Автор: КАЛУДИ ГЕРМАНОВ

Ако обичате смелия език на театралната сцена, ако харесвате силните жени, ако сте готови да се изправите на ръба на всемира и да се вгледате в днешния свят отстрани, то „Антигона“ на норвежкият хореограф и режисьор Алън Лусиен Ойен, танцовата му компания „Зимни гости“ и артистите от Танцтеатър Вупертал на Пина Бауш, е точно за вас. В мига, в който слънцето над Епидавър залезе вие ще се пренесете в друг един свят. Уж реален, но не чак дотам. Сякаш във владенията на смъртта, но не изцяло. Жена облечена в дълга черна рокля прорязва мрака и сяда в средата на сцената, обградена от седем L-образни панела, напомнящи за портите на Тива. След нея влиза слепият пророк Тирезий, който, воден от помощник, разбира, че е „на открито“, „под нощното небе“, че „някакви хора го наблюдават“ и „сякаш ще играят театър“, и че „в далечината личат руини от разрушен град“.

Представете си, че сте толкова фини, толкова леки, че можете единствено да се реете и наблюдавате. А сега си представете как ветровете Мелтем ви прегръщат, издигат ви от скалистия безкрай на остров Евбея и като ленено влакно ви понасят над Бяло Море, за да ви отведат сред тишината и необикновеността на остров Андрос. И там сякаш като в сън с ухание на маслини да съзерцаете една любовна история, може би по-невъзможна от тази на Ромео и Жулиета, почти толкова магична, колкото тази на Титания и Оберон и със сигурност по-поразителна от обичта между Цар Едип и Йокаста.

Да се захванеш с творчеството на Шекспир предполага готовността да придадеш добавена стойност на вече написаното. Да потърсиш нова посока на тълкуване или да поемеш по вече зададена посока, вървейки в нея чак до свършека на света. И така да откриеш своите собствени Шекспирови герои – тези на твоето време. Откритие, до което струва ми се не са достигнали режисьорите Мартин Кукучка и Лукаш Трпишовски (SKUTR) в своя „Хамлет“ в Националния театър в Прага.