РЕЦЕНЗИИ

Преди шест десетилетия, на 1 октомври 1964 г., двайсет и осем годишният тогава италиански режисьор Еуженио Барба основава далеч от своята родина – в Норвегия – един театър, който да реализира творческите му търсения, вдъхновени от индийския традиционен театър „Катакали“ и работата му с Йежи Гротовски в продължение на три години преди това. През 1966 г. „Один Театър“ вече има постоянен дом в датския град Холстебро и се реорганизира като част от новосъздадената Nordisk Teaterlaboratorium, а през 1979 г. Барба основава и Международната школа по театрална антропология, обединяваща актьори, режисьори и изследователи, изучаващи актьорските техники, базирани на мултикултурно взаимодействие.

Тази година отбелязваме 115 години от рождението и 30 години от смъртта на един от доайените на театъра на абсурда Йожен Йонеско (26.11.1909–28.03.1994). Познат на света най-вече като творец-франкофон, той е роден през 1909 г. в Румъния, но прекарва детството си във Франция. След като завършва френска литература в университета в Букурещ през 1942 г. той заминава за Марсилия, а по-късно се установява окончателно в Париж. Въпреки че първите му изяви са по-скоро в областта на критиката и поезията, а през годините пише множество есета, разкази и роман, Йонеско придобива световна известност с пиесите си. Сред най-популярните са „Плешивата певица“ (1948), „Урокът“ (1952), „Столовете“(1951), „Амеде, или как да се отървем от него“ (1954) и „Носорог“ (1959).

В края на септември Младежкият театър „Николай Бинев“ представи своята трета премиера за сезона – моноспектакъла на Ангелина Славова „Рожденият ден на Рупърт“. Представлението е създадено по едноактната пиеса на американския актьор Кен Дженкинс, а негов режисьор е Стоян Радев. Изключително силно актьорско постижение на Ангелина Славова, което не трябва да се пропуска.

В началото на театралния сезон Малък градски театър „Зад канала“ изненада зрителите си с премиерата на „Обществен враг“, спектакъл по пиесата „Народен враг“ на Хенрик Ибсен. Режисьор е Крис Шарков, който нееднократно е доказал интереса си към скандинавските модернисти със съвременните си сценични интерпретации на текстовете им. Въпреки, че пиесата е написана през 1882 г. тя продължава да бъде повече от актуална и днес. Представлението на театър „Зад канала“ засилва тази актуалност.

Преди няколко месеца, през май, излезе шести брой на годишното специализирано издание за балет, съвременен танц и танцова култура „Списание за танц“. Представя го неговата главна редакторка Ангелина Георгиева.

Предложенията на театралния афиш в Париж в края на 2023 г. са много, те са изкушаващи и разнообразни. След като на 29 септември публикувахме първата част от театралните впечатления на Венета Дойчева от престоя й в края на миналата година във френската столица, то сега ви предлагаме да продължите пътешествието си по парижките сцени с втората част на текста.

През есента на 2023 г. Венета Дойчева в продължение на няколко месеца проследява театралния живот в Париж. Предлагаме ви нейните „парижки театрални впечатления“ в две части, първата от които публикуваме днес, на 29 септември, а втората ще можете да прочетете на 3 октомври. Предложенията на театралния афиш във френската столица в края на 2023 г. са много, те са изкушаващи и разнообразни. Изобилието от заглавията е стряскащо, местата са десетки, географията на театрите се разпростира из целия град и предградията в познати и нови точки и пространства, сред театралните компании и трупи се редуват както световно реномирани имена, така и напълно неизвестни творци и нови колективи. Текстът предлага изключителния шанс да се срещнете с някои от най-интересните сред тях.

Известният френски театрален критик Жан-Пиер Тибода след гостуването на спектакъла „Хага“ от Саша Денисова на режисьора Галин Стоев и Народния театър „Иван Вазов“ в Театър де ла Сите в Тулуза в началото на тази година публикува статията си „Poutine et sa bande devant le tribunal de la Haye“ в своята онлайн платформа „Le Club de Mediapart“. С неговото любезно съгласие ви предлагаме превод на отзива му за представлението.

„Малък сезон“ на Театрална работилница „Сфумато“ е единственият фестивал на младите в областта на театъра, съвременния танц, пърформанса и музиката. За повече от 25 години съществуване той утвърди свое лице, привлече участници от страната и чужбина, както и най-разнообразна публика с интерес към изкуството на младите артисти. Тази година за 10-те дни от 28 юни до 7 юли, в които се проведе фистивалът, се състояха повече от 40 събития с повече от 350 участника. Сцените на театъра, пространството вътре и наоколо кипяха от творческата енергия на репетиции, спектакли, ателиета, дискусии и още толкова неформални срещи и разговори.

За всички привлечени от театралното изкуство, посещение на Лондон през летния сезон включва и посещение на легендарната реконструкция на още по-легендарния театър „Глобус“, основан от Уилям Шекспир и неговата трупа през 1599 г. на южния бряг на река Темза. Усилията на американския актьор Сам Уонамейкър да създаде наново театъра, преминал през десетилетия на слава, преди да бъде окончателно разрушен през 1644 г., започват през 1970 г. и се увенчават с успех през 1997 г., когато е и официалното му откриване. „Глобус“ е постоянно развиваща се културна институция, ангажирана да изпълнява първоначалния замисъл да експериментира творчески с взаимодействието между традиционния подход в рецепцията на Шекспировия текст и новаторски подходи към сценичната реализация, без обаче тя да нарушава облика на театралното пространство. По традиция всеки сезон на театъра носи тематично заглавие. Тази година, от април до октомври, постановките са обединени от мотото „Почувствай се жив“. Представяме ви спектаклите, които могат да се видят в Шекспировия театър това лято.

На 3 юни отбелязахме сто години от смъртта на Франц Кафка (3.07.1883-3.06.1924), забележителен писател, който си отива едва на 40 години, но оставя след себе си богато литературно наследство. Роден в Прага, от еврейски произход, той пише на родния си немски език, а животът му е изпълнен с душевни терзания относно стойността на творбите му, много от които той собственоръчно изгаря. Произведенията, дори и малкото публикувани приживе, добиват популярност едва след смъртта му и след Втората световна война, когато стилът и темите, засягани в тях резонират с естетиката на модернизма, повлияна от трагедиите на двете войни и неизбежното търсене на смисъл в човешкото битие и страдание. През годините своеобразният му стил оказва определящо влияние върху много автори.

Ежегодно на територията на столицата се провежда театралният фестивал „Световен театър в София“, който отново в рамките на един месец представи на жителите и гостите на града най-доброто от европейската и световната сцена. Тазгодишната селекция е добре уравновесена с критично подбрани заглавия по класическа и модерна драматургия. В нея присъстват както трудно достъпни и малко популярни представления на частни компании, така и известни продукции, превърнали се в шедьоври след премиерното им изиграване. Един от тези шедьоври е интерпретацията на режисьора Сам Йейтс по пиесата на Атон Чехов „Вуйчо Ваньо“ с Андрю Скот във всички роли.

Танцовият театър на Флорентина Холцингер препраща към виенския акционизъм в нови движения и форми. Днес тя пише следваща глава в историята на Берлинския Фолксбюне.

Нова версия на класическа драма от епохата на Просвещението, творба на уелски автор за първи път на немски език и една световна премиера – това са акцентите от месец юни на театралната сцена в Германия. И трите нови постановки резонират с наболели, за жалост не от вчера, проблеми в съвременното европейско общество: отношенията между родители и деца, женската еманципация, стремежът към надмощие чрез насилие, компютърните игри като размиващи границите между реалността и виртуалния свят, и влиянието на политическите разногласия върху чистосърдечните човешки отношения.

Лъчезарно и приповдигнато настроение нахлу в центъра на Търговище цяла седмица преди популярните градски тържества, свързани с ежегодния панаир. Причината за това бе провеждането на 23-то издание на Международния фестивал „Вълшебната завеса“ между 7-ми и 11-ти май. Под инициативата на главния организатор Денислав Янев, в продължение на 5 дни сцените на двата държавни театъра в града бяха окупирани както от гостуващи продукции, така и от представления на местните актьорски трупи.

Освен с известния Йоркски средновековен цикъл мистерии (които впрочем могат да се гледат и в наши дни), красивият исторически град в северна Англия е и домакин на един вълнуващ нов форум. Тазгодишното издание на Международния Шекспиров фестивал в Йорк се проведе от 18 до 28 април и за шести път обедини местни театрални формации и институции, и национални и международни проекти. Имаше и българско участие на фестивала – пиесата „Завръщане във Витенберг“ по Шекспировия „Хамлет“ от Георги Тенев и Иван Добчев в режисьорския прочит на Джейкъб Уорд.

Културата като дипломация се превърна в тематичния център на наскоро завършилия Международен театрален фестивал “Театрални дни Матей Вишняк” в Сучава, Румъния. Това е осмото издание на фестивала и осмата година, откакто градът има свой театър, а организаторите не пропускат да концентрират вниманието си върху непосредствената социална и политическа действителност. Селекцията от представления третираше темата за войната и неравенството, за маргиналните групи и страданието, но глобалният поглед беше обърнат към разбирането, че културният живот трябва да заема фундаментално място в европейския дневен ред.

С Елена Панайотова, утвърден театрален режисьор и педагог, дългогодишен преподавател по актьорство в Академията за изкуства в Утрехт, Холандия и в НБУ, за най-новия й спектакъл „Всеки иска да живее“ от Ханох Левин, чиято премиера беше на 19 април в Сатиричния театър, и за книгата й „Приложен театър: Теория и практики от България до Африка“ (2024) разговаря Михаил Тазев.

Церемонията по връчването на едни от най-престижните британски театрални награди се състоя в „Роял Албърт Хол“ на 14 април, а многобройните отличия (в цели 26 категории) бяха представени от плеяда артисти, сред които Майкъл Шийн, Ричард Е. Грант, Доминик Уест и Ейдриън Лестър. Водеща на събитието беше британската актриса и певица Хана Уодинам. Рекордьорът по брой номинации (цели 11) и награди (7) тази година е хитовият мюзикъл на Андрю Лойд Уебър „Сънсет Булевард“. създаден върху едноименния филм от 1950 г.

През декември, 2023 г., в Театрална работилница „Сфумато“ беше проведено ателие от проф. Маргарита Младенова и проф. Иван Добчев, което събра в малкото камерното пространство на театъра 90 актьори, желаещи да се гмурнат в света на „Черновите на А.П. Чехов“ и да се одързостят в опити, търсещи истината за духовната вселена на съвсем младия (когато пише тези „чернови“) автор. От ателието в началото на настоящата година започна изграждането на спектакъла „ПлатонOFF”, който два месеца по-късно, на 5 и 6 март се срещна със софийската публика.

На 21 и 26 април в Народния театър се състоя дългоочакваната премиера на спектакъла „Елементарните частици“ по едноименния роман на Мишел Уелбек, издаден през 1998 г. Режисьорът Крис Шарков, който е и автор на сценичната адаптация, отново, след проникновения си прочит през 2020 г. на „Серотонин“ – друг от прочутите романи на френския писател, изправя зрителите през някои от най-драматичните въпроси на съвременното ни съществуване.

През последната година и половина прави впечатление, че в афиша на Народния театър „Иван Вазов“ присъстват представления, които по-скоро могат да се определят като експериментални. Програмата „Апостол Карамитев“, организирана под формата на конкурс, без да е иновативен механизъм, е добър ход на ръководството на театъра да се опита да намери пресечните точки и баланса между една по-класическа и по-консервативна репертоарна политика и експеримента. Чрез конкурса си театърът едновременно създаде възможност за поява на нови и различни за репертоара му, като форма и вид театър, проекти и в същото време отвори сцената си за артисти на свободна практика. Първите добри резултати от подновяването на тази съществувала преди години практика не закъсняват. Новият спектакъл на Галина Борисова „Хипотетично“ е част от второто издание на програмата и без съмнение е добър атестат за нейната необходимост.

Един критически поглед към някои от най-новите адаптации на древногръцките трагедии отново потвърждава нестихващото въздействие на античните трагици върху съвременния европейски театър. През последните три години Европа е белязана от събития, които за жалост са твърде удачни за преосмисляне на човешкото битие през призмата на античната трагедия. Темата за съдбата, макар и не толкова за божествения произвол, намира израз в констатацията, че човешките съдби се управляват от стремеж за власт, насилие и манипулация.

В края на миналата година Старозагорският драматичен театър „Гео Милев“ и режисьорът Петър Денчев представиха нашумялата пиеса „Хаос“ на известния финландски режисьор, драматург и директор на Националния театър в Хелзинки Мика Мюлюахо, написана през 2007 г. като част от негова театрална трилогия, включваща още текстовете „Паника“ и „Хармония“ и многократно поставяна на европейските сцени. На 11 март 2024 г. спектакълът гостува в София.

Първата премиера на драмата „Племе“ (оригинално заглавие „Tribes”) на английския режисьор и драматург Нина Рейн (р. 1975) е в Royal Court, Лондон през 2010 г. и тя веднага получава отличието за най-добра нова пиеса на театралните награди Off-West End в Англия. Две години по-късно, през 2012 г., текстът е отличен от New York Drama Critics’ Circle за най-добра чуждестранна пиеса на територията на САЩ. Режисьорът Зафир Раджаб и Театър „Българска армия“ представят пиесата за първи път у нас.

Вечерта на 20-ти февруари софийската публика се натъкна на първата „Странна случка с куче през нощта“ за столицата. Домакин на събитието бе Младежки театър “Николай Бинев”, а основните отговорници за неговото реализиране – екипът от Русенския драматичен театър „Сава Огнянов“, начело с директора и режисьор на спектакъла Боян Иванов. Първото им гостуване с адаптацията на едноименния роман на Марк Хадън в София успя да генерира електрически заряд, достатъчен не само за захранване на собствените технологично-визуални елементи на постановката, но и за пробуждане на светлина в очите на зрителите, съдейки по озарените им лица в препълнената зала по време на поклона.

Пиесата „Рокендрол“ на Том Стопард за първи път е поставена през 2006 г. в Лондонския театър „Royal Court“ от Тревър Нън. В края на изминалата 2023 г. Театър „Хампстед“ в британската столица представи нова продукция на „Рокендрол“. Режисьор е Нина Рейн (премиерата на чиято пиеса „Племе“ наскоро се състоя в Театър „Българска армия“). Английската режисьорка и драматург прави своя дебют на на сцената на „Хампстед“ през 2011 г. с авторския си спектакъл „Tiger Country“. Безспорен е интересът към новия прочит на „Рокендрол“, който се радва на пълни зали по време на всички представления на спектакъла.

Младежкият театър „Николай Бинев“ изпрати миналата календарна година с премиерата на „Вино от глухарчета“ по романа на Рей Бредбъри. Изключително смел проект, ръководен от Катя Петрова. След няколкото много успешни сценични реализации на известната българска режисьорка по големи литературни произведения, тази премиера беше очаквана с голямо нетърпение.

Регионалният център за съвременни изкуства „Топлоцентрала“ в началото на годината отново привлече вниманието с премиерното заглавие „Бик“. Текстът на британския съвременен драматург Майк Бартлет е режисиран от Владислав Стоименов. Провокативна, проблемна драматургия, която вълнува с жестокостта си и с абсолютната си актуалност. Пиесата пресъздава ситуация, в която трима служители се борят за две работни места. На пръв поглед нещо нормално за съвременния човек, което обаче в продължение на действието се превръща в безмилостен процес срещу единия от претендентите.

Докато в континентална Европа първата асоциация на широката публика, която предизвиква думата „пантомима“, е бялото лице на легендарния Марсел Марсо, то жителите на Великобритания биха посочили нещо различно – Коледа. Коледната пантомима, или на галено „panto” е една малко известна у нас комична театрална форма, комбинираща песни, танци и участие на публиката. Тя е повсеместно разпространена из целия Албион и е любим спектакъл на всички възрасти, превърнал се в символ на зимните празници, искрящ и многоцветен, някак уютно традиционен.

В края на 2023 г., на 19 ноември, в емблематичния лондонски хотел „Клариджис“ бяха връчени годишните театрални награди на вестник „Ивнинг Стандарт“. Това са най-старите театрални отличия на Острова. На тазгодишната церемония сред знаменитостите, които връчиха традиционните статуетки бяха Бой Джордж, Дейвид Тенант и Том Хидълстън.

В края на миналата година, на 1 декември 2023 г. след тежко боледуване почина режисьорът Иван Станев (29. 06.1959 – 01.12.2023) – един от големите реформатори на българския театър от средата и края на 80-те години на ХХ век и знакова фигура в отхвърлянето на официалния естетически канон на сцената преди политическата промяна през 1989. През последните 34 години той живееше и работеше в Германия и Франция.

По-долу ви предлагаме в превод статията на Улрих Зайдлер, с която в. „Berlin Zeitung“ съобщава за голямата загуба.

В края на 2023 г. Театър 199 показа своята последна премиера за календарната година – „Оскар и розовата дама“. Добре познатото заглавие от френския драматург и философ Ерик-Емануел Шмит този път е под режисурата на Стефан Спасов. Новелата разказва за последните дванадесет дни на десетгодишния Оскар (Радина Боршош) в болницата, които се превръщат в кратък, но много истински и емоционално наситен живот с помощта на розовата дама в изпълнението на Мария Стефанова.

Независимо от необятното разнообразие на съвременната танцова сцена, рядко се случва да попаднеш на наистина самобитен спектакъл, който носи неповторимостта на оригинален авторски почерк. Спектакълът на Тана Манева (режисьор и пърформър) „Красиви души“ е една от тези ярки прояви на талант, които изглеждат като директен отпечатък на вътрешния свят на автора.

Сериозен и смел. Меланхоличен и шеговит. Балансиращ между загадка и откровеност. Така бих описала новия моноспектакъл на Христо Мутафчиев по пиесата на Теа Денолюбова, „Боже мой“ в Народния театър. Запомнящ се театрален опит да се вникне в природата на човешкото – резултатът е поезия от противоречия, преведена на разбираем език, пълна с референции за ерудита, но и увлекателна за редовия театрален зрител.

От зората на съществуването си киното е в активно взаимодействие с театъра, както в чисто философски и теоретичен аспект, така и откъм обмен на художествено съдържание, теми и изразни средства. Една от най-разпространените форми на сценична адаптация на филми е пресътворяването им в мюзикъли. Тази тенденция се развива основно в САЩ, като продукциите в повечето случаи се представят на Бродуей и след това се импортират към лондонския Уест Енд (въпреки че в единични случаи се случва и обратното), и оттам в други европейски страни и по света. Жанровият профил на заглавията, появили се на сцената през последните петнайсет години е типичен – холивудски касови хитове от близкото минало, основно комедии или семейни филми, които привличат широк кръг зрители.

„Дишай“ от Дънкан Макмилан на сцената на Театрална работилница „Сфумато“ е минималистичен, дълбоко личен и поглъщащ разказ за приемането на себе си и на другия в една любовна връзка. Целият тон на спектакъла е на ръба между сериозното и ироничното, между истината и шегата, и това е умело уловено от екипа на представлението.

На 1 ноември – Деня на народните будители, Георги Господинов и Ямболският театър създадоха истински празник за софийската публика. Тази дата трупата неслучайно беше избрала за да направи софийската премиера на най-новия си спектакъл „Всичките мои тела“ по текстове на емблематичния български писател, носител на много международни и национални награди за литература, който през май беше удостоен и с „Букър“ за романа си „Времеубежище“. Пред препълнения с театрали, студенти и зрители от всички възрасти салон на Театър „Българска армия“ ямболските актьори и режисьорът Мартин Киселов показаха едно оригинално, искрено и вълнуващо представление, изпратено с дълги аплодисменти.

Между 23-ти и 29-ти септември в Стара Загора се проведе XIII-то издание на Международния куклено-театрален фестивал за възрастни „Пиеро“. Наситената програма представи на зрителите интересни спектакли от Полша, Сърбия, Турция, Израел, Гърция, Норвегия и, разбира се, България. Акцент в извънконкурсната програма беше спектакълът „Хотел“ – режисьорски дебют на Любомир Желев. Постановката „Хотел“ на Държавен куклен театър – Стара Загора е истинска наслада за сетивата на зрителя, съчетавайки в себе си увлекателна история с добре изградени образи, умело водене на кукли и ярки актьорски изпълнения под звуците на нежна музика.

Народният театър „Иван Вазов“ откри новия театрален сезон с премиерата на пиесата „Хага“. Текст, който се реализира за първи път през месец февруари тази година в Полша, малко след това в САЩ, а сега под режисурата на Галин Стоев и в България. Автор на пиесата е украинският драматург Саша Денисова, която съумява изобретателно да слее в емоционален разказ световете на реалността и фантазията. Текстът е в жанра на политическия театър, с моменти на силно проявен хумор, сарказъм и ирония, създаден въз основа на документални и реални събития и личности. Темата му е войната в Украйна.

С премиерата на спектакъла „Хага“ на режисьора Галин Стоев и Народния театър на българската сцена се появи събитие, което вече почти не очаквахме да се случи. Появи се представление, направено в естетиката на същинския съвременен политически театър; представление с ясна позиция, поставящо един от най-острите проблеми на днешния ни живот и откровено и директно включващо се в обществения дебат върху него.

На 23 юли, на сцената на препълнената голяма зала във Фестивалния и конгресен център на Варна се случи вълнуваща среща. За първи път българската публика имаше възможността да преживее на живо един необикновен спектакъл, който повече от 15 години обикаляше успешно световните сцени. Създаден през 2008 г, „Адска комедия: признанията на един сериен убиец“ е хибрид между театър и опера, между концерт и представление, между документален разказ и художествена измислица. Продукцията е плод на сътрудничеството на три забележителни в своята сфера творци: знаменитият холивудски актьор Джон Малкович, диригентът и ръководител на бароковия камерен оркестър „Виенска академия“ – Мартин Хазелбьок и режисьорът и драматург Михаел Щрумингер.
„Адска комедия: признанията на един сериен убиец“ бе представен от Международния театрален фестивал и Международния музикален фестивал „Варненско лято“ като част от съвместната им програма „Интермецо“.

Католическият университет „Петер Пазмани“ в Будапеща бе домакин на тазгодишната конференция на Европейската асоциация за изследване на Шекспир (ESRA). Предишното издание на форума, провеждан на всеки две години, бе в разгара на Ковид кризата, в Атинския национален и Каподистриев университет, изцяло онлайн. За щастие, 2023 г. все пак даде шанс на научната общност да се събере присъствено в центъра на прекрасната Будапеща, на територията на „Петер Пазмани“ – институция, която взе присърце задачата да осигури стимулираща и приятна среда, в която водещи изследователи на Барда да представят най-новото в своите дисциплини. Форумът се състоя от 6-9 юли, а темата бе „Съдбата тъй е рекла”: Промяна при Шекспир“ съвсем удачна и навременна за все по-бързо променящия се свят. Редица актуални проблеми, с които се сблъсква съвременното общество, намериха отглас в изследвания на рецепцията на Шекспировото творчество, което придобива нови форми и измерения както в областта на теоретичната рецепция, така и в творческата практика – театър, визуални изкуства, кино, документалистика, музика, поп-култура.

В края на театралния сезон по традиция се състоя 17-то издание на фестивала „Световен театър в София“. Платформата предостави възможност на зрителите в столицата да станат част от един интензивен и интересен културен живот, представяйки различни заглавия от световната сцена. Двете представления, които направиха силно впечатление със съвременните си идеи, със смелия режисьорски прочит и размаха на творческия процес бяха сателитните прожекции на Националния театър в Лондон: „Животът на Пи“ на Макс Уебстър и „Чайка“ на Джейми Лойд. В програмата бяха включени и продукции на Деклан Донелан и Ник Ормерод, Йерней Лоренци, Пипо Делкбоно и други.

Дали наистина „всеки който живее, той и сънува” и „всеки себе си сънува и своя сън не проумява”? Тези въпроси, които драматургът от „златната епоха” на испанския театър от 16-17 век Педро Калдерон де ла Барка поставя в знаменитата си пиеса „Животът е сън“, изглеждат все така валидни и днес. Отговорът им сега търси постановката на вече достатъчно прочутия у нас Театър „Чийк бай джаул” от Великобритания на режисьора Деклан Донелан и сценографа Ник Ормерод, създадена като международна копродукция с Националната компания за класически театър от Мадрид, в сътрудничество с центъра Барбикан, Лондон и Националния театър d`Albi-Tarn, Франция. Спектакълът гледахме като част от програмата на тазгодишното издание на Световен театър в София.

На 18 юни тази година беше закрито 15-то издание на Квадриналето за сценография и театрален дизайн в Прага, което се провежда без прекъсване от 1967 г. На всеки четири години в чешката столица се събират сценографи, дизайнери, артисти, театрали от целия свят, а в настоящото издание участниците бяха над 2000 от 59 страни в двете основни експозиции – на страните и регионите и студентската изложба. Тази година търсенето на личната среща между хората, между артисти и публика доминира като подход в експозициите. Това, разбира се, беше провокирано и от темата, която кураторите на 15-то издание бяха избрали, а именно RARE или „Рядък”. Те мотивират избора си с необходимостта, която възникна в дните на строгите ограничения по време на пандемията от нови възможности за създаване и преживяване на изкуството, но също така и от силната необходимост от истински контакт между хората, който преди това всички приемахме за даденост. Тъкмо стремежът към личното общуване и персоналната среща между артисти и публика присъстваше както в почти всички наградени експозиции, така и в много от останалите, сред които и в българския павилион.

16-то издание на Международния фестивал за съвременен танц и пърформанс „Антистатик“ покани софийската публика от 9 до 19 май на завладяващо пътешествие с 11 запомнящи се представления. Със слогана „Моето тяло, моят танц“ фестивалът си постави за цел и успя да отпразнува свободата на изразяването не само чрез движение, но и през артикулиране на важни теми през средствата на хореографията, телесната експресия, физическия жест.

През април театралните зрители в София станаха свидетели на две интересни премиери под режисурата на Елица Йовчева – „Легенда за Калиакра“ (Дерида денс център) и софийската премиера на „Иконите Спят“ (драматичен театър Стара Загора). И двете заглавия разкриват сюжетите на интересни и ключови за българския човек, съзнание и емоционална памет събития, оставили отпечатък в историята. Интригуващото е, че драматургичните текстове, върху които се изграждат представленията, са дело на режисьора Елица Йовчева.

На 27 април, в навечерието на Международния ден на танца, който светът отбелязва всяка година на 29 април, вече по традиция се състоя премиерата на новият брой на единственото българско печатно издание, посветено на съвременния танц, класическия балет и танцовата култура – „СПИСАНИЕ ЗА ТАНЦ“. От богатото съдържание на неговите 120 страници, обединени от темата „Моето тяло, моят танц“, на читателите на СЦЕНАрт (с любезното разрешение на редакционния екип на списанието), предлагаме рецензията на Мария Русанова за спектакъла „Ана Каренина“ на Софийска опера и балет.

Хърватският хореограф Лео Муич поставя с балетните трупи на Пловдивската опера и на Софийска опера и балет прочутия роман на Лев Толстой. Мария Русанова определя спектаклите като водещо събитие на изминаващия сезон.

Драматично-кукленият театър – Силистра гостува на сцената на театър „Възраждане” в София в дните непосредствено преди Международния ден на театъра 27 март и заяви с присъствието си, че театърът е място, което приютява грижата за човека, изразена в игра. Класическата идея за театъра като сериозна игра е водила екипа в избор на драматургичен материал и трупата се е спряла на заглавие от съвременната европейска драматургия – „Търси се стар клоун” от Матей Вишниек. Сам по себе се този избор ясно заявява желанието да се предложи на публиката качествен театър и сериозно естетическо предизвикателство.

Новата премиера на театър „Българска армия“ е „Кралицата майка“ на съвременния италиански драматург и философ Манлио Сантанели, чийто текстове са силно повлияние от пиесите на абсурда и черната комедия. Главната роля изпълнява Мария Стефанова, която с присъщото си майсторство и прецизност (недокоснати от годините) създава великолепен образ на майката. Образът на нейния син ярко и запомнящо се е изграден от Георги Къркеланов.

В основата на спектакъла „Електра тук и сега“ на режисьорката Василена Радева и актьорите Елена Димитрова, Богдана Котарева, Мария Панайотова, Самуела-Ивана Церовска, Марио Василев, Васил Читанов и Иван Станчев е пиесата на Маргьорит Юрсенар „Електра или свалянето на маските”. Василена Радева изгражда театралния разказ на базата на лабораторна работа с актьорите и тяхното активно участие в процеса. Това детайлно вглеждане и в личностните връзка на актьорите с митологичния персонаж, и в текста на Юрсенар е резултат от почти едногодишната работа по спектакъла.

Спектакълът „В самотата на памуковите полета“ на знаменития американски филмов и театрален актьор Джон Малкович и на литовската филмова и театрална актриса Ингеборга Дапкунайте беше най-очакваното и най-обсъжданото театрално събитие в София през последните седмици. В изпълнението си на необичайните персонажи в текста на Колтес двамата демонстрираха изключителен професионализъм. Деликатно напомняйки за различните възможности и посоки за неговото тълкуване те постигнаха истинската му същност – представиха ни една безнадеждна пиеса за самотата.

„Представление и половина“, последната премиера на Театър „Българска армия“ е спектакъл за театъра и за живота в театъра. За театъра като живот и за живота като театър – за безкрайната игра на отражения помежду им. Още с вдигането на завесата, погледът на зрителя сякаш рикошира в голямо огледало, защото неочаквано декорът на сцената се оказва панорамно платно, изобразяващо самата зрителна зала. Режисьорът споделя, че заглавието е намигване към класическия филм на Федерико Фелини „Осем и половина“, чиято централна тема бе преплитането на живота и киното.

На 23 януари софийската публика се срещна с творчеството на украинския хореограф Раду Поклитару. Гостуващата балетна трупа на Пловдивската опера представи на сцената на Народния театър две негови пиеси – „Жени в ре минор“ и „Дългата Коледна вечеря“.В тях Раду Поклитару демонстрира своя енергичен и изобретателен стил, подчинен на прецизна музикалност и артистично въображение. Известен със своя перфекционизъм и висока взискателност, той е майстор на интензивните и емоционално заредени композиции, изпълнени с визуални находки и чувство за хумор.