Автор: ЛЪЧЕЗАР ЙОРДАНОВ

Има фестивали, които можеш да посетиш веднъж и да си тръгнеш с усещането, че вече няма с какво повече да те изненадат. Има обаче и фестивали, които отказват да разкрият мащаба си при първата среща, защото след края им, колкото повече се връщаш към тях, толкова повече разбираш колко малка част си успял да преживееш. Такъв е Международният театрален фестивал в Сибиу (FITS), който за поредна година с близо 850 събития, разпръснати из театри, площади, църкви, индустриални пространства и градски улици е невъзможен за обхождане в рамките на едно издание. От множгеството представленията в програмата му тук коментираме спектаклите на Люк Пърсивал, Мило Рау и компанията „Dead Centre“.

За Международния театрален фестивал в Сибиу, Румъния (FITS) и за своето участие в него като доброволец, както и за най-значимите спектакли и събития в програмата на 32-то издание на известния форум разказва Лъчезар Йорданов.

В зрителния салон на театър Барбикан настъпва промяна. Спокойният диалог в първите три действия бива заменен с викове, а усещането за меланхолия с екшън.  Медведенко, държащ електрическа китара, отново застава в центъра на сцената, за да изпълни песен, с която да открие последното, четвърто действие. Огромният бял екран в дъното започва да свети в сиво, а над разположените в центъра тръстики падат ситни капчици дъжд. Предстои да се случи нещо лошо…