РЕЦЕНЗИИ

Днес, на 23 април, светът отбелязва 461 години от рождението на Уилям Шекспир (1564–1616) – емблематичният английски драматург, превърнал се в знаково име на европейския и световния театър. Вече повече от три столетия не бихме могли да си представим театралния живот без постоянното завръщане към неговите вечни текстове. През последната година в българският театрален афиш особено се открои спектакълът „Венецианският търговец“ на Явор Гърдев и Народния театър. Наскоро, при присъждането на наградите „Икар’2025“ мащабната продукция получи няколко от основните отличия – за водеща мъжка роля на Самуел Финци като Шайлок, за най-добър спектакъл и за майсторско техническо осъществяване, а Явор Гърдев имаше номинация за режисура.

Група зрители стоим пред сградата на Народен театър „Иван Вазов”. Не в салона, не на удобните кресла, не дори във фоайето на театъра – а отвън, на границата между градския шум и тишината преди начало на спектакъл. В този ден емблематичната балерина във фонтана е огряна от слънцето, а застиналата ѝ фигура привлича неколцина туристи с камери. Вниманието на останалите преминаващи минувачи е привлечено от нашата група. На ушите ни – черни слушалки, от които чуваме плътен мъжки глас, повтарящ това изречение като мантра. Какво ли си мислят хората – питам се наум.

Лондонският театрален Уест Енд е колоритна смесица от талант, маркетинг, сензация и забавление. Ако дадена продукция, създадена в някои от репертоарните театри или представена първоначално в по-алтернативно пространство, получи своята премиера в театър на Уест Енд, тя излиза от може би малко по-специализираната си среда, в която е харесвана от по-отдадени почитатели на театъра и критици, и се отваря към широката публика. Цените на билетите се покачват, мястото ѝ в туристическите брошури е гарантирано. В този театрален квартал, чийто еквивалент е Ню Йоркският Бродуей, е и най-вероятно да се появят актьори, добили популярност с изявите си в киното и телевизията. Не е новина холивудски знаменитости да се „пробват“ на лондонска сцена, но напоследък сякаш се забелязва засилване на американското присъствие там, което като че ли целенасочено се стреми да се докаже в постановки по класически творби.

В края на февруари на сцената на БАРБИКАН център в Лондон се появи отдавна очакваната постановка на Томас Остермайер на „Чайка“ на Чехов (адаптация Дънкан Макмилън) с участието на Кейт Бланшет като Аркадина и Том Бърк като Тригорин. Спектакълът се играе от 26 февруари до 5 април 2025 г. Комбинацията от Томас Остермайер – водещо име сред режисьорите в съвременния европейски театър, емблематична пиеса като „Чайка“ на А. П. Чехов и световноизвестната актриса Кейт Бланшет накара трима млади театрални ентусиасти – Мария Ибришимова, Благовест Асенов и Лъчезар Йорданов, и тримата студенти по „Театрознание и театрален мениджмънт“ в НАТФИЗ, да отидат специално до Лондон за да гледат представлението. Предлагаме ви техните отзиви.

В зрителния салон на театър Барбикан настъпва промяна. Спокойният диалог в първите три действия бива заменен с викове, а усещането за меланхолия с екшън.  Медведенко, държащ електрическа китара, отново застава в центъра на сцената, за да изпълни песен, с която да открие последното, четвърто действие. Огромният бял екран в дъното започва да свети в сиво, а над разположените в центъра тръстики падат ситни капчици дъжд. Предстои да се случи нещо лошо…

Безшумната поява на електрическо ATV, задвижвано от актьора За̀кари Харт (Медведенко) на почти пустата сцена, в средата на която избуява квадрат от гъсто разположени езерни тръстики, вече задава необходимия за зрителя контекст: от първата минута личи, че Томас Остермайер продължава своята тенденция на прочити на модерната класика в превърналия се в запазена негова марка стил на „нов реализъм“.

Всяка нова постановка на „Хамлет“ на Шекспир веднага фокусира вниманието върху себе си. Доказала през вековете своята вечна актуалност, знаменитата трагедия на английския драматург при появата си на сцената неизменно предизвиква два въпроса – какъв е новият прочит на емблематичния класически текст и как режисьорът, актьорите и екипът като цяло са се справили с трудната и отговорна задача. Така че включването на „Хамлет“ в афиша на един театър по правило е както заявка за сериозна и амбициозна репертоарна политика и за творческо самочувствие, така и тест за професионалните му възможности. Новият премиерен спектакъл на Театър „Българска армия“ по Шекспировата трагедия успешно се изправя пред тези задължаващи предварителни очаквания.

През февруари 2025 г. отбелязахме третата годишнина от началото на войната между Русия и Украйна, която и до днес продължава да разтърсва Европа. Театралното изкуство никога не е оставало безучастно към войните и сътресенията в обществото и във всички европейски държави от 2022 г. насам се усеща отпечатъкът на случващото се – твърде близо до нас. Немалко са театрите и институциите, които приютяват украински артисти, поставят спектакли по украински автори или организират проекти в тяхна подкрепа. Разбира се, в родината си украинският театър остава най-силен и изобилието от спектакли, които се играят по сцените в Киев, Лвов, Одеса и други градове, макар и често прекъсвано от сирените за въздушна тревога, показва колко голяма е силата на изкуството в това да вдъхва вяра на едно изтерзано общество.

Музеите на театралното изкуство в Европа обичайно са частни сбирки, разраснали се във времето до колекции с внушителни размери, включващи документи, свързани с историята на театралната дейност в дадената държава – програми, плакати, фотоматериали, реквизит, костюми, макети на сцени и т.н. През XX век тези колекции са вече институционализирани като архиви от национално значение. Всички имат различен облик и не винаги са автономни. Много от сбирките са експонирани както по традиционен начин, така и вече чрез утвърждаващия се като стандарт за музейното дело мултимедиен и интерактивен модел, който, разбира се, е още по-удачен когато става дума за артефакти, свързани с изпълнителските изкуства.