Месец: април 2026

На 12 април, навръх православния Великден и Международния ден на авиацията и космонавтиката, в Лондон се връчиха ежегодните театрални награди, носещи името на титана на сцената Лорънс Оливие. По традиция церемонията се проведе в „Роял Албърт Хол“, но тази година атмосферата беше още по-тържествена, защото отличията, връчвани от Обществото на лондонските театри, отбелязаха своя юбилей. Точно преди петдесет години, през декември 1976 г. в тогавашното „Кафе роял“ в лондонския Уест Енд, Алан Хауърд и Пеги Ашкрофт са сред наградените (в категориите за най-добри актьор и актриса), а Джонатан Милър получава приз за режисура.

Най-новата премиера на Народния театър „Иван Вазов“ „Малката Англия“ по едноименния роман на съвременната гръцка писателка Йоанна Каристиани (превод Емануел Мутафов) представя режисьорска концепция, чийто мащаб и замисъл е с размах. Спектакълът на Диана Добрева, Александър Секулов и Марина Райчинова е впечатляващ опит да се развие един средиземноморски сюжет в митологическа сплав от любов, смърт и копнеж.

На 29.11.2025 г. на 88-годишна възраст ни напусна Том Стопард – бащата на постмодерната драма. „Олд Вик“ е един от театрите в Лондон, най-тясно свързани с творческите етапи на Стопард. Тъкмо на тази сцена през 1967 г. под шапката на Националния театър се състои лондонската премиера на „Розенкранц и Гилденстерн са мъртви“. Петдесет години по-късно, през 2017 г., юбилеят на пиесата отново е отбелязан тук с почетната постановка от Дейвид Лево̀. През 2024 г. театърът е домакин и на „Истинското нещо“ – Стопардовата възхвала на любовта и изкуството от 1982 г., поставена от Макс Уебстър. А на 24.01.2026 г., близо два месеца след смъртта на автора, на същата сцена се състоя и премиерата на „Аркадия“ – възпоменателният спектакъл, който възражда неговия своеобразен magnum opus.

На 27 март се състоя ежегодната церемония за присъждане на наградите „ИКАР“, които отличават постижения в различни театрални области. Събитието е пряко отражение на случващото се в театралните общност, като насловът потвърди това. Няма по-подходящо заглавие от ,,Да обичаш на инат”, защото то не само е в памет на големия режисьор Николай Волев, а и, от друга страна, описва както вътрешното, емоционално състояние на театралите, така и грубата реалност. Наградите обхващат множество категории: режисура, актьорски роли (водеща и поддържаща), дебют, сценография и костюмография, авторска музика, куклен спектакъл и др. Част от номинациите се определят от съответната гилдия, а други – чрез гласуване на публиката. Именно в тазгодишното издание се открои любопитно разминаване при избора на най-добър куклен спектакъл, тъй като представлението избрано от публиката се оказа различно от това, което гилдията отличи в тази категория.

Април е месец, в който театралният сезон видимо набира скорост – време на премиери, активен сценичен живот и очакване на предстоящите големи събития. Именно в този период бяха обявени програмите на два от най-значимите театрални фестивала у нас – Международен театрален фестивал „Варненско лято“, който ежегодно се провежда в началото на юни, и театралният фестивал „Друмеви театрални празници“ в Шумен, който по традиция се провежда през май, както и платформата „Световен театър в София“.

Наградите ЗЛАТЕН КУКЕРИКОН’2026 за постижения в хумора и сатирата в българския театър, връчвани всяка година от Сатиричния театър на 7 април – неговия рожден ден, бяха раздадени на празнична церемония на сцената на театъра за 10-ти път.

През март тази година се навършиха сто години от рождението и десет години от смъртта на прочутия италиански драматург и носител на Нобелова награда за литература Дарио Фо. По този повод в родината му са планирани мащабни чествания, а Фондация „Дарио Фо и Франка Раме“ още миналата година обяви амбициозната инициатива, озаглавена „100 години – 100 държави“. Драматургът работи със съпругата си, актрисата Франка Раме, в продължение на пет десетилетия до смъртта ѝ през 2013 г., а фондацията, основана през 2019 г. и управлявана от внучката на Дарио и Франка, Матеа Фо, цели продължаване и популяризиране на творческото наследство на двамата артисти.

Последното гостуване на спектакъл на големия литовски режисьор Оскарас Коршуновас в България беше съвсем неотдавна. През лятото на 2024 г. дръзката му интерпретация на Шекспировия „Отело“, в която едноименната роля се изпълняваше от чернокожа актриса, превзе сцената на Народния театър. Събитието беше своеобразният гвоздей в програмата на театралната платформа „Световен театър в София“, която всяка година запознава столичната публика с водещи заглавия и артисти от международната сцена. На 24.03.2026 г., близо две години по-късно Коршуновас се завърна – този път с нещо нетипично. Гостуващият спектакъл „The SAINT“ (продукция на ОКТ/ Градски театър Вилнюс), представен в РЦСИ Топлоцентрала, ясно се откроява като необичаен проект в неговото творческо досие.