През юни тази година британският драматург Хауърд Баркър посреща осемдесетия си рожден ден. Събитието обаче сякаш няма да бъде отбелязано от широката театрална общественост на Острова и това вероятно не би го учудило. В последните години международно признатият емблематичен драматург, режисьор, художник и сценограф, чиято кариера обхваща над пет десетилетия, е в състояние на културна изолация. Остракирането на Баркър се дължи основно на анти-конформисткия му творчески натюрел, който се противи на идеята за политически и социални послания, налагащи се от преобладаващо либералните възгледи в съвременния театър. И въпреки това (или може би именно поради това) драматургът продължава да въздейства и да вдъхновява в родината си и по света.
ПОСЛЕДНИ ПУБЛИКАЦИИ
РЕЦЕНЗИИ
Идеологът на „театъра на катастрофата“ Хауърд Баркър на 80
През юни тази година британският драматург Хауърд Баркър посреща осемдесетия си рожден ден. Събитието обаче сякаш няма да бъде отбелязано от широката театрална общественост на Острова и това вероятно не би го учудило. В последните години международно признатият емблематичен драматург, режисьор, художник и сценограф, чиято кариера обхваща над пет десетилетия, е в състояние на културна изолация. Остракирането на Баркър се дължи основно на анти-конформисткия му творчески натюрел, който се противи на идеята за политически и социални послания, налагащи се от преобладаващо либералните възгледи в съвременния театър. И въпреки това (или може би именно поради това) драматургът продължава да въздейства и да вдъхновява в родината си и по света.
ДЕБАТИ
Дискусия за съвременните театрални проекции на трагическото
На 8 юни се състоя традиционната теоретична дискусия в програмата на Международния театрален фестивал „Варненско лято“. Тази година тя беше на тема „Съвременни театрални проекции на трагическото“. В изключително интересния дебат за трагическото и съвременния театър, за актуалните интерпретации на класически трагедии, включени в афиша на фестивала и за проявите на трагическото в новите театрални форми взеха участие проф. Марвин Карлсън, проф. Савас Пацалидис, проф. Юн Чеул Ким, режисьорите Явор Гърдев, Стоян Радев, Стайко Мурджев и Боян Иванов, проф. Николай Йорданов, доц. Асен Терзиев, Нели Горанова, д-р Албева Тагарева и д-р Ина Божидарова. Модератор на дискусията беше проф. Камелия Николова.
СЦЕНАрт
платформа за
театър и дебати
Бързо и динамично отразява, рецензира и изследва случващото се в българското театрално пространство днес в целия му спектър и разнообразие.
Предлага територия, на която да се обменят идеи и опит, да се представят и защитават различни гледни точки, да се води професионален диалог по актуалните въпроси на българския театър днес и на изпълнителските изкуства в локален и глобален мащаб.
Поставя като свой основен фокус навременното и високопрофесионално коментиране от театроведи, театрални критици и театрални практици на спектакли и събития на субсидираните театри и независимата сцена както в столицата, така и в страната.
Провежда дебати по съществени теми и въпроси на театъра и обществото, както и на начина, по който театърът рефлектира на ключовите проблеми на обществото и света днес.
Предоставя професионално подбрана информация и коментар за значими премиери, спектакли и театрални събития на европейските и световните сцени.
КАМЕЛИЯ НИКОЛОВА
Главен редактор
НОВИНИ
ТЕОРИЯ
ИНТЕРВЮТА
ИСТОРИЯ НА ТЕАТЪРА
През границите на културите
Днес, 20 октомври 2024 г., се навършват 11 години от деня, в който ни напусна Димитър Гочев (26.04.1943-20.10.2013) – едно от емблематичните имена на германската, българската и европейската сцена. Неговият театър е ярък пример за театралното изкуство като пътуване, като безкрайно пътешествие през границите на различните култури, идеологии и театрални естетики. От 80-те години на ХХ в. до смъртта си на 70-годишна възраст през 2013 г. той е сред водещите режисьори в Германия, чиито спектакли, освен в основните театри в страната – Дойчес театър и Фолксбюне в Берлин, Талия театър в Хамбург, театрите в Кьолн, Базел, Хановер, Бохум, Дюселдорф, традиционно присъстват и в българския афиш, както и на най-престижните европейски сцени и фестивали.
