Месец: април 2025

През тази година Младежкият театър навърши 80 години (създаден е на 25 януари 1945 г). По този повод разговаряме с неговия директор Михаил Байков, който посочи „че под покрива си на практика Младежкият театър събира три театъра в едно. От една страна се създават драматични спектакли за възрастни, които се играят на голяма и на камерна сцена; от друга страна са т.нар. детски спектакли, в които участват драматични артисти. Те именно са и неговата основа (Младежкият театър е създаден като филиал на Народния театър през 1945 година и всъщност първите два-три сезона се правят изцяло спектакли за деца, след което се преобразува юридически в самостоятелен Народен театър за младежта); и третият театър, който е под купола на Младежки театър, това е кукленият театър, в който представленията са куклени, играят се от куклени артисти и с всички средства на кукления театър. Предизвикателството е да успееш да запазиш баланса между тези три лъча“.

Днес, на 23 април, светът отбелязва 461 години от рождението на Уилям Шекспир (1564–1616) – емблематичният английски драматург, превърнал се в знаково име на европейския и световния театър. Вече повече от три столетия не бихме могли да си представим театралния живот без постоянното завръщане към неговите вечни текстове. През последната година в българският театрален афиш особено се открои спектакълът „Венецианският търговец“ на Явор Гърдев и Народния театър. Наскоро, при присъждането на наградите „Икар’2025“ мащабната продукция получи няколко от основните отличия – за водеща мъжка роля на Самуел Финци като Шайлок, за най-добър спектакъл и за майсторско техническо осъществяване, а Явор Гърдев имаше номинация за режисура.

Април се оказва месец на известно затишие в премиерния театрален афиш – явление, което не е необичайно в годишната динамика на сценичния живот. След наситените първи месеци на годината, когато културната програма обикновено предлага плътна мрежа от нови заглавия и артистични търсения, април изглежда по-сдържан. Това редуциране на премиерната активност би могло да бъде интерпретирано като стратегическа пауза, в която театрите насочват усилията си към предстоящите месеци, традиционно белязани от повишена културна интензивност – фестивали, турнета и финални за сезона акценти.

Група зрители стоим пред сградата на Народен театър „Иван Вазов”. Не в салона, не на удобните кресла, не дори във фоайето на театъра – а отвън, на границата между градския шум и тишината преди начало на спектакъл. В този ден емблематичната балерина във фонтана е огряна от слънцето, а застиналата ѝ фигура привлича неколцина туристи с камери. Вниманието на останалите преминаващи минувачи е привлечено от нашата група. На ушите ни – черни слушалки, от които чуваме плътен мъжки глас, повтарящ това изречение като мантра. Какво ли си мислят хората – питам се наум.

Лондонският театрален Уест Енд е колоритна смесица от талант, маркетинг, сензация и забавление. Ако дадена продукция, създадена в някои от репертоарните театри или представена първоначално в по-алтернативно пространство, получи своята премиера в театър на Уест Енд, тя излиза от може би малко по-специализираната си среда, в която е харесвана от по-отдадени почитатели на театъра и критици, и се отваря към широката публика. Цените на билетите се покачват, мястото ѝ в туристическите брошури е гарантирано. В този театрален квартал, чийто еквивалент е Ню Йоркският Бродуей, е и най-вероятно да се появят актьори, добили популярност с изявите си в киното и телевизията. Не е новина холивудски знаменитости да се „пробват“ на лондонска сцена, но напоследък сякаш се забелязва засилване на американското присъствие там, което като че ли целенасочено се стреми да се докаже в постановки по класически творби.