Месец: юли 2023

В края на театралния сезон по традиция се състоя 17-то издание на фестивала „Световен театър в София“. Платформата предостави възможност на зрителите в столицата да станат част от един интензивен и интересен културен живот, представяйки различни заглавия от световната сцена. Двете представления, които направиха силно впечатление със съвременните си идеи, със смелия режисьорски прочит и размаха на творческия процес бяха сателитните прожекции на Националния театър в Лондон: „Животът на Пи“ на Макс Уебстър и „Чайка“ на Джейми Лойд. В програмата бяха включени и продукции на Деклан Донелан и Ник Ормерод, Йерней Лоренци, Пипо Делкбоно и други.

Дали наистина „всеки който живее, той и сънува” и „всеки себе си сънува и своя сън не проумява”? Тези въпроси, които драматургът от „златната епоха” на испанския театър от 16-17 век Педро Калдерон де ла Барка поставя в знаменитата си пиеса „Животът е сън“, изглеждат все така валидни и днес. Отговорът им сега търси постановката на вече достатъчно прочутия у нас Театър „Чийк бай джаул” от Великобритания на режисьора Деклан Донелан и сценографа Ник Ормерод, създадена като международна копродукция с Националната компания за класически театър от Мадрид, в сътрудничество с центъра Барбикан, Лондон и Националния театър d`Albi-Tarn, Франция. Спектакълът гледахме като част от програмата на тазгодишното издание на Световен театър в София.

Гьоте-институт България е инициатор и организатор на един от най-интересните международни форуми в София напоследък – Фестивала за нова драматургия, който се провежда в рамките на регионалния проект на института за страните от Югоизточна Европа New Stages Southeast. През 2023 г. фестивалът се състоя за трети пореден път между 12-ти и 18-ти юни и беше под название „Драма и политика“.

Двата основни акцента на фестивалната програма тази година бяха Дискусионният модул, който включваше четири тематични дискусии – „Драматургия на протеста“, „Репертоарът – отражение на политическите драми“, „Драматургия на политическото“ и „Хоризонти на българската драматургия“, и срещата с Иван Вирипаев.