РЕЦЕНЗИИ

Тазгодишното издание на платформата „Световен театър в София“ завърши със спектакъла „В очакване на Годо“ под режисурата на Теодорос Терзопулос. Гръцкият режисьор се нарежда сред най-значимите театрални творци на нашето време. През 1985 г. той основава Театър „Атис“, който се превръща в основното пространство за дългогодишните му изследвания върху трагическото, тялото, гласа и пределите на актьорското присъствие. Терзопулос е носител на множество международни награди и основател на Театралната олимпиада – едно от най-престижните събития на световната театрална сцена. Разработеният от него метод, преподаван в театрални академии и университети в различни страни, разглежда актьора не просто като изпълнител на роля, а като носител на концентрирана физическа, гласова и духовна енергия. Тъкмо затова срещата между Терзопулос и Бекет изглежда толкова закономерна.

Всяка година София е домакин на няколко добре подбрани европейски и световни театрални заглавия. За около месец зрителите на столицата имат възможността да гледат на живо и прожекции на оригинални прочити на класически пиеси, нови съвременни текстове за театър, интригуващи адаптирани повести и романи, и иновативни театрални форми. Тазгодишното 20-то издание на фестивала „Световен театър в София“ отново намери баланса и не изневери на себе си, представяйки на зрителите интересна програма от представления в различни жанрови форми, методи и стил на работа. Бяха показани пет заглавия от Румъния (държавен театър „Арон Тамаши“ на унгарското малцинство в Румъния), Франция, Чехия, Русия и Италия.

От 1 до 10 юни Варна отново стана домакин на Международния театрален фестивал „Варненско лято“. Както всяка година афишът на неговото 34-то издание обединяваше четири модула – „Основна програма – българска селекция“, „Основна програма – международна селекция“, „Програма „Шоукейс“, „Паралелна програма“ и Програма „Интермецо“, които включваха повече от 30 спектакъла и събития. Акцентът този път беше върху българската селекция, която се стремеше както да покаже най-доброто от изтеклия сезон, така и да представи някои други ярки заглавия, откроили се с голям интерес на публиката към тях, с актьорски постижения или с откриването на нов драматичен текст. В международната програма бяха селекционирани две представления на водещи европейски режисьори. Основният афиш на фестивала убедително се допълваше от традиционния шоукейс на български и чужди спектакли, отворени към международна аудитория, концерт на световноизвестния цигулар Васко Василев и испанския китарист Карлос Йаве и богата паралелна програма от изложби, конференции и спектакли.

В рамките на 28-ото издание на лятната фестивална инициатива „Малък сезон“ на  ТР „Сфумато“, столичната публика имаше възможност да гледа сценична интерпретация върху една от пиесите на Георги Господинов. Това само по себе си е сравнително рядко явление, тъй като последните години показват, че театралните режисьори преимуществено предпочитат да интерпретират белетристиката на автора. Един такъв пример би могъл да бъде спектакълът на Ямболския Драматичен театър „Всичките наши тела“, който неколкократно гостува в София и бе номиниран за три награди „ИКАР“, като Вълчо Янев получи отличието за поддържаща мъжка роля. От друга страна, очакваната премиера на „Физика на тъгата“ в Народния театър идната есен, под режисурата на Йерней Лоренци, сякаш само потвърждава тази тенденция.

През юни тази година британският драматург Хауърд Баркър посреща осемдесетия си рожден ден. Събитието обаче сякаш няма да бъде отбелязано от широката театрална общественост на Острова и това вероятно не би го учудило. В последните години международно признатият емблематичен драматург, режисьор, художник и сценограф, чиято кариера обхваща над пет десетилетия, е в състояние на културна изолация. Остракирането на Баркър се дължи основно на анти-конформисткия му творчески натюрел, който се противи на идеята за политически и социални послания, налагащи се от преобладаващо либералните възгледи в съвременния театър. И въпреки това (или може би именно поради това) драматургът продължава да въздейства и да вдъхновява в родината си и по света.

Международният Шекспиров фестивал в Крайова се проведе от 21 до 31 май 2026 г. С над 450 събития, проведени на повече от 60 места, фестивалът превърна красивия румънски град в международна сцена, събирайки творци и публика чрез театър, танц, музика, филми, изложби, семинари и събития както в конвенционални, така и в неконвенционални пространства. Основан през 1994 г., форумът се утвърждава като един от водещите световни Шекспирови фестивали и като основна забележителност в културния профил на Румъния.

Предложенията, които може да отправи цялостният пейзаж на театъра в Париж към съвременния зрител са безбройни и разнообразни, което е най-семплото понятие, което може да бъде употребено за преживяването на френския театър. Всеки е чувал за прочутия „Комеди Франсез“, за великия клуб с мелницата, материализиран от Мулен Руж, за алтернативните форми на сцената и извън нейните очертания. Животът, който изпълва културните парижки пространства и цялостно улиците на този вечно буден метрополитен, не може да остави посетителя си равнодушен.

В края на театралния сезон, Народния театър „Иван Вазов“ представя многолюден творчески проект по пиесата на Молиер „Скъперникът“, ръководен от режисьора Слободан Унковски. Това е дебют на българска сцена за северно-македонския театрален режисьор. В предварителен разговор Унковски споделя, че интересът му към пиесата е породен от възможността, която му позволява текстът, да експериментира с актьорското изпълнение и актьорските възможности. Това е третият път, в който заглавието се поставя на сцената на Народния театър.

Наскоро представеният в София, в рамките на 18-ото издание на фестивала „Антистатик“, соло пърформанс Work Body, преведен като „Работническо тяло“, на австрийския хореограф, изпълнител, активист и теоретик Михаел Турински, поставя някои от най-невралгичните въпроси за положението на съвременната работническа класа в неолиберализма, за статута на труда и за начина, по който тялото на трудещия се съществува в т.нар. общество на спектакъла. В теорията за обществото на спектакъла, развита от Ги Дебор, това е един свят, в който непосредственият живот постепенно бива изместен от образи, медийни символи, стоки и публични роли; свят, в който реалността все по-малко се преживява пряко и все повече се наблюдава и консумира в различни режими на репродукция, а дори и на имитация.