън разглежда подробно традиционно присъстващите сюжети, като очертава основните теми и акценти, персонажи и актьорските задачи, свързани с тях, както и използването на кукли и маски.
Фестивал „Йоркските мистерии“, Йорк, Обединено кралство, юни–юли 2026, снимка: Lewis-Outing
През годините театралната традиция е била осъвременявана по различни начини, като най-често тенденцията е спектаклите да се играят на една сцена (дори през 90-те години на миналия век събитието за кратко се „институционализира“ на сцената на театър „Роял“ в Йорк, ботаническата градина в града, както и вече споменатата катедрала). Тазгодишният фестивал категорично имаше за цел разчупването на този модел и връщането на спектаклите към променадния им характер – всеки сегмент, представляващ определена библейска история, беше игран на улицата, като всичко необходимо за представлението бе поставено на платформи на колела, теглени от хора, съпровождани от изпълнителите и музиканти, изпълняващи ренесансова музика на автентични инструменти. Платформите преминават през центъра на града и спират на четири локации, като на всяка от тях спектакълът започва отначало. Подобна организация е похвална, като се има предвид оживения център на град като Йорк, с автентичен средновековен облик, в който на места буквално можеш да се пресегнеш от прозореца и да докоснеш сградата отсреща. Събитието беше широкодостъпно – три от локациите бяха разположени на улицата, където всеки можеше да гледа безплатно, а четвъртата локация бе с обособени седящи места с билети.
Ако описаното дотук прилича повече на семейно забавление и туристическа атракция под формата на цветна историческа възстановка, отколкото на „сериозен“ театър, добре е да се отчете важната роля, която подобна традиция играе за обединяването на градската общност. Десетките доброволци и самодейци придават социална стойност на естетическото преживяване, а релевантността на тези привидно отдалечени от нас като форма и съдържание религиозни драми е подчертана от спектакли като „Избиването на младенците“, продукция на украинския театър DSpace, основан в Йорк от актрисата и режисьор Дарина Клименко. Както и други постановки, чрез стилизирани осъвременени костюми и различни визуални препратки към времето, в което живеем, тя провокира у зрителите асоциативните връзки между акта на насилие от страна на цар Ирод и произвола на авторитарните режими в днешни дни, както и случващото в зоните на военни конфликти по света, включително, разбира се, и в родината ѝ.
В ерата на постхуманизма и постоянно трансформиращото се театрално преживяване, в което използването на мултимедия и съпътстващи дигитални съдържания са норма, а изкуственият интелект все по-смело навлиза в творческия процес, средновековната традиция на Йоркските мистерии е като глътка свеж въздух. Успехът на този мост между минало и настояще се дължи на преоткриването на театъра като колективен, общностен ритуал и пресътворяването на архетипни сюжети в увлекателни визуално и емоционално ангажиращи преживявания.
МИРЯНА ДИМИТРОВА
Материалът е подготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по Програма „Критика’2025„