Месец: август 2026

Казват, че има популярно японско изкуство, което възвръща целостта на счупените съдове, като покрива пукнатините със златна декорация. По този начин създава нова естетическа реалност. Това се случва с материалните обекти. Но при душевните човешки рани този способ комай не върши работа. Живата душевна рана не се лекува зад прикритието на естетизацията, пък била тя от скъпоценен метал. Тук е нужен психологически „скалпел“ с дълбоко проникновение в душевната пукнатина. И в този скалпел мерило е съвестта. Режеща безпощадно със силата на пречистващата истина, но не и заличаваща белезите на болезнената рана. За човешката съвест естетическо заличаване няма. Това не е размисъл от свободно падане от нищото. Провокацията е от спектакъла „Пукнатини“ на Драматично-куклен театър – Плевен. Автор е Оля Стоянова, режисурата е на Надя Панчева, със запомнящото се изпълнение на Надя Дердерян, Милена Торосян, Диана Ханджиева и Мария Рушанова.

Спектакълът „Съзвездия“ от Ник Пейн на Народен театър „Иван Вазов“ с режисьор Елица Йовчева беше българското участие на Международния театрален фестивал в Сибиу, Румъния. Представлението се игра в две последователни вечери на пълна зала и завърши с петкратно излизане на актьорите след дълги аплодисменти. То докосна чуждия зрител, защото е проникновен разказ за днес, за двама души и тяхната любов, темата на всеки живот.

Едно от най-красивите проявления на изкуството, независимо от неговата форма, е способността му да кара съзнанията ни да рисуват. Да рисуват светове, в които всичко е възможно; светове, в които любовта е най-голямото богатство, свободата – най-висша цел, а човекът – съвършен в цялото си несъвършенство. Такъв полет на сетивата предлага спектакълът „Невидимо дете“ на режисьора Веселка Кунчева – копродукция между Държавен куклен театър – Стара Загора и Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово.