РЕЦЕНЗИИ

Пиесата „Прашка“ на Николай Коляда се появява в края на 80-те години на ХХ век. Текстът е посрещнат с критики в Русия. За пръв път е представен в San Diego Repertory Theatre в рамките на международен фестивал през 1989 от руския режисьор Роман Виктюк. След премиерата текстът на Коляда е определен като най-добрата съветска съвременна пиеса. Едва след това текстът получава сценична реализация в Русия. Следват премиери в Италия, Франция, Германия, Испания, Литва, Швеция, Югославия и България. В България досега е поставян веднъж, в края на 90-те години от режисьора Георги Михалков във Варненския драматичен театър. Днес, почти 30 години по-късно, Йордан Славейков превежда пиесата и ѝ дава нов сценичен живот в I AM STUDIO.

Може да звучи абсурдно твърдението, че се движим следвайки тези, които идват след нас, но всъщност е съвсем правдоподобно, ако те са ни задминали. Всяко поколение има своите постижения в определен жанр в изкуството и е логично да бъде последвано от идващите след него. Не бихме могли да сме откриватели днес, ако не познаваме това, което е правено вчера. Но ако станем откриватели, тези преди нас могат да ни следват.

В театър „Вийо Коломбие“, една от трите сцени на „Комеди Франсез“, предстоят две премиери по пиеси на знаменити драматурзи и макар това да не са сред най-известните им произведения, новите трактовки обещават да докажат релевантността на тези текстове за съвременния зрител. В първата година след като заема поста директор на Националния драматичен център в Безансон, режисьорът и сценограф Томи Милио ще представи постановка по две от ранните едноактни пиеси на Морис Метерлинк – „Натрапницата“ („Неканената“) и „Слепците“.

На 12 и 13 февруари 2025 г., от 13.00 до 17.00 ч. в Американския център на Столична библиотека, пл. „Славейков“ 4, ще се проведе конференцията „Франц Кафка, Самюъл Бекет и българският театър през последните няколко сезона“. Целта на конференцията е да коментира спектаклите по текстове на Кафка и Бекет, появили се у нас през последните няколко сезона, като открои кои от техните заглавия са привлекли вниманието на съвременните театрали и как те трансформират и говорят за проблемите, кризите и катаклизмите на човека и света днес.

В самия край на 2024 г. пространството „COMEDY BAR Happy Сатира“ към Сатиричния театър „Алеко Константинов“ стана домакин на своеобразен троен дебют: премиерата на първата пиеса на драматурга Михаил Тазев, първият моноспектакъл на актьора Михаил Сървански и първата постановка в Сатирата от режисьора Елица Йовчева се състоя на фаталистичния (петък) 13-ти декември, сякаш за да подсили допълнително неудачите на главния си герой. Спектакълът оставя след края си специфичен горчиво-сладък вкус, който е само един от видимите положителни признаци на качествената комедия, която не се занимава единствено с развлекателния аспект на жанра.

Китайската театрална сцена предлага многообразие и богата история, културните специфики са множество и си струва да бъдат опознати. Съвременното китайско общество обаче е подложено на интензивни трансформации, зашеметителен икономически ръст и разширяващ се информационен контрол. Може парадоксално дори да се окаже, че комерсиализацията в тази огромна азиатска страна само след няколко години ще бъде по-силна и всеобхватна, отколкото в Европа.

През 2024 г. за втора поредна година Гьоте-институт България и Народният театър „Иван Вазов“ си сътрудничат в областта на международния театрален обмен, подкрепяйки съвременната драматургия от региона на Югоизточна Европа. На 13 декември на Камерната сцена на Народния театър в София се състоя световната премиера на пиесата на младия босненски драматург Дарио Беванда – „Мрак на края на града“, под режисурата на Катрин Медлер, артистичен директор на Театър „Оберхаузен“, Германия. Спектакълът коментира Михаил Тазев.

Ако е прието, че спектаклите, които се продуцират в кукления театър са или редови (мобилни, пестеливи, с комерсиална цел), или фестивални (мащабни, смели, развиващи актьорските умения), то със сигурност режисьорската работа на Елица Петкова опровергава това мнение. Нейните представления са пример за визуално запомнящ се и богато асоциативен куклен театър и се посрещат с любопитство както от критиката и от фестивалната публика, така и от зрителите във всички възрасти. В творческата й биография присъстват адаптации по текстове на признати в литературата детски творци като Михаел Енде, Джани Родари, Джеймс Крюс, Лиман Франк Баум, Ханс Андерсен. Като автор на драматизациите, Елица Петкова търси базисни за детското интелектуално и емоционално развитие сюжети, които да пресъздаде от сцената. През 2024 г., когато светът отбеляза 170 години от рождението на Оскар Уайлд (р. 1854), „Кентървилският призрак“ е логичен избор за поредната й премиера в Куклен театър – Пловдив.

Което вече почти два века ни дава урок по човечност Новелата „Коледна песен“, едно от най-често адаптираните за сцена произведения