Месец: септември 2026

Новият театрален сезон започна, както винаги, още през септември – с фестивалите, с първите спектакли, които достигат до публиката след месеци работа, и с постепенното завръщане на зрителите в залите. През октомври този процес вече се ускорява: театралният живот възстановява своя ритъм, а афишите започват да очертават посоките, в които българската сцена ще се развива през следващите месеци. Вижте новите премиери, които ни очакват.

Преди броени дни завърши фестивалът в Единбург, в който от 7 до 30 август бяха представени над 140 събития в разнообразна международна програма. От 1947 г. насам авторитетният форум събира в шотландската столица нови и утвърдени творци от всички краища на света в сферите на класическата музика, операта, танца и, разбира се, на театралното изкуство. Директор на фестивала вече пета година е цигуларката Никола Бенедети, която през пролетта оповести и мотото на тазгодишния фестивал – „Всички да станат!“. Разбира се, тук играта на думи, макар и свързана с призива в съдебната зала, носи друго значение – изкуството съществува не за да съди, а да поощрява съпротивата срещу омразата, да насърчава себеизразяването и приемането на другия. Тематичен акцент беше и 250-тата годишнина от обявяването на независимостта на САЩ и фестивалната програма отрази влиянието на американската култура върху изкуството като обединение на различни национални идентичности, както и все по-комплексните въпроси за естеството и релевантността на американските идеи за свобода и равенство в днешни дни. Представяме някои от най-коментираните заглавия от фестивалната програма.

Това число вече носи тежестта на история. Деветнадесет издания, в които Балчик посреща млади артисти, актьори, художници, музиканти, режисьори и хора, които тепърва поемат по своя път в изкуството. А съвсем близо е и следващата голяма дата: само след година Международният фестивал на младите в изкуството „Виа Понтика“ ще отбележи своето двадесето издание.

Ако обичате смелия език на театралната сцена, ако харесвате силните жени, ако сте готови да се изправите на ръба на всемира и да се вгледате в днешния свят отстрани, то „Антигона“ на норвежкият хореограф и режисьор Алън Лусиен Ойен, танцовата му компания „Зимни гости“ и артистите от Танцтеатър Вупертал на Пина Бауш, е точно за вас. В мига, в който слънцето над Епидавър залезе вие ще се пренесете в друг един свят. Уж реален, но не чак дотам. Сякаш във владенията на смъртта, но не изцяло. Жена облечена в дълга черна рокля прорязва мрака и сяда в средата на сцената, обградена от седем L-образни панела, напомнящи за портите на Тива. След нея влиза слепият пророк Тирезий, който, воден от помощник, разбира, че е „на открито“, „под нощното небе“, че „някакви хора го наблюдават“ и „сякаш ще играят театър“, и че „в далечината личат руини от разрушен град“.

Драматургичното творчеството на Иван Вирипаев е определяно като основен представител на „новата руска драма“. То се отличава с философска задълбоченост в разглежданите теми, ритмичност на езика, силно повлиян от съвременния жаргон и тотална откровеност. Онова, което прави сюжетите на Вирипаев особено жестоки е безкомпромисната автоирония и сарказъм на персонажите му. Засилен интерес към творчеството на драматурга у нас имат режисьорите Галин Стоев и Явор Гърдев, но сега младият режисьор Стефани Христова посяга към пиесата му „Кислород“.

„Вакханки“ на Явор Гърдев е среща с един текст, който продължава да поставя трудни въпроси. Спектакълът създава образи и сценични решения, които търсят собствен път към древния материал – от пространството на античния гръцки театър и визуалната среда до участието на винаги театрално изглеждащите The Tiger Lillies. Но най-голямото изпитание пред тази среща остава онова, което стои в основата на самата трагедия – необходимостта от живо напрежение между човека и силите, които той не може напълно да разбере, овладее и контролира.