Автор: МИРЯНА ДИМИТРОВА

Лондонският театрален Уест Енд е колоритна смесица от талант, маркетинг, сензация и забавление. Ако дадена продукция, създадена в някои от репертоарните театри или представена първоначално в по-алтернативно пространство, получи своята премиера в театър на Уест Енд, тя излиза от може би малко по-специализираната си среда, в която е харесвана от по-отдадени почитатели на театъра и критици, и се отваря към широката публика. Цените на билетите се покачват, мястото ѝ в туристическите брошури е гарантирано. В този театрален квартал, чийто еквивалент е Ню Йоркският Бродуей, е и най-вероятно да се появят актьори, добили популярност с изявите си в киното и телевизията. Не е новина холивудски знаменитости да се „пробват“ на лондонска сцена, но напоследък сякаш се забелязва засилване на американското присъствие там, което като че ли целенасочено се стреми да се докаже в постановки по класически творби.

Музеите на театралното изкуство в Европа обичайно са частни сбирки, разраснали се във времето до колекции с внушителни размери, включващи документи, свързани с историята на театралната дейност в дадената държава – програми, плакати, фотоматериали, реквизит, костюми, макети на сцени и т.н. През XX век тези колекции са вече институционализирани като архиви от национално значение. Всички имат различен облик и не винаги са автономни. Много от сбирките са експонирани както по традиционен начин, така и вече чрез утвърждаващия се като стандарт за музейното дело мултимедиен и интерактивен модел, който, разбира се, е още по-удачен когато става дума за артефакти, свързани с изпълнителските изкуства.

В театър „Вийо Коломбие“, една от трите сцени на „Комеди Франсез“, предстоят две премиери по пиеси на знаменити драматурзи и макар това да не са сред най-известните им произведения, новите трактовки обещават да докажат релевантността на тези текстове за съвременния зрител. В първата година след като заема поста директор на Националния драматичен център в Безансон, режисьорът и сценограф Томи Милио ще представи постановка по две от ранните едноактни пиеси на Морис Метерлинк – „Натрапницата“ („Неканената“) и „Слепците“.

Което вече почти два века ни дава урок по човечност Новелата „Коледна песен“, едно от най-често адаптираните за сцена произведения

През септември тази година излезе от печат първата книга на един от най-обичаните и международно признати британски театрални актьори – Саймън Ръсел Бийл. Озаглавена „Великолепно творение: Да играеш Шекспир и други истории“ (A Piece of Work: Playing Shakespeare and Other Stories), тя е своеобразен мемоарен текст, в който актьорът разказва за работата си с Шекспировите пиеси, подхода си към тях, търсенето на връзки между личните му преживявания и тези на персонажите, в които се превъплъщава. Заглавието препраща към репликата на Хамлет „Човекът! Какво великолепно творение е той!“ И този сезон почитателите на Саймън Ръсел Бийл ще могат да го видят с нова работа и на сцената – в ролята на известния британски поет и класически филолог Алфред Едуард Хаусман. Премиерата на продукцията на театър „Хампстед“ по пиесата на Том Стопард „Изобретяването на любовта“ (The Invention of Love) ще е в началото на декември и ще може да се гледа до последната седмица на януари.

Преди шест десетилетия, на 1 октомври 1964 г., двайсет и осем годишният тогава италиански режисьор Еуженио Барба основава далеч от своята родина – в Норвегия – един театър, който да реализира творческите му търсения, вдъхновени от индийския традиционен театър „Катакали“ и работата му с Йежи Гротовски в продължение на три години преди това. През 1966 г. „Один Театър“ вече има постоянен дом в датския град Холстебро и се реорганизира като част от новосъздадената Nordisk Teaterlaboratorium, а през 1979 г. Барба основава и Международната школа по театрална антропология, обединяваща актьори, режисьори и изследователи, изучаващи актьорските техники, базирани на мултикултурно взаимодействие.

Тази година отбелязваме 115 години от рождението и 30 години от смъртта на един от доайените на театъра на абсурда Йожен Йонеско (26.11.1909–28.03.1994). Познат на света най-вече като творец-франкофон, той е роден през 1909 г. в Румъния, но прекарва детството си във Франция. След като завършва френска литература в университета в Букурещ през 1942 г. той заминава за Марсилия, а по-късно се установява окончателно в Париж. Въпреки че първите му изяви са по-скоро в областта на критиката и поезията, а през годините пише множество есета, разкази и роман, Йонеско придобива световна известност с пиесите си. Сред най-популярните са „Плешивата певица“ (1948), „Урокът“ (1952), „Столовете“(1951), „Амеде, или как да се отървем от него“ (1954) и „Носорог“ (1959).

От 12 до 20 септември тази година за 32-ви път в чешкия град Пилзен се провежда Международният театрален фестивал „Дивадло“. Започнал като инициатива на списание „Svět a divadlo“ („Свят и театър“), чиито главен редактор Карел Крал е и първият му художествен директор, фестивалът вече се е утвърдил като форум, който представя най-доброто от чешкия театър и някои от най-значимите заглавия на международната сцена в различни форми и жанрове – драматичен, куклен и уличен театър, танц и мюзикъл.

За всички привлечени от театралното изкуство, посещение на Лондон през летния сезон включва и посещение на легендарната реконструкция на още по-легендарния театър „Глобус“, основан от Уилям Шекспир и неговата трупа през 1599 г. на южния бряг на река Темза. Усилията на американския актьор Сам Уонамейкър да създаде наново театъра, преминал през десетилетия на слава, преди да бъде окончателно разрушен през 1644 г., започват през 1970 г. и се увенчават с успех през 1997 г., когато е и официалното му откриване. „Глобус“ е постоянно развиваща се културна институция, ангажирана да изпълнява първоначалния замисъл да експериментира творчески с взаимодействието между традиционния подход в рецепцията на Шекспировия текст и новаторски подходи към сценичната реализация, без обаче тя да нарушава облика на театралното пространство. По традиция всеки сезон на театъра носи тематично заглавие. Тази година, от април до октомври, постановките са обединени от мотото „Почувствай се жив“. Представяме ви спектаклите, които могат да се видят в Шекспировия театър това лято.