РЕЦЕНЗИИ

Тази година Международният фестивал за съвременен танц и пърформънс АНТИСТАТИК отбеляза своето пълнолетие с 18-тото си издание. Фестивалът стартира през април 2008 г. като първи по рода си форум за съвременно танцово изкуство в столицата. Вече 18 години той се провежда с постоянство и устойчиви критерии в постоянно променящия се социален и културен контекст у нас, в който се сменят правителства, министри, комисии и изобщо фактори, от които зависи неговото съществуване. В неустойчивата и непредвидима ситуация на финансиране до голяма степен фестивалът разчита и на европейски партньорства, програми и средства, които да гарантират нивото на селекцията му.

Излезе новият, седми поред брой на „Списание за танц“ – годишното специализирано издание за балет, съвременен танц и танцова култура. През 2025 г. водещ фокус на 120-те печатни страници на изданието е темата за „Нови поколения в танца“, като се разглежда въпросът какво спомага за формирането и укрепването на новите поколения в танца – артистите, които навлизат или вече се утвърждават на професионална сцена. Броят предлага разговор с едни от изявените млади танцови артисти в България като Ана Петкова, Антон Младенов, Деян Георгиев, Елена Маринова, Емилия Радичева и Нели Георгиева.

На 6 април в „Роял Албърт Хол“ в Лондон се състоя церемонията по връчването на най-престижните британски театрални награди, носещи името на легендарния сър Лорънс Оливие. Отличията се раздават в 26 категории в областите драма, мюзикъл, танц и опера. Всяка категория традиционно получава поне три номинации и честа практика е фаворити да печелят по няколко награди.

От 22 до 26 април 2025 г. се проведе XXIV издание на Националния куклено-театрален фестивал „Михаил Лъкатник“, който превърна Ямбол в истински театрален град. Жители, гости и участници във фестивала се потопиха във вълшебството на кукления театър, преживяха съдбите на познати и не до там познати герои. Освен основната конкурсна програма, публиката имаше възможност да се наслади на две международни продукции и два документални филма, както и на богата улична програма в различни градски пространства, с което театърът стана главен герой в продължение на пет дни.

Към края на театралния сезон Народният театър привлече вниманието към себе си със заглавие, което можем да определим като емблема на постмодерната драматургия – „Розенкранц и Гилденстерн са мъртви“ от британския драматург Том Стопард. Изключително труден текст, задължаващ със своята многозначност и с изискването си за задълбочено познаване на Шекспировия шедьовър „Хамлет“. Текст, който има необходимост от размах в режисьорското решение, във визуалното изпълнение и във възможностите на актьорите изпълнители.

Ден след смъртта на папа Франциск (17.12.1936–21.04.2025) гледанията на филма „Конклав“ по различни платени платформи по света са се увеличили с над 200 %, според списание „Варайъти“. Успехът на филма по романа на Робърт Харис, показва за пореден път колко силен е интересът към Ватикана – историята на тази държава в държавата, властта съсредоточена в нея и тайните, които пази. Но как е представен центърът на католицизма на театралната сцена? Този, макар и тъжен повод ни вдъхнови да разгледаме някои от най-ярките съвременни сценични творби, свързани с папската институция.

Днес, на 23 април, светът отбелязва 461 години от рождението на Уилям Шекспир (1564–1616) – емблематичният английски драматург, превърнал се в знаково име на европейския и световния театър. Вече повече от три столетия не бихме могли да си представим театралния живот без постоянното завръщане към неговите вечни текстове. През последната година в българският театрален афиш особено се открои спектакълът „Венецианският търговец“ на Явор Гърдев и Народния театър. Наскоро, при присъждането на наградите „Икар’2025“ мащабната продукция получи няколко от основните отличия – за водеща мъжка роля на Самуел Финци като Шайлок, за най-добър спектакъл и за майсторско техническо осъществяване, а Явор Гърдев имаше номинация за режисура.

Група зрители стоим пред сградата на Народен театър „Иван Вазов”. Не в салона, не на удобните кресла, не дори във фоайето на театъра – а отвън, на границата между градския шум и тишината преди начало на спектакъл. В този ден емблематичната балерина във фонтана е огряна от слънцето, а застиналата ѝ фигура привлича неколцина туристи с камери. Вниманието на останалите преминаващи минувачи е привлечено от нашата група. На ушите ни – черни слушалки, от които чуваме плътен мъжки глас, повтарящ това изречение като мантра. Какво ли си мислят хората – питам се наум.

Лондонският театрален Уест Енд е колоритна смесица от талант, маркетинг, сензация и забавление. Ако дадена продукция, създадена в някои от репертоарните театри или представена първоначално в по-алтернативно пространство, получи своята премиера в театър на Уест Енд, тя излиза от може би малко по-специализираната си среда, в която е харесвана от по-отдадени почитатели на театъра и критици, и се отваря към широката публика. Цените на билетите се покачват, мястото ѝ в туристическите брошури е гарантирано. В този театрален квартал, чийто еквивалент е Ню Йоркският Бродуей, е и най-вероятно да се появят актьори, добили популярност с изявите си в киното и телевизията. Не е новина холивудски знаменитости да се „пробват“ на лондонска сцена, но напоследък сякаш се забелязва засилване на американското присъствие там, което като че ли целенасочено се стреми да се докаже в постановки по класически творби.