„It’s Konstantin“ и как отчаянието чука на вратата
В зрителния салон на театър Барбикан настъпва промяна. Спокойният диалог в първите три действия бива заменен с викове, а усещането за меланхолия с екшън. Медведенко, държащ електрическа китара, отново застава в центъра на сцената, за да изпълни песен, с която да открие последното, четвърто действие. Огромният бял екран в дъното започва да свети в сиво, а над разположените в центъра тръстики падат ситни капчици дъжд. Предстои да се случи нещо лошо…
Read More