РЕЦЕНЗИИ

През февруари 2025 г. отбелязахме третата годишнина от началото на войната между Русия и Украйна, която и до днес продължава да разтърсва Европа. Театралното изкуство никога не е оставало безучастно към войните и сътресенията в обществото и във всички европейски държави от 2022 г. насам се усеща отпечатъкът на случващото се – твърде близо до нас. Немалко са театрите и институциите, които приютяват украински артисти, поставят спектакли по украински автори или организират проекти в тяхна подкрепа. Разбира се, в родината си украинският театър остава най-силен и изобилието от спектакли, които се играят по сцените в Киев, Лвов, Одеса и други градове, макар и често прекъсвано от сирените за въздушна тревога, показва колко голяма е силата на изкуството в това да вдъхва вяра на едно изтерзано общество.

Музеите на театралното изкуство в Европа обичайно са частни сбирки, разраснали се във времето до колекции с внушителни размери, включващи документи, свързани с историята на театралната дейност в дадената държава – програми, плакати, фотоматериали, реквизит, костюми, макети на сцени и т.н. През XX век тези колекции са вече институционализирани като архиви от национално значение. Всички имат различен облик и не винаги са автономни. Много от сбирките са експонирани както по традиционен начин, така и вече чрез утвърждаващия се като стандарт за музейното дело мултимедиен и интерактивен модел, който, разбира се, е още по-удачен когато става дума за артефакти, свързани с изпълнителските изкуства.

Пиесата „Прашка“ на Николай Коляда се появява в края на 80-те години на ХХ век. Текстът е посрещнат с критики в Русия. За пръв път е представен в San Diego Repertory Theatre в рамките на международен фестивал през 1989 от руския режисьор Роман Виктюк. След премиерата текстът на Коляда е определен като най-добрата съветска съвременна пиеса. Едва след това текстът получава сценична реализация в Русия. Следват премиери в Италия, Франция, Германия, Испания, Литва, Швеция, Югославия и България. В България досега е поставян веднъж, в края на 90-те години от режисьора Георги Михалков във Варненския драматичен театър. Днес, почти 30 години по-късно, Йордан Славейков превежда пиесата и ѝ дава нов сценичен живот в I AM STUDIO.

Може да звучи абсурдно твърдението, че се движим следвайки тези, които идват след нас, но всъщност е съвсем правдоподобно, ако те са ни задминали. Всяко поколение има своите постижения в определен жанр в изкуството и е логично да бъде последвано от идващите след него. Не бихме могли да сме откриватели днес, ако не познаваме това, което е правено вчера. Но ако станем откриватели, тези преди нас могат да ни следват.

В театър „Вийо Коломбие“, една от трите сцени на „Комеди Франсез“, предстоят две премиери по пиеси на знаменити драматурзи и макар това да не са сред най-известните им произведения, новите трактовки обещават да докажат релевантността на тези текстове за съвременния зрител. В първата година след като заема поста директор на Националния драматичен център в Безансон, режисьорът и сценограф Томи Милио ще представи постановка по две от ранните едноактни пиеси на Морис Метерлинк – „Натрапницата“ („Неканената“) и „Слепците“.

На 12 и 13 февруари 2025 г., от 13.00 до 17.00 ч. в Американския център на Столична библиотека, пл. „Славейков“ 4, ще се проведе конференцията „Франц Кафка, Самюъл Бекет и българският театър през последните няколко сезона“. Целта на конференцията е да коментира спектаклите по текстове на Кафка и Бекет, появили се у нас през последните няколко сезона, като открои кои от техните заглавия са привлекли вниманието на съвременните театрали и как те трансформират и говорят за проблемите, кризите и катаклизмите на човека и света днес.

В самия край на 2024 г. пространството „COMEDY BAR Happy Сатира“ към Сатиричния театър „Алеко Константинов“ стана домакин на своеобразен троен дебют: премиерата на първата пиеса на драматурга Михаил Тазев, първият моноспектакъл на актьора Михаил Сървански и първата постановка в Сатирата от режисьора Елица Йовчева се състоя на фаталистичния (петък) 13-ти декември, сякаш за да подсили допълнително неудачите на главния си герой. Спектакълът оставя след края си специфичен горчиво-сладък вкус, който е само един от видимите положителни признаци на качествената комедия, която не се занимава единствено с развлекателния аспект на жанра.

Китайската театрална сцена предлага многообразие и богата история, културните специфики са множество и си струва да бъдат опознати. Съвременното китайско общество обаче е подложено на интензивни трансформации, зашеметителен икономически ръст и разширяващ се информационен контрол. Може парадоксално дори да се окаже, че комерсиализацията в тази огромна азиатска страна само след няколко години ще бъде по-силна и всеобхватна, отколкото в Европа.

През 2024 г. за втора поредна година Гьоте-институт България и Народният театър „Иван Вазов“ си сътрудничат в областта на международния театрален обмен, подкрепяйки съвременната драматургия от региона на Югоизточна Европа. На 13 декември на Камерната сцена на Народния театър в София се състоя световната премиера на пиесата на младия босненски драматург Дарио Беванда – „Мрак на края на града“, под режисурата на Катрин Медлер, артистичен директор на Театър „Оберхаузен“, Германия. Спектакълът коментира Михаил Тазев.