РЕЦЕНЗИИ

В края на октомври на току-що отминалата 2025 г. в Малък градски театър „Зад канала“ се състоя премиерата на „Велика“ – провокативно заглавие от съвременния австралийски драматург Тони Макнамара. Текстът проследява пристигането на младата и идеалистично настроена немска принцеса Екатерина в Русия и последващите семейни отношения с руския император Петър III. Написана през 2008 г. пиесата се отличава с динамичен диалог, пиперлив и остър език и ярко открояваща се сатира. Макнамара разглежда преди всичко темата за властта без да цели абсолютно достоверно представяне на историческа действителност както в отношенията между персонажите, така и в събитията от XVIII в. През 2020 г. стрийминг платформата „Hulu“ реализира сериал по сюжета на Макнамара, който печели множество отличия и получава седем номинации на наградите „Еми“. С нелесната задача да създаде сценичен разказ по пиесата се заема режисьорът Стайко Мурджев.

В последните дни на месец ноември на 88-годишна възраст ни напусна един от най-значимите съвременни европейски драматурзи – сър Том Стопард. Роден е през 1937 г. в Чехословакия като Томаш Щрауслер, но в навечерието на Втората световна война семейството му от еврейски произход е принудено да напусне родината под угрозата на нацизма. След множество перипетии и пътешествия през Сингапур, където умира баща му, и Индия, където майка му се омъжва за майор Кенет Стопард, малкият Томаш заживява в Нотингам през 1946 г. Във Великобритания той не само ще овладее английския език до съвършенство, но и ще се превърне в едно от най-разпознаваните британски театрални имена по света, а втората му родина дори ще го почете с рицарско звание през 1997 г. и орден за заслуги през 2000 г. Впрочем това са само малко от отличията, получени от Стопард през годините. Автор на над 30 пиеси (включително и за радио и телевизия) и редица сценарии за филми, той е носител на пет награди „Тони“ и три „Оливие“, както и на „Оскар“ за сценария на „Влюбеният Шекспир“.

В рамките на седем дни – от 23 до 29 септември – Стара Загора се превърна в сцена, която представи разнообразие от куклени спектакли за възрастни и посрещна трупи от Италия, Испания, Словакия, Сърбия, Казахстан и България. 14-ият Международен куклено-театрален фестивал за възрастни „ПИЕРО“ предложи богата палитра от участници – театри, режисьори, сценографи и артисти от България, Европа и Азия, които представиха иновативни сценични форми в комбинация с кукли, актьорска игра, музика, танц и мултимедия.

Театърът е изкуството на мига, на „тук и сега“ – онова едва уловимо дихание, което събира актьора и зрителя в един неповторим момент. Когато завесата падне и светлините угаснат, остава само споменът – усещането, че си бил част от нещо живо, което вече не е същото, но продължава да диша в теб.

Във времена, когато театърът често търси ефекта, гласността и визуалната експлозия, „Чайка“ на режисьора Александар Ивановски избира тишината като свой най-силен инструмент. Режисурата му е едновременно тиха и категорична – не вика, не демонстрира, а шепне и оставя паузите да говорят. Ивановски не търси нито буквалност и натурализъм, нито влиза в полето на условното; неговият свят съществува в онази особена зона, където вътрешното, преживяното е по-истинско от външното.

Непосредствено след края на юбилейното издание на Международния театрален и музикален фестивал в Атина и Епидавър през август тази година, една от неговите най-главни сцени се превърна в домакин на шепа любопитни мероприятия. Става въпрос именно за античния Одеон на Ирод Атически – първоначално покрито древноримско здание, което датира от II в. сл. Хр., предвидено за музикални изпълнения и маломащабни сценични произведения.

На 09.11. в Младежки театър „Николай Бинев“ се проведе дискусия със световноизвестния автор и драматург Джоана-Мъри Смит. Събитието бе модерирано от телевизионния водещ и сценарист Дими Стоянович и с участието на преводача Златна Костова, а симултанният превод бе осигурен от Мариана Хил. Австралийската авторка пристигна в България по покана на ръководството на театъра, за да се срещне с българската публика и да представи сборника с нейни текстове „90 и пет други пиеси“. Сборникът е първата стъпка на Младежки театър „Николай Бинев“ в полето на издателската дейност. В него се съдържат шест пиеси на Джоана-Мъри Смит, две от които непоставяни досега – „Берлин“ и „Две малки думи“.

В края на септември тази година се състоя лондонският гастрол на постановката „Саломе“ на режисьора Максим Диденко, в изпълнение на трупата „Гешер“ от Тел Авив. Само от това изречение, а и от необичайно строгите мерки за сигурност и детектори за метал на влизане в театъра става ясно, че подобно събитие няма как да се деконтекстуализира от случващото се в две от най-конфликтните точки на света в момента – Украйна и Ивицата Газа. А фактът, че спектакълът е по скандалната пиеса на Оскар Уайлд допълнително го обогатява с още повече културни и исторически конотации и го обгръща в сложна мрежа от знаци и символи.

Готически силует, барокова помпозност и…Бела Лугоши – това виждам, щом чуя „Дракула“. Вероятно представите ми са обременени от киното, от онези кадри, които помня отдавна. Но тъй като не съм кинокритик, а това е театрална рецензия, ще насоча вниманието ви към нещо любопитно в българския театър: първия театрален спектакъл по емблематичния роман на Брам Стокър в България. Честта е на Драматичен театър „Никола Вапцаров“ – Благоевград и режисьора Стайко Мурджев, чиято премиера на 6 октомври постави началото на един смел, съвременен разговор за мита „Дракула“ – отвъд киноклишетата.