На 29.11.2025 г. на 88-годишна възраст ни напусна Том Стопард – бащата на постмодерната драма. „Олд Вик“ е един от театрите в Лондон, най-тясно свързани с творческите етапи на Стопард. Тъкмо на тази сцена през 1967 г. под шапката на Националния театър се състои лондонската премиера на „Розенкранц и Гилденстерн са мъртви“. Петдесет години по-късно, през 2017 г., юбилеят на пиесата отново е отбелязан тук с почетната постановка от Дейвид Лево̀. През 2024 г. театърът е домакин и на „Истинското нещо“ – Стопардовата възхвала на любовта и изкуството от 1982 г., поставена от Макс Уебстър. А на 24.01.2026 г., близо два месеца след смъртта на автора, на същата сцена се състоя и премиерата на „Аркадия“ – възпоменателният спектакъл, който възражда неговия своеобразен magnum opus.
ПОСЛЕДНИ ПУБЛИКАЦИИ
РЕЦЕНЗИИ
Наследството на Том Стопард: Et in Arcadia ego
На 29.11.2025 г. на 88-годишна възраст ни напусна Том Стопард – бащата на постмодерната драма. „Олд Вик“ е един от театрите в Лондон, най-тясно свързани с творческите етапи на Стопард. Тъкмо на тази сцена през 1967 г. под шапката на Националния театър се състои лондонската премиера на „Розенкранц и Гилденстерн са мъртви“. Петдесет години по-късно, през 2017 г., юбилеят на пиесата отново е отбелязан тук с почетната постановка от Дейвид Лево̀. През 2024 г. театърът е домакин и на „Истинското нещо“ – Стопардовата възхвала на любовта и изкуството от 1982 г., поставена от Макс Уебстър. А на 24.01.2026 г., близо два месеца след смъртта на автора, на същата сцена се състоя и премиерата на „Аркадия“ – възпоменателният спектакъл, който възражда неговия своеобразен magnum opus.
ДЕБАТИ
Дискусия за съвременните театрални проекции на трагическото
На 8 юни се състоя традиционната теоретична дискусия в програмата на Международния театрален фестивал „Варненско лято“. Тази година тя беше на тема „Съвременни театрални проекции на трагическото“. В изключително интересния дебат за трагическото и съвременния театър, за актуалните интерпретации на класически трагедии, включени в афиша на фестивала и за проявите на трагическото в новите театрални форми взеха участие проф. Марвин Карлсън, проф. Савас Пацалидис, проф. Юн Чеул Ким, режисьорите Явор Гърдев, Стоян Радев, Стайко Мурджев и Боян Иванов, проф. Николай Йорданов, доц. Асен Терзиев, Нели Горанова, д-р Албева Тагарева и д-р Ина Божидарова. Модератор на дискусията беше проф. Камелия Николова.
СЦЕНАрт
платформа за
театър и дебати
Бързо и динамично отразява, рецензира и изследва случващото се в българското театрално пространство днес в целия му спектър и разнообразие.
Предлага територия, на която да се обменят идеи и опит, да се представят и защитават различни гледни точки, да се води професионален диалог по актуалните въпроси на българския театър днес и на изпълнителските изкуства в локален и глобален мащаб.
Поставя като свой основен фокус навременното и високопрофесионално коментиране от театроведи, театрални критици и театрални практици на спектакли и събития на субсидираните театри и независимата сцена както в столицата, така и в страната.
Провежда дебати по съществени теми и въпроси на театъра и обществото, както и на начина, по който театърът рефлектира на ключовите проблеми на обществото и света днес.
Предоставя професионално подбрана информация и коментар за значими премиери, спектакли и театрални събития на европейските и световните сцени.
КАМЕЛИЯ НИКОЛОВА
Главен редактор
НОВИНИ
ТЕОРИЯ
ИНТЕРВЮТА
ИСТОРИЯ НА ТЕАТЪРА
През границите на културите
Днес, 20 октомври 2024 г., се навършват 11 години от деня, в който ни напусна Димитър Гочев (26.04.1943-20.10.2013) – едно от емблематичните имена на германската, българската и европейската сцена. Неговият театър е ярък пример за театралното изкуство като пътуване, като безкрайно пътешествие през границите на различните култури, идеологии и театрални естетики. От 80-те години на ХХ в. до смъртта си на 70-годишна възраст през 2013 г. той е сред водещите режисьори в Германия, чиито спектакли, освен в основните театри в страната – Дойчес театър и Фолксбюне в Берлин, Талия театър в Хамбург, театрите в Кьолн, Базел, Хановер, Бохум, Дюселдорф, традиционно присъстват и в българския афиш, както и на най-престижните европейски сцени и фестивали.
