вторник, ноември 17, 2026

Месец: октомври 2026

ДЕБАТИ

ДИСКУСИЯ: СЪСТОЯНИЕ, ПРОБЛЕМИ И ПЕРСПЕКТИВИ НА ТЕАТРАЛНАТА КРИТИКА В БЪЛГАРИЯ ДНЕС

На 21 октомври, 2026 г., от 10.00 до 13.30 ч. в Заседателната зала на ул. „Раковски“ 114 в НАТФИЗ беше проведена дискусията „СЪСТОЯНИЕ, ПРОБЛЕМИ И ПЕРСПЕКТИВИ НА ТЕАТРАЛНАТА КРИТИКА В БЪЛГАРИЯ ДНЕС“. Тя беше организирана от СЦЕНАрт–платформа за театър и дебати, нейния издател Сдружение АНТРАКТ и в партньорство с катедра „Театрознание“ в НАТФИЗ. Намерението беше да се проведе  задълбочен, професионален и конструктивен разговор по изключително важната тема за театралната критика и нейното актуално състояние, място и значение за нормалното функциониране на театралния живот в България днес.

Read More
РЕЦЕНЗИИ

Дискусия за театралната критика 

На 21 октомври 2026 г. се състоя дискусията „СЪСТОЯНИЕ, ПРОБЛЕМИ И ПЕРСПЕКТИВИ НА ТЕАТРАЛНАТА КРИТИКА В БЪЛГАРИЯ ДНЕС“, организирана от онлайн изданието за театрална критика „СЦЕНАрт – платформа за театър и дебати“, в партньорство с катедра „Театрознание“ в НАТФИЗ. Модератор на срещата беше проф. Камелия Николова, която направи и въвеждащ доклад, като в разговора с въвеждащи изказвания участваха и проф. Никола Йорданов и доц. Румяна Николова.

Read More
РЕЦЕНЗИИ

Опустошителите: „Свръхпредел“ и „Приземена“

Две нови спектакъла, които наскоро имаха своите премиери, доставят на публиката рядкото удоволствие да се вгледа в себе си. В „Свръхпредел“ и „Приземена“ на режисьора Надя Панчева се разказва за света към своя край и за човека към своето начало, което доказва, че създателите им се вълнуват от обществото и човека, а не от леконравието на механичния спектакъл. Коментира ги Калуди Германов.

Read More
РЕЦЕНЗИИ

Симеон Дамянов е кошмарът на Стивън Кинг в сценичната интерпретация на романа му „Гняв“

Любимият на поколения американски писател Стивън Кинг трудно намира своето място на театралната сцена. От една страна, може би, поради сюрреалистичните светове, които изгражда в текстовете си и които са предизвикателства за пресъздаване в конкретността на театъра, от друга – поради неудобните, често крайни теми на сюжетите му. Кралят на ужаса е доказал майсторството си в това да провокира любопитство, последвано от страх. Анализирайки човешката психика историите му съчетават параноичен ужас, постигнат в психологически реализъм. Авторът употребява героите си като ход за сближаване между реалността и художествената измислица.

Read More
РЕЦЕНЗИИ

Театърът като колективно човешко преживяване

Живеем във време, в което непрекъснато общуваме, а все по-трудно се срещаме. Стоим с часове пред екрани, говорим, пишем, коментираме, анализираме. Дори собствените си чувства се опитваме да обясним и рационализираме. Сякаш непрекъснато стоим в главите си. А кога просто си позволяваме да почувстваме? Този въпрос ме занимава особено силно след премиерата на „Физика на тъгата“ по романа на Георги Господинов на Голямата сцена в Народния театър „Иван Вазов“. След „Орфей“ словенският режисьор Йерней Лоренци отново среща актьорите от трупата със своя специфичен театрален език, в който литературният текст, личните истории, музиката и паметта изграждат общо сценично преживяване.
Продължаваме разговора за „Физика на тъгата“ на Георги Господинов и Йерней Лоренци в СЦЕНАрт със статията на Мария Ибришимова.

Read More
РЕЦЕНЗИИ

Американската мечта е трагедия в “Златно момче”

Авторът на “Златно момче”, Клифърд Одетс, също като героя си от пиесата, е дете на емигранти. Роден е в Ню Йорк, САЩ от брак между румънка и руснак. Образът на Джо е поне отчасти автобиографичен. За разлика от героя в най- прочутата си пиеса, младият Клифърд се противопоставя на желанието на баща си да стане печатар като него и става актьор. През 1931 г. той печели кастинг за първата постановка на The Gruop Theater. Tова е некомерсиален, с леви убеждения и активистки ориентиран театър. Oснован e, не от кого да е, а от самият Лий Страсбърг заедно с Харолд Клърман и Черил Крофорд. Може би, защото кариерата му на актьор не върви както му се иска, или защото това, което става в Америка в онези дни не само го вълнува много, но и намира начин да го изрази през писане, се отказва от актьорската професия и става драматург. Успехът му е шеметен. За новата постановка на пиесата му „Златното момче“ в театър „Алмейда“ в Лондон пише Йордан Славейков.

Read More
РЕЦЕНЗИИ

Метатеатралната „Чайка“ на Тита Якубели и Наташа Белова

На 29 декември 1898 г. експерименталната трупа на Московския художествен театър под режисурата на Константин Станиславски и Владимир Немирович-Данченко представя „Чайка“ от Антон Чехов и спектакълът предизвиква невероятен фурор. Това е втората постановка на пиесата, след като тя претърпява пълен провал няколко години по-рано, през 1896 г. в Александринския театър. Когато създава текста си, Чехов настоява, че е написал комедия. Неговият стремеж бил с лекота и ирония да изобрази живота в цялата му баналност и абсурдност. От това се ражда естетическият конфликт между него и Станиславски, който вижда в пиесата дълбока психологическа драма и подсилва текста с натуралистични външни ефекти на сцената. Напрежението между написания текст и сценичния му прочит е сред темите на вълнуващия спектакъл „Чайка“ на белгийската компания със същото име. Той е създаден след срещата на чилийската актриса Тита Якубели и Наташа Белова, белгийско-руски кукловод, които през 2015 г. в Сантяго, Чили, провеждат театрална лаборатория за съвременен куклен театър и след двумесечен период на експерименти, решават да продуцират съвместно представление. Премиерата му като първи знаков спектакъл на създадената от тях театрална компания „Чайка“ е през юни 2018 г. Българските зрители имаха възможността да видят представлението на 13 септември тази година като част от програмата на Международния фестивал за уличен и куклен театър „Панаир на куклите“ 2026.

Read More
РЕЦЕНЗИИ

„Физика на тъгата“ – представлението, в което времето спира да тече

Да събереш на едно място носителя на Международната награда „Букър“ за 2023 г. Георги Господинов и един от водещите европейски режисьори Йерней Лоренци безспорно е рецепта за успех, която обаче надмина моите очаквания. И въпреки че тяхната „Физика на тъгата“ се роди преди 5 дни, 20 часа, 40 минути и 35… 36…, 37… секунди, то тя не спира да живее в мен, карайки ме да я преживявам отново и отново – пише в рецензията си за спектакъла Лъчезар Йордантов

Read More
РЕЦЕНЗИИ

Водовъртежът на древногръцката трагичност

За пореден път австралийският автор и режисьор Саймън Стоун доказа интереса си към театрални текстове, позволяващи адаптация и сценична интерпретация със силно наситени и дълбоко кодирани отношения между персонажите. Отношения, които са строго заложени като проблематика в текста. Някои от заглавията, по които е работил са „Медея“, „Федра“, „Йерма“, „Дивата патица“, а след успешната му работа по „Жената от морето“ на Хенрик Ибсен, през 2025 г., той отново запретва ръкави в театър Бридж. Този път с нов, осъвременен сценичен прочит на единствената цялостно запазена древногръцка трилогия – „Орестия“ от Есхил.

Read More