Казват, че има популярно японско изкуство, което възвръща целостта на счупените съдове, като покрива пукнатините със златна декорация. По този начин създава нова естетическа реалност. Това се случва с материалните обекти. Но при душевните човешки рани този способ комай не върши работа. Живата душевна рана не се лекува зад прикритието на естетизацията, пък била тя от скъпоценен метал. Тук е нужен психологически „скалпел“ с дълбоко проникновение в душевната пукнатина. И в този скалпел мерило е съвестта. Режеща безпощадно със силата на пречистващата истина, но не и заличаваща белезите на болезнената рана. За човешката съвест естетическо заличаване няма. Това не е размисъл от свободно падане от нищото. Провокацията е от спектакъла „Пукнатини“ на Драматично-куклен театър – Плевен. Автор е Оля Стоянова, режисурата е на Надя Панчева, със запомнящото се изпълнение на Надя Дердерян, Милена Торосян, Диана Ханджиева и Мария Рушанова.
ПОСЛЕДНИ ПУБЛИКАЦИИ
РЕЦЕНЗИИ
За пукнатините и разломите в битието и съзнанието. „Пукнатини“ в Плевенския театър
Казват, че има популярно японско изкуство, което възвръща целостта на счупените съдове, като покрива пукнатините със златна декорация. По този начин създава нова естетическа реалност. Това се случва с материалните обекти. Но при душевните човешки рани този способ комай не върши работа. Живата душевна рана не се лекува зад прикритието на естетизацията, пък била тя от скъпоценен метал. Тук е нужен психологически „скалпел“ с дълбоко проникновение в душевната пукнатина. И в този скалпел мерило е съвестта. Режеща безпощадно със силата на пречистващата истина, но не и заличаваща белезите на болезнената рана. За човешката съвест естетическо заличаване няма. Това не е размисъл от свободно падане от нищото. Провокацията е от спектакъла „Пукнатини“ на Драматично-куклен театър – Плевен. Автор е Оля Стоянова, режисурата е на Надя Панчева, със запомнящото се изпълнение на Надя Дердерян, Милена Торосян, Диана Ханджиева и Мария Рушанова.
ДЕБАТИ
ДИСКУСИЯ: Световен театър в София’2026. Изводи и въпроси след 20-тото издание
На 10 юни 2026 г., след завършването на юбилейното 20-то издание на фестивалната платформа „Световен театър в София“, в редакцията на СЦЕНАрт се проведе заключителна дискусия с участието на театроведите Николай Йорданов, Асен Терзиев, Камелия Николова, Илко Ганев и Деница Езекиева, на която бяха обсъдени включените в програмата му спектакли и събития, както и техния прием от софийската публика и от театралната общност. Предлагаме ви разговора с малки съкращения.
СЦЕНАрт
платформа за
театър и дебати
Бързо и динамично отразява, рецензира и изследва случващото се в българското театрално пространство днес в целия му спектър и разнообразие.
Предлага територия, на която да се обменят идеи и опит, да се представят и защитават различни гледни точки, да се води професионален диалог по актуалните въпроси на българския театър днес и на изпълнителските изкуства в локален и глобален мащаб.
Поставя като свой основен фокус навременното и високопрофесионално коментиране от театроведи, театрални критици и театрални практици на спектакли и събития на субсидираните театри и независимата сцена както в столицата, така и в страната.
Провежда дебати по съществени теми и въпроси на театъра и обществото, както и на начина, по който театърът рефлектира на ключовите проблеми на обществото и света днес.
Предоставя професионално подбрана информация и коментар за значими премиери, спектакли и театрални събития на европейските и световните сцени.
КАМЕЛИЯ НИКОЛОВА
Главен редактор
НОВИНИ
ТЕОРИЯ
ИНТЕРВЮТА
ИСТОРИЯ НА ТЕАТЪРА
През границите на културите
Днес, 20 октомври 2024 г., се навършват 11 години от деня, в който ни напусна Димитър Гочев (26.04.1943-20.10.2013) – едно от емблематичните имена на германската, българската и европейската сцена. Неговият театър е ярък пример за театралното изкуство като пътуване, като безкрайно пътешествие през границите на различните култури, идеологии и театрални естетики. От 80-те години на ХХ в. до смъртта си на 70-годишна възраст през 2013 г. той е сред водещите режисьори в Германия, чиито спектакли, освен в основните театри в страната – Дойчес театър и Фолксбюне в Берлин, Талия театър в Хамбург, театрите в Кьолн, Базел, Хановер, Бохум, Дюселдорф, традиционно присъстват и в българския афиш, както и на най-престижните европейски сцени и фестивали.
