Автор: РАДИНА СИМЕОНОВА

На 27 март се състоя ежегодната церемония за присъждане на наградите „ИКАР“, които отличават постижения в различни театрални области. Събитието е пряко отражение на случващото се в театралните общност, като насловът потвърди това. Няма по-подходящо заглавие от ,,Да обичаш на инат”, защото то не само е в памет на големия режисьор Николай Волев, а и, от друга страна, описва както вътрешното, емоционално състояние на театралите, така и грубата реалност. Наградите обхващат множество категории: режисура, актьорски роли (водеща и поддържаща), дебют, сценография и костюмография, авторска музика, куклен спектакъл и др. Част от номинациите се определят от съответната гилдия, а други – чрез гласуване на публиката. Именно в тазгодишното издание се открои любопитно разминаване при избора на най-добър куклен спектакъл, тъй като представлението избрано от публиката се оказа различно от това, което гилдията отличи в тази категория.

Гледах „Хамлет“ в театър ,,Йозефщат” във Виена с режисьор Стефан Мюлер. Още преди началото на спектакъла пространството на залата създава определено внушение. Алено червената облицовка на интериора и седалките подсказват атмосфера на напрежение, страст и насилие. Това не е неутрален фон, а предчувствие за кръвта и разрушението, които ще се разгърнат на сцената. Въпреки че сюжетът на пиесата е добре познат и съм гледала множество други постановки, интересът тук не беше насочен към това „какво ще се случи“, а към „как ще бъде разказано“. Драматургията е запазена без съществени съкращения или преработки, а продължителността от два часа и четиридесет и пет минути с антракт, показва уважение към целостта на текста. Това поставя още по-голяма отговорност върху режисьорската интерпретация, именно тя трябва да придаде нов смисъл на познатото.