ТЕОРИЯ

Днес, 20 октомври 2024 г., се навършват 11 години от деня, в който ни напусна Димитър Гочев (26.04.1943-20.10.2013) – едно от емблематичните имена на германската, българската и европейската сцена. Неговият театър е ярък пример за театралното изкуство като пътуване, като безкрайно пътешествие през границите на различните култури, идеологии и театрални естетики. От 80-те години на ХХ в. до смъртта си на 70-годишна възраст през 2013 г. той е сред водещите режисьори в Германия, чиито спектакли, освен в основните театри в страната – Дойчес театър и Фолксбюне в Берлин, Талия театър в Хамбург, театрите в Кьолн, Базел, Хановер, Бохум, Дюселдорф, традиционно присъстват и в българския афиш, както и на най-престижните европейски сцени и фестивали.

На 14 януари тази година, на 82-годишна възраст ни напусна Красимир Спасов (26.07.1941-14.01.2024) – една от емблематичните фигури на българската театрална режисура и на българския театър през последните пет десетилетия. Без неговия увлекателен, дързък и задълбочен режисьорски театър на българската сцена се настанява едно голямо отсъствие, което дълго ще усещаме.

От разнообразното съдържание на новия 26-и брой на списание „HOMO LUDENS“ предлагаме на читателите на СЦЕНАрт статията на Николай Йорданов „Чуждите режисьори на сцената на Народния театър в актуалния му афиш“.

През последните два-три сезона Народният театър стана приемна сцена на международни постановъчни екипи от световна величина. След „Бурята“ на Шекспир в постановката на Робърт Уилсън и „Орфей“ – авторски спектакъл на Йерней Лоренци, в края на 2022 г. се състоя премиерата на „Нора“ по Хенрик Ибсен, реализирана от екипа на именития руски режисьор Тимофей Кулябин. За разлика от предходните два проекта, последният е свързан и с драматичната ситуация около руския режисьор, който поради критичната си позиция към водената от Русия война в Украйна практически не може да работи в собствената си страна.

В навечерието на Международния ден на театъра – 27 март, се състоя премиерата на новият, 26-и брой на списание „HOMO LUDENS”. От богатото и разнообразно съдържание на броя, обхващащо 330 страници и 15 рубрики, на читателите на СЦЕНАрт (с любезното разрешение на редакционния екип на списанието), предлагаме теоретичната студия на Камелия Николова „70 години от първата постановка на „В очакване на Годо“ от Самюъл Бекет“.

Преди 70 години, на 5 януари 1953 г., в малкия театър „Вавилон“ в Париж се състои премиерата на дебютната пиеса на Самюъл Бекет „В очакване на Годо“ с режисьор Роже Блен, която се превръща в същинското начало на театъра на абсурда и в неговия емблематичен манифест.