Гледах „Хамлет“ в театър ,,Йозефщат” във Виена с режисьор Стефан Мюлер. Още преди началото на спектакъла пространството на залата създава определено внушение. Алено червената облицовка на интериора и седалките подсказват атмосфера на напрежение, страст и насилие. Това не е неутрален фон, а предчувствие за кръвта и разрушението, които ще се разгърнат на сцената. Въпреки че сюжетът на пиесата е добре познат и съм гледала множество други постановки, интересът тук не беше насочен към това „какво ще се случи“, а към „как ще бъде разказано“. Драматургията е запазена без съществени съкращения или преработки, а продължителността от два часа и четиридесет и пет минути с антракт, показва уважение към целостта на текста. Това поставя още по-голяма отговорност върху режисьорската интерпретация, именно тя трябва да придаде нов смисъл на познатото.
ПОСЛЕДНИ ПУБЛИКАЦИИ
РЕЦЕНЗИИ
,,Хамлет“ отвъд езика
Гледах „Хамлет“ в театър ,,Йозефщат” във Виена с режисьор Стефан Мюлер. Още преди началото на спектакъла пространството на залата създава определено внушение. Алено червената облицовка на интериора и седалките подсказват атмосфера на напрежение, страст и насилие. Това не е неутрален фон, а предчувствие за кръвта и разрушението, които ще се разгърнат на сцената. Въпреки че сюжетът на пиесата е добре познат и съм гледала множество други постановки, интересът тук не беше насочен към това „какво ще се случи“, а към „как ще бъде разказано“. Драматургията е запазена без съществени съкращения или преработки, а продължителността от два часа и четиридесет и пет минути с антракт, показва уважение към целостта на текста. Това поставя още по-голяма отговорност върху режисьорската интерпретация, именно тя трябва да придаде нов смисъл на познатото.
ДЕБАТИ
Дискусия за съвременните театрални проекции на трагическото
На 8 юни се състоя традиционната теоретична дискусия в програмата на Международния театрален фестивал „Варненско лято“. Тази година тя беше на тема „Съвременни театрални проекции на трагическото“. В изключително интересния дебат за трагическото и съвременния театър, за актуалните интерпретации на класически трагедии, включени в афиша на фестивала и за проявите на трагическото в новите театрални форми взеха участие проф. Марвин Карлсън, проф. Савас Пацалидис, проф. Юн Чеул Ким, режисьорите Явор Гърдев, Стоян Радев, Стайко Мурджев и Боян Иванов, проф. Николай Йорданов, доц. Асен Терзиев, Нели Горанова, д-р Албева Тагарева и д-р Ина Божидарова. Модератор на дискусията беше проф. Камелия Николова.
СЦЕНАрт
платформа за
театър и дебати
Бързо и динамично отразява, рецензира и изследва случващото се в българското театрално пространство днес в целия му спектър и разнообразие.
Предлага територия, на която да се обменят идеи и опит, да се представят и защитават различни гледни точки, да се води професионален диалог по актуалните въпроси на българския театър днес и на изпълнителските изкуства в локален и глобален мащаб.
Поставя като свой основен фокус навременното и високопрофесионално коментиране от театроведи, театрални критици и театрални практици на спектакли и събития на субсидираните театри и независимата сцена както в столицата, така и в страната.
Провежда дебати по съществени теми и въпроси на театъра и обществото, както и на начина, по който театърът рефлектира на ключовите проблеми на обществото и света днес.
Предоставя професионално подбрана информация и коментар за значими премиери, спектакли и театрални събития на европейските и световните сцени.
КАМЕЛИЯ НИКОЛОВА
Главен редактор
НОВИНИ
ТЕОРИЯ
ИНТЕРВЮТА
ИСТОРИЯ НА ТЕАТЪРА
През границите на културите
Днес, 20 октомври 2024 г., се навършват 11 години от деня, в който ни напусна Димитър Гочев (26.04.1943-20.10.2013) – едно от емблематичните имена на германската, българската и европейската сцена. Неговият театър е ярък пример за театралното изкуство като пътуване, като безкрайно пътешествие през границите на различните култури, идеологии и театрални естетики. От 80-те години на ХХ в. до смъртта си на 70-годишна възраст през 2013 г. той е сред водещите режисьори в Германия, чиито спектакли, освен в основните театри в страната – Дойчес театър и Фолксбюне в Берлин, Талия театър в Хамбург, театрите в Кьолн, Базел, Хановер, Бохум, Дюселдорф, традиционно присъстват и в българския афиш, както и на най-престижните европейски сцени и фестивали.
