Тази година новият театрален сезон в София започна много силно. Преди седмица с първата премиера на Голямата си сцена „Е.Е.“ по едноименния роман на Олга Токарчук Младежкият театър постави началото като срещна за първи път българската публика с емблематичния полски режисьор и едно от знаковите имена в съвременния европейски театър Гжегож Яжина. Появата на спектакъла респектиращо запълни отдавна задълбочаваща се празнина в театралното пространство у нас днес – липсата на непосредствени срещи със съвременния полски театър, наложил се като една от най-ярките и креативни театрални култури в Европа след 1989 г. (продължавайки и надграждайки традициите на полското театрално изкуство в тази посока от предходните десетилетия). Премиерната продукция „Е.Е.“, не само представи пред софийските зрители Гжегож Яжина, но и направи това чрез неговия режисьорски прочит на текст на друго емблематично име на съвременната полска култура – на Нобеловия лауреат за литература за 2018 г. Олга Токарчук, вече добре позната на българската читателска аудитория чрез преводите на няколко от най-значимите й романи, разкази и новели.
ПОСЛЕДНИ ПУБЛИКАЦИИ
РЕЦЕНЗИИ
Гжегож Яжина поставя Олга Токарчук в Младежкия театър в София
Тази година новият театрален сезон в София започна много силно. Преди седмица с първата премиера на Голямата си сцена „Е.Е.“ по едноименния роман на Олга Токарчук Младежкият театър постави началото като срещна за първи път българската публика с емблематичния полски режисьор и едно от знаковите имена в съвременния европейски театър Гжегож Яжина. Появата на спектакъла респектиращо запълни отдавна задълбочаваща се празнина в театралното пространство у нас днес – липсата на непосредствени срещи със съвременния полски театър, наложил се като една от най-ярките и креативни театрални култури в Европа след 1989 г. (продължавайки и надграждайки традициите на полското театрално изкуство в тази посока от предходните десетилетия). Премиерната продукция „Е.Е.“, не само представи пред софийските зрители Гжегож Яжина, но и направи това чрез неговия режисьорски прочит на текст на друго емблематично име на съвременната полска култура – на Нобеловия лауреат за литература за 2018 г. Олга Токарчук, вече добре позната на българската читателска аудитория чрез преводите на няколко от най-значимите й романи, разкази и новели.
ДЕБАТИ
ДИСКУСИЯ: Световен театър в София’2026. Изводи и въпроси след 20-тото издание
На 10 юни 2026 г., след завършването на юбилейното 20-то издание на фестивалната платформа „Световен театър в София“, в редакцията на СЦЕНАрт се проведе заключителна дискусия с участието на театроведите Николай Йорданов, Асен Терзиев, Камелия Николова, Илко Ганев и Деница Езекиева, на която бяха обсъдени включените в програмата му спектакли и събития, както и техния прием от софийската публика и от театралната общност. Предлагаме ви разговора с малки съкращения.
СЦЕНАрт
платформа за
театър и дебати
Бързо и динамично отразява, рецензира и изследва случващото се в българското театрално пространство днес в целия му спектър и разнообразие.
Предлага територия, на която да се обменят идеи и опит, да се представят и защитават различни гледни точки, да се води професионален диалог по актуалните въпроси на българския театър днес и на изпълнителските изкуства в локален и глобален мащаб.
Поставя като свой основен фокус навременното и високопрофесионално коментиране от театроведи, театрални критици и театрални практици на спектакли и събития на субсидираните театри и независимата сцена както в столицата, така и в страната.
Провежда дебати по съществени теми и въпроси на театъра и обществото, както и на начина, по който театърът рефлектира на ключовите проблеми на обществото и света днес.
Предоставя професионално подбрана информация и коментар за значими премиери, спектакли и театрални събития на европейските и световните сцени.
КАМЕЛИЯ НИКОЛОВА
Главен редактор
НОВИНИ
ТЕОРИЯ
ИНТЕРВЮТА
ИСТОРИЯ НА ТЕАТЪРА
През границите на културите
Днес, 20 октомври 2024 г., се навършват 11 години от деня, в който ни напусна Димитър Гочев (26.04.1943-20.10.2013) – едно от емблематичните имена на германската, българската и европейската сцена. Неговият театър е ярък пример за театралното изкуство като пътуване, като безкрайно пътешествие през границите на различните култури, идеологии и театрални естетики. От 80-те години на ХХ в. до смъртта си на 70-годишна възраст през 2013 г. той е сред водещите режисьори в Германия, чиито спектакли, освен в основните театри в страната – Дойчес театър и Фолксбюне в Берлин, Талия театър в Хамбург, театрите в Кьолн, Базел, Хановер, Бохум, Дюселдорф, традиционно присъстват и в българския афиш, както и на най-престижните европейски сцени и фестивали.
