Месец: април 2024

През последната година и половина прави впечатление, че в афиша на Народния театър „Иван Вазов“ присъстват представления, които по-скоро могат да се определят като експериментални. Програмата „Апостол Карамитев“, организирана под формата на конкурс, без да е иновативен механизъм, е добър ход на ръководството на театъра да се опита да намери пресечните точки и баланса между една по-класическа и по-консервативна репертоарна политика и експеримента. Чрез конкурса си театърът едновременно създаде възможност за поява на нови и различни за репертоара му, като форма и вид театър, проекти и в същото време отвори сцената си за артисти на свободна практика. Първите добри резултати от подновяването на тази съществувала преди години практика не закъсняват. Новият спектакъл на Галина Борисова „Хипотетично“ е част от второто издание на програмата и без съмнение е добър атестат за нейната необходимост.

На 14 януари тази година, на 82-годишна възраст ни напусна Красимир Спасов (26.07.1941-14.01.2024) – една от емблематичните фигури на българската театрална режисура и на българския театър през последните пет десетилетия. Без неговия увлекателен, дързък и задълбочен режисьорски театър на българската сцена се настанява едно голямо отсъствие, което дълго ще усещаме.

Софийските театри ни очакват с богата програма през този месец, изпълнена с разнообразни постановки. Макар че краят на театралния сезон вече е близо, интензивната поява на премиери продължава, а сцените извън София гъмжат от живот и нови заглавия. Представяме ви повечето от тях.

Драмата и сцената се откриват като феномени за българското общество едва през ХIХ век в периода на Танзимата в Османската империя, т.е. времето на предприети реформи от султанската власт за нейното европеизиране, или по-точно озападняване. Годините между обявяването на Гюлханския хатишериф през ноември 1839 г., до оповестяването на първата османска конституция през декември 1876 г., съвпадат с процесите и произведенията, които обобщаваме под етикета „български възрожденски театър“ – отначало като преводни пиеси за четене и училищни диалози, по-късно и като новосъздадени драматургични текстове и представления пред публика. Всъщност точно новият дух на озападняване на империята довежда и европейския тип театър в нея.

Един критически поглед към някои от най-новите адаптации на древногръцките трагедии отново потвърждава нестихващото въздействие на античните трагици върху съвременния европейски театър. През последните три години Европа е белязана от събития, които за жалост са твърде удачни за преосмисляне на човешкото битие през призмата на античната трагедия. Темата за съдбата, макар и не толкова за божествения произвол, намира израз в констатацията, че човешките съдби се управляват от стремеж за власт, насилие и манипулация.

Тази година на 27 март – Световния ден на театъра Съюзът на артистите в България връчи Националните театрални награди ИКАР за 50-ти път. На стилна церемония в Народния театър с известната статуетка бяха отличени за своите постижения артисти в 23 категории. ИКАР’2024 за водеща мъжка роля отиде при Пенко Господинов за изпълнението му на Иполит Матвеевич Воробянинов в „Седемте стола“ по Илф и Петров, режисьор Дамян Тенев, Драматичен театър – Ловеч, а за водеща женска роля – при Весела Бабинова за Анджела в „Пистолет в торнадо“ от Лорън Гъндърсън в режисьорската интерпретация на Васил Дуев-Тайг. ИКАР’2024 за изключителен принос към българския театър получи Мария Каварджикова.