Авторът на “Златно момче”, Клифърд Одетс, също като героя си от пиесата, е дете на емигранти. Роден е в Ню Йорк, САЩ от брак между румънка и руснак. Образът на Джо е поне отчасти автобиографичен. За разлика от героя в най- прочутата си пиеса, младият Клифърд се противопоставя на желанието на баща си да стане печатар като него и става актьор. През 1931 г. той печели кастинг за първата постановка на The Gruop Theater. Tова е некомерсиален, с леви убеждения и активистки ориентиран театър. Oснован e, не от кого да е, а от самият Лий Страсбърг заедно с Харолд Клърман и Черил Крофорд. Може би, защото кариерата му на актьор не върви както му се иска, или защото това, което става в Америка в онези дни не само го вълнува много, но и намира начин да го изрази през писане, се отказва от актьорската професия и става драматург. Успехът му е шеметен. За новата постановка на пиесата му „Златното момче“ в театър „Алмейда“ в Лондон пише Йордан Славейков.
ПОСЛЕДНИ ПУБЛИКАЦИИ
РЕЦЕНЗИИ
Американската мечта е трагедия в “Златно момче”
Авторът на “Златно момче”, Клифърд Одетс, също като героя си от пиесата, е дете на емигранти. Роден е в Ню Йорк, САЩ от брак между румънка и руснак. Образът на Джо е поне отчасти автобиографичен. За разлика от героя в най- прочутата си пиеса, младият Клифърд се противопоставя на желанието на баща си да стане печатар като него и става актьор. През 1931 г. той печели кастинг за първата постановка на The Gruop Theater. Tова е некомерсиален, с леви убеждения и активистки ориентиран театър. Oснован e, не от кого да е, а от самият Лий Страсбърг заедно с Харолд Клърман и Черил Крофорд. Може би, защото кариерата му на актьор не върви както му се иска, или защото това, което става в Америка в онези дни не само го вълнува много, но и намира начин да го изрази през писане, се отказва от актьорската професия и става драматург. Успехът му е шеметен. За новата постановка на пиесата му „Златното момче“ в театър „Алмейда“ в Лондон пише Йордан Славейков.
ДЕБАТИ
ДИСКУСИЯ: Световен театър в София’2026. Изводи и въпроси след 20-тото издание
На 10 юни 2026 г., след завършването на юбилейното 20-то издание на фестивалната платформа „Световен театър в София“, в редакцията на СЦЕНАрт се проведе заключителна дискусия с участието на театроведите Николай Йорданов, Асен Терзиев, Камелия Николова, Илко Ганев и Деница Езекиева, на която бяха обсъдени включените в програмата му спектакли и събития, както и техния прием от софийската публика и от театралната общност. Предлагаме ви разговора с малки съкращения.
СЦЕНАрт
платформа за
театър и дебати
Бързо и динамично отразява, рецензира и изследва случващото се в българското театрално пространство днес в целия му спектър и разнообразие.
Предлага територия, на която да се обменят идеи и опит, да се представят и защитават различни гледни точки, да се води професионален диалог по актуалните въпроси на българския театър днес и на изпълнителските изкуства в локален и глобален мащаб.
Поставя като свой основен фокус навременното и високопрофесионално коментиране от театроведи, театрални критици и театрални практици на спектакли и събития на субсидираните театри и независимата сцена както в столицата, така и в страната.
Провежда дебати по съществени теми и въпроси на театъра и обществото, както и на начина, по който театърът рефлектира на ключовите проблеми на обществото и света днес.
Предоставя професионално подбрана информация и коментар за значими премиери, спектакли и театрални събития на европейските и световните сцени.
КАМЕЛИЯ НИКОЛОВА
Главен редактор
НОВИНИ
ТЕОРИЯ
ИНТЕРВЮТА
ИСТОРИЯ НА ТЕАТЪРА
През границите на културите
Днес, 20 октомври 2024 г., се навършват 11 години от деня, в който ни напусна Димитър Гочев (26.04.1943-20.10.2013) – едно от емблематичните имена на германската, българската и европейската сцена. Неговият театър е ярък пример за театралното изкуство като пътуване, като безкрайно пътешествие през границите на различните култури, идеологии и театрални естетики. От 80-те години на ХХ в. до смъртта си на 70-годишна възраст през 2013 г. той е сред водещите режисьори в Германия, чиито спектакли, освен в основните театри в страната – Дойчес театър и Фолксбюне в Берлин, Талия театър в Хамбург, театрите в Кьолн, Базел, Хановер, Бохум, Дюселдорф, традиционно присъстват и в българския афиш, както и на най-престижните европейски сцени и фестивали.
