Деветнадесет години „ВИА ПОНТИКА“: среща на поколенията в Балчик
Деветнадесет.
Това число вече носи тежестта на история. Деветнадесет издания, в които Балчик посреща млади артисти, актьори, художници, музиканти, режисьори и хора, които тепърва поемат по своя път в изкуството. А съвсем близо е и следващата голяма дата: само след година Международният фестивал на младите в изкуството „Виа Понтика“ ще отбележи своето двадесето издание.
Затова XIX „Виа Понтика“ има особен смисъл. От 31 август до 15 септември Балчик отново живя с изкуство, но тазгодишната програма обърна поглед едновременно назад, към паметта, и напред, към онези, които тепърва ще я създават. Театър, кино, поезия, литература, опера, джаз, живопис, моден дизайн и детски спектакли очертаха различните лица на събитието. Млади творци от различни области получиха своя територия за изява, а международното присъствие запази естественото си място в характера на „Виа Понтика“.
В центъра на деветнадесетото издание обаче застанаха двама души, отдавна свързани помежду си, с българската култура и с Балчик. Тази година „Виа Понтика“ беше посветена на 90 години от рождението на Стефан Цанев и 80 години от рождението на Доротея Тончева. Двете годишнини зададоха голямата тема на програмата: паметта, сцената, киното, словото и един живот, преминал сред изкуство.
Още при откриването градът получи своя изложба под открито небе. На площад „21 септември“, пред сградата на Общината, фотографии от архива на БТА, театрални и филмови образи, текстове и свидетелства проследиха различни моменти от творческите биографии на Цанев и Тончева. Лица, роли, спектакли, филми, думи. Историята напусна архива и застана буквално сред хората, в самия център на Балчик.
Тази юбилейна нишка премина през цялата програма.
На екран юбилейната тема получи още едно измерение. „Нона“ (1973), създадена по мотиви от „Чифликът край границата“ на Йордан Йовков, е по сценарий на Стефан Цанев и в режисура на Гриша Островски. В главната роля е Доротея Тончева, а до нея Стефан Данаилов като поручик Галчев. Историята за голямата и трагична любов между Нона и младия офицер събира в един филм двамата юбиляри: Цанев като сценарист и Тончева като лице на една от запомнящите се Йовкови героини на българския екран.
И точно между „Нона“ и „Шибил“ се появява още една, по-тиха връзка: Йовков. В Балчик тази връзка има особена тежест, защото тук Добруджа не е литературен фон, а жива земя, пейзаж и памет. „Нона“ идва от добруджанския свят на „Чифликът край границата“, свързан с годините, които писателят прекарва сред този край; „Шибил“ отвежда към другия Йовков, към легендарната, почти митична България на „Старопланински легенди“. Едното заглавие носи дъха на равнината, другото суровата красота на Балкана, но и в двете любовта се изправя срещу установения ред и плаща висока цена. Така в Балчик двата филма за миг събраха различните географии на Йовков в едно общо пространство, а Добруджа сякаш си върна една от историите, родени от нея.
„Шибил“ върна зрителите към друга среща на Доротея Тончева с Йордан Йовков. Филмът на Захари Жандов от 1967 г., създаден по едноименния разказ от „Старопланински легенди“, поставя Петър Слабаков в ролята на Шибил, а Тончева в ролята на Рада. Любовта между хайдутина и дъщерята на Велико кехая, красива и обречена още от самото начало, остава в центъра на тази силно стилизирана екранна притча. Поставени една до друга във фестивалната програма, „Шибил“ и „Нона“ показаха две различни лица на Йовковия свят и два важни образа от филмовия път на Доротея Тончева.
Особено място в тази линия имаше „Цигуларката на Бога“. Стефан Цанев пише текста специално за Доротея Тончева, а в постановката на Мартин Киселов нейна сцена и партньорство споделя Петър Петров. Героинята е виртуозна цигуларка, провъзгласена някога за „Цигуларка на Бога“, която, докато художник рисува портрета ѝ, се връща към славата, избора, самотата и въпросите, които неизменно съпътстват живота на артиста. През 2020 г. Българската национална телевизия заснема спектакъла за възродения „Телевизионен театър“, а режисьор на телевизионната адаптация е Дамян Петров. Така прожекцията в Балчик беше много повече от включването на още едно заглавие в програмата: текст, написан от Цанев за Тончева, се върна пред публика именно в годината, посветена на двамата. Киното и театърът влязоха в естествен разговор, а познатите заглавия прозвучаха по нов начин в светлината на двете годишнини.
Словото също излезе от страницата и заживя пред хората.
Стефан Цанев присъстваше чрез стиховете си, драматургията, киното, разговорите и спомените. Един от най-силните моменти, събрали тази енергия, беше „ПоетиТЕ и Стефан Цанев“. Владо Пенев, Малин Кръстев, Теодора Духовникова, Бойко Кръстанов, Весела Бабинова, Захари Бахаров, Иван Бърнев, Луиза Григорова-Макариев и Юлиан Вергов излязоха пред зрителите със стиховете на Цанев, а на пианото беше маестро Антони Дончев. В залата бяха и самите Стефан Цанев и Доротея Тончева. Поезията прозвуча пред своя автор и пред изпълненото читалище в Балчик.
Още в началото на събитието двамата юбиляри участваха и в по-лична вечер, в която спомени, стихове и музика се преплетоха свободно. Към тях се присъедини Хайгашот Агасян, а разговорът постепенно се отдалечи от официалната биография и стигна до хората, приятелствата и историите, останали зад спектаклите и книгите. Именно там посвещението към Цанев и Тончева придоби най-човешкото си измерение: зад големите имена отново се видяха хората.
Именно в подобни моменти личи мащабът на „Виа Понтика“. Тук личности, които отдавна са част от историята на българската култура, застават редом до млади хора, чиято професионална биография тепърва предстои.
Художествената галерия в Балчик беше едно от местата, в които тази идея се виждаше особено ясно. Изложбата „Пътуване“ представи дипломни проекти на млади дизайнери от Националната художествена академия. Модата напусна обичайното пространство на подиума и се появи като самостоятелен художествен образ, като разказ за движение, промяна, търсене и личностно израстване.
Малко по-късно самият Балчик се превърна в ателие за млади художници от България и Румъния. Студенти от Националната художествена академия в София и Националния университет по изкуствата в Букурещ работиха заедно, наблюдаваха града и морето и пренесоха впечатленията си върху платното. Създаденото по време на пленера беше представено в изложба, в която Балчик вече не беше просто домакин, а част от самото произведение.
Тъкмо това е една от важните особености на „Виа Понтика“. Младите участници не идват единствено, за да покажат нещо вече завършено. Градът влиза в самия творчески процес: в картините, в разговорите, в общуването между хора от различни академии и поколения. Така събитието се случва не само пред зрители, а и между самите участници.
Музиката смени няколко лица през тези дни. В „Мелницата“ прозвучаха валсове, арии и дуети от оперети и мюзикъли в оперната гала с участието на солисти на Държавна опера Варна. По-късно същото пространство премина в съвсем друг ритъм с джаз триото на пианиста Константин Костов, Димитър Семов на ударни и Джанер Капман на контрабас.
Литературата намери различен и почти интимен път до слушателя. Чрез гласа на Веселин Ранков прозвуча Омировата „Одисея“, а след нея бяха представени и аудиокнигите „Приказка за цар Омар ал-Нуаман и синовете му Шар Кан и Дау ал-Макан“ от сборника „1001 нощ“, „Затрупана София“ от Кирил Христов и „Бивалици. Книга първа“ от Вера Мутафчиева. Всички са продукции на „1002 Productions“ и са записани с гласа на Веселин Ранков. Така книгата се върна към едно от най-древните си състояния: разказ, който минава през човешкия глас и достига до слушателя като живо слово.
„Виа Понтика“ отвори място и за най-малките зрители. „Косе Босе“ на Държавния куклен театър „Дора Габе“ и „Когато куклите не спят“ на театрална школа „Драматино“ срещнаха децата със сцената. Това присъствие има своя естествен смисъл: фестивалът на младите в изкуството започва и от младата публика, от първата среща с театъра и от онзи миг, в който сцената все още изглежда като чиста магия.
А театърът остана една от най-силните линии в програмата.
Театър 199 „Валентин Стойчев“ гостува със „Слон в стаята“, моноспектакъла на Стефка Янорова по текст и постановка на Елена Телбис. Драматичният театър „Адриана Будевска“ от Бургас донесе в Балчик комедията „Когато котката я няма“ в режисурата на Асен Блатечки. Планираният моноспектакъл „Плач на ангел“ с Христо Мутафчиев беше отменен заради неочакван инцидент с актьора.
Последната реплика на XIX „Виа Понтика“ отново принадлежи на театъра. На 15 септември изданието завършва с „Етърви“ от Ерик Асус на Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов“, в постановка на Владимир Люцканов.
И все пак случилото се през тези повече от две седмици трудно може да бъде побрано само в заглавията от афиша. За деветнадесет издания „Виа Понтика“ е създала нещо по-ценно от поредица културни прояви. Създала е традиция. Година след година Балчик приема млади хора от различни области и им дава възможност да попаднат в среда, в която професионалният опит, историята, големите имена и зрителите съществуват заедно. Сцената се среща с ателието, живописта с театъра. Студентът застава до артиста, когото доскоро е познавал само от сцена, филм или книга. А зрителят преминава от галерията към театралната зала, от поезията към джаза, от детския спектакъл към киното.
Над всичко това през тази година стояха Стефан Цанев и Доротея Тончева. Две личности с огромен творчески път зад гърба си се оказаха в центъра на събитие, създадено за хора, чиито собствени творчески пътища едва започват. Точно там се появи и най-силната връзка на XIX издание: между паметта и продължението.
И обратното броене вече започна. През 2027 година „Виа Понтика“ ще бъде на 20. Двадесет издания означават поколения участници, стотици срещи, спектакли, изложби, концерти, прожекции и хора, минали през Балчик като млади творци и продължили напред. Означават и публика, за която през годините септември постепенно се е свързал с „Виа Понтика“.
След деветнадесет години фестивалът вече има биография.
След една година ще има юбилей.
ДЕБОРА ДИКОВА
Материалът е подготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по Програма „Критика’2025„