Автор: МИХАИЛ ТАЗЕВ

„Трейнспотинг“ е заглавието на последната премиера в Малък градски театър „Зад канала“, с което ръководството на театъра решава да провокира зрителите си. Едноименният роман на шотландския писател Ървин Уелш, публикуван през 1993 г., до днес продължава полярно да разделя общественото мнение. Да реализира романа на сцена се заема режисьорът Елица Йовчева. Представлението е в жанра на социалната драма и има качеството да предизвика публиката, дистанцирайки я от случващото се и успявайки да я извади от зоната ѝ на комфорт.

В Младежкия театър календарната 2026 г. започна с премиера по пиесата на Майк Бартлет „Албион“. Изключително провокативно и трудно заглавие на съвременния британски драматург, с което се заема режисьорът Зафир Раджаб. Това е петото заглавие на Зафир като театрален режисьор след „Стая за гости“ (2022 г.) и „Отмяна“ (2023 г.) в Театър „Възраждане“, „Пате, пате, гъсок“ (2023 г.) в Театър НАТФИЗ и „Племе“ (2024 г.) в Театър „Българска армия“. Подобно на изброените досега и „Албион“ е находка за софийския театрален афиш. Пиесата има своята първа премиера през 2017 г. в Лондон, Великобритания.

В началото на месец ноември на изминалата 2025 г. Младежкият театър представи премиерното си заглавие „Деветдесет“ от австралийския драматург Джоана Мъри-Смит. Представление, което успява да съсредоточи в себе си начинa, по който Мъри-Смит разбира идеята за идеален драматургичен конфликт – в най-малките пространства се развихрят най-сложните и мащабни конфликти. Премиерата даде повод на ръководството на театъра да покани Мъри-Смит като официален гост в България и да издаде за първи път, в сборник на български език, том с шест нейни пиеси – театрално събитие, което искрено вярвам, може да се превърне в традиция. Пиесите на австралийския драматург започват все по-често да намират сцена на територията на страната като към момента присъстват единствено в столичните театрални афиши.

В края на октомври на току-що отминалата 2025 г. в Малък градски театър „Зад канала“ се състоя премиерата на „Велика“ – провокативно заглавие от съвременния австралийски драматург Тони Макнамара. Текстът проследява пристигането на младата и идеалистично настроена немска принцеса Екатерина в Русия и последващите семейни отношения с руския император Петър III. Написана през 2008 г. пиесата се отличава с динамичен диалог, пиперлив и остър език и ярко открояваща се сатира. Макнамара разглежда преди всичко темата за властта без да цели абсолютно достоверно представяне на историческа действителност както в отношенията между персонажите, така и в събитията от XVIII в. През 2020 г. стрийминг платформата „Hulu“ реализира сериал по сюжета на Макнамара, който печели множество отличия и получава седем номинации на наградите „Еми“. С нелесната задача да създаде сценичен разказ по пиесата се заема режисьорът Стайко Мурджев.

През 2025 г. се навършват сто години от написването на романа „Великият Гетсби“ от Франсис Скот Фицджералд – емблематично заглавие за американската литература, превърнало се в световно значимо произведение. Година след написването на романа е премиерата на първата му сценична реализация, която се случва в Театър Амбасадор, Бродуей (1926). До днес той не спира да е вдъхновение на множество сценични адаптации и киноекранизации. На българска сцена за първи път към заглавието посяга режисьорът Елица Йовчева и го поставя на сцената на Младежки театър „Николай Бинев“, сто години по-късно.

Към края на театралния сезон Народният театър „Иван Вазов“ представи дълго подготвяния сценичен проект по една от най-драматичните пиеси на норвежкия драматург Хенрик Ибсен – „Хеда Габлер“. Сценичната интерпретация на пиесата е дело на режисьора Тимофей Кулябин, който на същата сцена през 2022 г. работи по емблематичния текст „Куклен дом“.

Към края на театралния сезон Народният театър привлече вниманието към себе си със заглавие, което можем да определим като емблема на постмодерната драматургия – „Розенкранц и Гилденстерн са мъртви“ от британския драматург Том Стопард. Изключително труден текст, задължаващ със своята многозначност и с изискването си за задълбочено познаване на Шекспировия шедьовър „Хамлет“. Текст, който има необходимост от размах в режисьорското решение, във визуалното изпълнение и във възможностите на актьорите изпълнители.

През 2024 г. за втора поредна година Гьоте-институт България и Народният театър „Иван Вазов“ си сътрудничат в областта на международния театрален обмен, подкрепяйки съвременната драматургия от региона на Югоизточна Европа. На 13 декември на Камерната сцена на Народния театър в София се състоя световната премиера на пиесата на младия босненски драматург Дарио Беванда – „Мрак на края на града“, под режисурата на Катрин Медлер, артистичен директор на Театър „Оберхаузен“, Германия. Спектакълът коментира Михаил Тазев.

Вече четири сезона Yalta Art room съществува като независимо пространство за реализирането на сценични проекти. Това, което се усеща за този период от време е все по-уверената смелост, с която се заявяват екипите и проектите на тази сцена. Една от последните премиери, достойно нареждаща се в челните места на софийския театрален афиш за сезон 2024/2025 г., е „Празен град“. Емоционален разказ, представен с категорично заявена позиция, спираща дъха дълбочина и проницателност.