Автор: МИРЯНА ДИМИТРОВА

Преди броени дни завърши фестивалът в Единбург, в който от 7 до 30 август бяха представени над 140 събития в разнообразна международна програма. От 1947 г. насам авторитетният форум събира в шотландската столица нови и утвърдени творци от всички краища на света в сферите на класическата музика, операта, танца и, разбира се, на театралното изкуство. Директор на фестивала вече пета година е цигуларката Никола Бенедети, която през пролетта оповести и мотото на тазгодишния фестивал – „Всички да станат!“. Разбира се, тук играта на думи, макар и свързана с призива в съдебната зала, носи друго значение – изкуството съществува не за да съди, а да поощрява съпротивата срещу омразата, да насърчава себеизразяването и приемането на другия. Тематичен акцент беше и 250-тата годишнина от обявяването на независимостта на САЩ и фестивалната програма отрази влиянието на американската култура върху изкуството като обединение на различни национални идентичности, както и все по-комплексните въпроси за естеството и релевантността на американските идеи за свобода и равенство в днешни дни. Представяме някои от най-коментираните заглавия от фестивалната програма.

Лятото е сезон, в който европейските театрални сцени отстъпват място на динамичните и разнообразни фестивални събития. И докато световноизвестни форуми като Единбургският фестивал и този в Авиньон са по-често обект на внимание, тук представяме една по-традиционна, но същевременно и по-необичайна и непозната инициатива, с корени, достигащи столетия назад във времето. Става дума за колоритно събитие, което се проведе в английския град Йорк в края на юни и началото на юли тази година. Това са Йоркските мистерии, съвременни постановки на средновековния цикъл религиозни драми (мистерии), състоящ се от 48 пиеси с библейско съдържание, създадени от неизвестни автори, обхващащи ключови сцени от евангелския наратив от сътворението до деня на Страшния съд.

Постановката „Вакханки“ на Явор Гърдев, представена в рамките на тазгодишния фестивал „Атина – Епидавър“, несъмнено е голямо събитие не само в българския, но и в международния театрален календар. Овациите, които постановката събра, са знак, че тя ще продължава да предизвика интерес и когато се играе на по-познатите за зрителите сцени като тази на Народния театър в София. Неоспорим факт е обаче, че величествен театър като този в Епидавър създава онази магия, която връща театралното преживяване към ритуалните му корени, а самото място, пропито с енергията на заобикалящата го природа, прави спектакъла по-пълнокръвен. За „Вакханки“ се изписаха много редове и то напълно заслужено. (Предстои да публикуваме отзив за спектакъла и в СЦЕНАрт – бел. ред.) Затова тук ще насочим погледа си към самия театър, онази сцена, която с право наричат „свещена“ и ще разкажем малко повече за Епидавър и за някои от знаковите постановки, които са впечатлявали многохилядната публика през вековете.

През юни тази година британският драматург Хауърд Баркър посреща осемдесетия си рожден ден. Събитието обаче сякаш няма да бъде отбелязано от широката театрална общественост на Острова и това вероятно не би го учудило. В последните години международно признатият емблематичен драматург, режисьор, художник и сценограф, чиято кариера обхваща над пет десетилетия, е в състояние на културна изолация. Остракирането на Баркър се дължи основно на анти-конформисткия му творчески натюрел, който се противи на идеята за политически и социални послания, налагащи се от преобладаващо либералните възгледи в съвременния театър. И въпреки това (или може би именно поради това) драматургът продължава да въздейства и да вдъхновява в родината си и по света.

В началото на месец май тази година на сцената на Кралската опера във Версай бе представена една необичайна премиера – постановка на пиесата „Астрологът, или лъжливите поличби“ (L’Astrologue ou les Faux Présages). Действието се развива през XVII в. във Франция, а сюжетът може да Ви се стори някак странно познат… Под въздействието на шарлатанин астролог, наивният баща Жеронт е готов да омъжи дъщеря си Люсил за възрастен и изпаднал в дългове майстор перукер. Любимият на Люсил, Клеонт, ще трябва да разобличи схемите на астролога, за да могат накрая младите да се „вземат“.

На 12 април, навръх православния Великден и Международния ден на авиацията и космонавтиката, в Лондон се връчиха ежегодните театрални награди, носещи името на титана на сцената Лорънс Оливие. По традиция церемонията се проведе в „Роял Албърт Хол“, но тази година атмосферата беше още по-тържествена, защото отличията, връчвани от Обществото на лондонските театри, отбелязаха своя юбилей. Точно преди петдесет години, през декември 1976 г. в тогавашното „Кафе роял“ в лондонския Уест Енд, Алан Хауърд и Пеги Ашкрофт са сред наградените (в категориите за най-добри актьор и актриса), а Джонатан Милър получава приз за режисура.

През март тази година се навършиха сто години от рождението и десет години от смъртта на прочутия италиански драматург и носител на Нобелова награда за литература Дарио Фо. По този повод в родината му са планирани мащабни чествания, а Фондация „Дарио Фо и Франка Раме“ още миналата година обяви амбициозната инициатива, озаглавена „100 години – 100 държави“. Драматургът работи със съпругата си, актрисата Франка Раме, в продължение на пет десетилетия до смъртта ѝ през 2013 г., а фондацията, основана през 2019 г. и управлявана от внучката на Дарио и Франка, Матеа Фо, цели продължаване и популяризиране на творческото наследство на двамата артисти.

Берлин е културно средище и театрална столица, която едва ли има нужда от представяне. В сърцето на Европа, където преди три десетилетия буквално се вдигна Желязната завеса, днес творческите търсения вече не са съсредоточени върху срещата на Изтока със Запада, но върху далеч по-мултикултурната и мултимедийна реалност, в която всички ние живеем. Първите спирки в обичайното театрално пътешествие несъмнено (и заслужено) са легендарни сцени като Шаубюне, Берлинер Ансамбъл и Дойчес театър, но ако човек реши да се отклони от традиционните и респектиращи театри и да потърси по-непринудените и интимни пространства, ще попадне на цял калейдоскоп от преживявания.

През сезона 2025/2026 британският театрален колектив „Франтик асембли“ отбелязва своя трийсетгодишен юбилей с трийсетата си продукция „Изгубени атоми“ (Lost Atoms), по специално създадения за постановката текст на драматурга и препжодавател по актьорско майсторство Анна Джордан и режисурата на Скот Греъм, съосновател и основен двигател на трупата. Премиерата на спектакъла се състоя през септември 2025 г. в град Лестър и след национално турне ще достигне до лондонската сцена, където продукцията може да бъде гледана до края на февруари тази година в театър „Лирик Хамърсмит“. Камерното представление за двама актьори изследва как паметта конструира и реконструира една романтична връзка.