Ако обичате смелия език на театралната сцена, ако харесвате силните жени, ако сте готови да се изправите на ръба на всемира и да се вгледате в днешния свят отстрани, то „Антигона“ на норвежкият хореограф и режисьор Алън Лусиен Ойен, танцовата му компания „Зимни гости“ и артистите от Танцтеатър Вупертал на Пина Бауш, е точно за вас. В мига, в който слънцето над Епидавър залезе вие ще се пренесете в друг един свят. Уж реален, но не чак дотам. Сякаш във владенията на смъртта, но не изцяло. Жена облечена в дълга черна рокля прорязва мрака и сяда в средата на сцената, обградена от седем L-образни панела, напомнящи за портите на Тива. След нея влиза слепият пророк Тирезий, който, воден от помощник, разбира, че е „на открито“, „под нощното небе“, че „някакви хора го наблюдават“ и „сякаш ще играят театър“, и че „в далечината личат руини от разрушен град“.
ПОСЛЕДНИ ПУБЛИКАЦИИ
РЕЦЕНЗИИ
Северно сияние изгря над древния театър Епидавър
Ако обичате смелия език на театралната сцена, ако харесвате силните жени, ако сте готови да се изправите на ръба на всемира и да се вгледате в днешния свят отстрани, то „Антигона“ на норвежкият хореограф и режисьор Алън Лусиен Ойен, танцовата му компания „Зимни гости“ и артистите от Танцтеатър Вупертал на Пина Бауш, е точно за вас. В мига, в който слънцето над Епидавър залезе вие ще се пренесете в друг един свят. Уж реален, но не чак дотам. Сякаш във владенията на смъртта, но не изцяло. Жена облечена в дълга черна рокля прорязва мрака и сяда в средата на сцената, обградена от седем L-образни панела, напомнящи за портите на Тива. След нея влиза слепият пророк Тирезий, който, воден от помощник, разбира, че е „на открито“, „под нощното небе“, че „някакви хора го наблюдават“ и „сякаш ще играят театър“, и че „в далечината личат руини от разрушен град“.
ДЕБАТИ
ДИСКУСИЯ: Световен театър в София’2026. Изводи и въпроси след 20-тото издание
На 10 юни 2026 г., след завършването на юбилейното 20-то издание на фестивалната платформа „Световен театър в София“, в редакцията на СЦЕНАрт се проведе заключителна дискусия с участието на театроведите Николай Йорданов, Асен Терзиев, Камелия Николова, Илко Ганев и Деница Езекиева, на която бяха обсъдени включените в програмата му спектакли и събития, както и техния прием от софийската публика и от театралната общност. Предлагаме ви разговора с малки съкращения.
СЦЕНАрт
платформа за
театър и дебати
Бързо и динамично отразява, рецензира и изследва случващото се в българското театрално пространство днес в целия му спектър и разнообразие.
Предлага територия, на която да се обменят идеи и опит, да се представят и защитават различни гледни точки, да се води професионален диалог по актуалните въпроси на българския театър днес и на изпълнителските изкуства в локален и глобален мащаб.
Поставя като свой основен фокус навременното и високопрофесионално коментиране от театроведи, театрални критици и театрални практици на спектакли и събития на субсидираните театри и независимата сцена както в столицата, така и в страната.
Провежда дебати по съществени теми и въпроси на театъра и обществото, както и на начина, по който театърът рефлектира на ключовите проблеми на обществото и света днес.
Предоставя професионално подбрана информация и коментар за значими премиери, спектакли и театрални събития на европейските и световните сцени.
КАМЕЛИЯ НИКОЛОВА
Главен редактор
НОВИНИ
ТЕОРИЯ
ИНТЕРВЮТА
ИСТОРИЯ НА ТЕАТЪРА
През границите на културите
Днес, 20 октомври 2024 г., се навършват 11 години от деня, в който ни напусна Димитър Гочев (26.04.1943-20.10.2013) – едно от емблематичните имена на германската, българската и европейската сцена. Неговият театър е ярък пример за театралното изкуство като пътуване, като безкрайно пътешествие през границите на различните култури, идеологии и театрални естетики. От 80-те години на ХХ в. до смъртта си на 70-годишна възраст през 2013 г. той е сред водещите режисьори в Германия, чиито спектакли, освен в основните театри в страната – Дойчес театър и Фолксбюне в Берлин, Талия театър в Хамбург, театрите в Кьолн, Базел, Хановер, Бохум, Дюселдорф, традиционно присъстват и в българския афиш, както и на най-престижните европейски сцени и фестивали.
