РЕЦЕНЗИИ

Един от най-интересните и утвърдени театри в Чехия – Dejvické divadlo в Прага, организира в края на април своя първи шоукейс. Неговото намерение беше да събере за два дни театрални експерти, програматори, куратори и директори на фестивали, пред които да заяви стремежа на експерименталната чешка компания за отваряне към международна аудитория и да покаже най-значимите и емблематични за естетическия й профил спектакли.

През юни тази година британският драматург Хауърд Баркър посреща осемдесетия си рожден ден. Събитието обаче сякаш няма да бъде отбелязано от широката театрална общественост на Острова и това вероятно не би го учудило. В последните години международно признатият емблематичен драматург, режисьор, художник и сценограф, чиято кариера обхваща над пет десетилетия, е в състояние на културна изолация. Остракирането на Баркър се дължи основно на анти-конформисткия му творчески натюрел, който се противи на идеята за политически и социални послания, налагащи се от преобладаващо либералните възгледи в съвременния театър. И въпреки това (или може би именно поради това) драматургът продължава да въздейства и да вдъхновява в родината си и по света.

Международният Шекспиров фестивал в Крайова се проведе от 21 до 31 май 2026 г. С над 450 събития, проведени на повече от 60 места, фестивалът превърна красивия румънски град в международна сцена, събирайки творци и публика чрез театър, танц, музика, филми, изложби, семинари и събития както в конвенционални, така и в неконвенционални пространства. Основан през 1994 г., форумът се утвърждава като един от водещите световни Шекспирови фестивали и като основна забележителност в културния профил на Румъния.

Предложенията, които може да отправи цялостният пейзаж на театъра в Париж към съвременния зрител са безбройни и разнообразни, което е най-семплото понятие, което може да бъде употребено за преживяването на френския театър. Всеки е чувал за прочутия „Комеди Франсез“, за великия клуб с мелницата, материализиран от Мулен Руж, за алтернативните форми на сцената и извън нейните очертания. Животът, който изпълва културните парижки пространства и цялостно улиците на този вечно буден метрополитен, не може да остави посетителя си равнодушен.

В края на театралния сезон, Народния театър „Иван Вазов“ представя многолюден творчески проект по пиесата на Молиер „Скъперникът“, ръководен от режисьора Слободан Унковски. Това е дебют на българска сцена за северно-македонския театрален режисьор. В предварителен разговор Унковски споделя, че интересът му към пиесата е породен от възможността, която му позволява текстът, да експериментира с актьорското изпълнение и актьорските възможности. Това е третият път, в който заглавието се поставя на сцената на Народния театър.

Наскоро представеният в София, в рамките на 18-ото издание на фестивала „Антистатик“, соло пърформанс Work Body, преведен като „Работническо тяло“, на австрийския хореограф, изпълнител, активист и теоретик Михаел Турински, поставя някои от най-невралгичните въпроси за положението на съвременната работническа класа в неолиберализма, за статута на труда и за начина, по който тялото на трудещия се съществува в т.нар. общество на спектакъла. В теорията за обществото на спектакъла, развита от Ги Дебор, това е един свят, в който непосредственият живот постепенно бива изместен от образи, медийни символи, стоки и публични роли; свят, в който реалността все по-малко се преживява пряко и все повече се наблюдава и консумира в различни режими на репродукция, а дори и на имитация.

В началото на месец май тази година на сцената на Кралската опера във Версай бе представена една необичайна премиера – постановка на пиесата „Астрологът, или лъжливите поличби“ (L’Astrologue ou les Faux Présages). Действието се развива през XVII в. във Франция, а сюжетът може да Ви се стори някак странно познат… Под въздействието на шарлатанин астролог, наивният баща Жеронт е готов да омъжи дъщеря си Люсил за възрастен и изпаднал в дългове майстор перукер. Любимият на Люсил, Клеонт, ще трябва да разобличи схемите на астролога, за да могат накрая младите да се „вземат“.

Предварително моля за извинение читателите за непълните бележки, които си позволявам да публикувам, защото успях да присъствах само за ден и половина от предвидените три, между 23 и 26 април, когато се проведе конференцията на Европейската театрална конвенция. За краткото време мисля, че все пак успях да уловя същността на част от инициативите на най-важната европейска платформа, обединяваща около 60 публично финансирани театри от целия континент. Затова мисля, че макар и непълни, бележките биха дали ценна перспектива за това как днес се мислят институционалните процеси в управлението на публичните театри в Европа, как в настоящия момент театрите защитават автономията си и как ръководствата им реагират на политическите и финансовите сътресения, които все по-осезаемо променят жизнената ни среда.

Представете си, че сте толкова фини, толкова леки, че можете единствено да се реете и наблюдавате. А сега си представете как ветровете Мелтем ви прегръщат, издигат ви от скалистия безкрай на остров Евбея и като ленено влакно ви понасят над Бяло Море, за да ви отведат сред тишината и необикновеността на остров Андрос. И там сякаш като в сън с ухание на маслини да съзерцаете една любовна история, може би по-невъзможна от тази на Ромео и Жулиета, почти толкова магична, колкото тази на Титания и Оберон и със сигурност по-поразителна от обичта между Цар Едип и Йокаста.