Месец: май 2026

Наскоро представеният в София, в рамките на 18-ото издание на фестивала „Антистатик“, соло пърформанс Work Body, преведен като „Работническо тяло“, на австрийския хореограф, изпълнител, активист и теоретик Михаел Турински, поставя някои от най-невралгичните въпроси за положението на съвременната работническа класа в неолиберализма, за статута на труда и за начина, по който тялото на трудещия се съществува в т.нар. общество на спектакъла. В теорията за обществото на спектакъла, развита от Ги Дебор, това е един свят, в който непосредственият живот постепенно бива изместен от образи, медийни символи, стоки и публични роли; свят, в който реалността все по-малко се преживява пряко и все повече се наблюдава и консумира в различни режими на репродукция, а дори и на имитация.

На 24 май – Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост, на традиционната тържествена церемония в Театър „БЪЛГАРСКА АРМИЯ” за 35 път фондация „А’Аскеер” връчи своите национални награди за постижения в театралното изкуство през изтеклия сезон.

Наградите АСКЕЕР са единствени по рода си, доколкото се дават “от артисти – за артисти” и всяко отличие е професионален и естетически избор на хора, правещи театър. През 35-годишната си история фондация „А‘Аскеер“ разглежда и оценява стотици творци и спектакли.

В началото на месец май тази година на сцената на Кралската опера във Версай бе представена една необичайна премиера – постановка на пиесата „Астрологът, или лъжливите поличби“ (L’Astrologue ou les Faux Présages). Действието се развива през XVII в. във Франция, а сюжетът може да Ви се стори някак странно познат… Под въздействието на шарлатанин астролог, наивният баща Жеронт е готов да омъжи дъщеря си Люсил за възрастен и изпаднал в дългове майстор перукер. Любимият на Люсил, Клеонт, ще трябва да разобличи схемите на астролога, за да могат накрая младите да се „вземат“.

На 17 май, след завършването на фестивала „Друмеви театрални празници“ бяха обявени наградите на тазгодишното 35-то издание. Жури с председател Николай Гундеров (режисьор и драматург) и членове: Любомир Нейков (актьор и продуцент), Стефан Спасов (актьор, директор на Драматичния театър в Добрич), Владислав Стоименов (режисьор) и Иван Димитров (драматургът и писател) раздаде наградите в традиционните за този форум категории.

На 8 май в РЦСИ Топлоцентрала в София започна 19-то издание на Международния фестивал за съвременен танц и пърформанс АНТИСТАТИК. Тази година мотото на фестивала е „ПОКОЛЕНИЕ D(ANCE)“. Най-очакваният форум в областта на съвременния танц и пърформанс ще се проведе от 8 до 20 май и включва в наситения си афиш 18 танцови заглавия и много съпътстващи събития.

От 11 до 16 май 2026 г. Шумен отново ще бъде театралната столица на България, приемайки 35-ото издание на Международния фестивал „Друмеви театрални празници“ – престижен форум с утвърдено място в културния календар на страната и значим принос за развитието на новата българска драматургия.

Предварително моля за извинение читателите за непълните бележки, които си позволявам да публикувам, защото успях да присъствах само за ден и половина от предвидените три, между 23 и 26 април, когато се проведе конференцията на Европейската театрална конвенция. За краткото време мисля, че все пак успях да уловя същността на част от инициативите на най-важната европейска платформа, обединяваща около 60 публично финансирани театри от целия континент. Затова мисля, че макар и непълни, бележките биха дали ценна перспектива за това как днес се мислят институционалните процеси в управлението на публичните театри в Европа, как в настоящия момент театрите защитават автономията си и как ръководствата им реагират на политическите и финансовите сътресения, които все по-осезаемо променят жизнената ни среда.

Представете си, че сте толкова фини, толкова леки, че можете единствено да се реете и наблюдавате. А сега си представете как ветровете Мелтем ви прегръщат, издигат ви от скалистия безкрай на остров Евбея и като ленено влакно ви понасят над Бяло Море, за да ви отведат сред тишината и необикновеността на остров Андрос. И там сякаш като в сън с ухание на маслини да съзерцаете една любовна история, може би по-невъзможна от тази на Ромео и Жулиета, почти толкова магична, колкото тази на Титания и Оберон и със сигурност по-поразителна от обичта между Цар Едип и Йокаста.

Последният текст, по който режисьорът Диана Добрева и драматургът Александър Секулов избират да работят е повестта на Йоана Каристиани „Малката Англия“ (в превод на Емануел Мутафов). Съвременната гръцка авторка е удостоена с националната награда за най-добър роман след написването на книгата през 1998 г., а премиерата в Народния театър е първата ѝ сценична реализация.