РЕЦЕНЗИИ

Театърът е изкуството на мига, на „тук и сега“ – онова едва уловимо дихание, което събира актьора и зрителя в един неповторим момент. Когато завесата падне и светлините угаснат, остава само споменът – усещането, че си бил част от нещо живо, което вече не е същото, но продължава да диша в теб.

Във времена, когато театърът често търси ефекта, гласността и визуалната експлозия, „Чайка“ на режисьора Александар Ивановски избира тишината като свой най-силен инструмент. Режисурата му е едновременно тиха и категорична – не вика, не демонстрира, а шепне и оставя паузите да говорят. Ивановски не търси нито буквалност и натурализъм, нито влиза в полето на условното; неговият свят съществува в онази особена зона, където вътрешното, преживяното е по-истинско от външното.

Непосредствено след края на юбилейното издание на Международния театрален и музикален фестивал в Атина и Епидавър през август тази година, една от неговите най-главни сцени се превърна в домакин на шепа любопитни мероприятия. Става въпрос именно за античния Одеон на Ирод Атически – първоначално покрито древноримско здание, което датира от II в. сл. Хр., предвидено за музикални изпълнения и маломащабни сценични произведения.

На 09.11. в Младежки театър „Николай Бинев“ се проведе дискусия със световноизвестния автор и драматург Джоана-Мъри Смит. Събитието бе модерирано от телевизионния водещ и сценарист Дими Стоянович и с участието на преводача Златна Костова, а симултанният превод бе осигурен от Мариана Хил. Австралийската авторка пристигна в България по покана на ръководството на театъра, за да се срещне с българската публика и да представи сборника с нейни текстове „90 и пет други пиеси“. Сборникът е първата стъпка на Младежки театър „Николай Бинев“ в полето на издателската дейност. В него се съдържат шест пиеси на Джоана-Мъри Смит, две от които непоставяни досега – „Берлин“ и „Две малки думи“.

В края на септември тази година се състоя лондонският гастрол на постановката „Саломе“ на режисьора Максим Диденко, в изпълнение на трупата „Гешер“ от Тел Авив. Само от това изречение, а и от необичайно строгите мерки за сигурност и детектори за метал на влизане в театъра става ясно, че подобно събитие няма как да се деконтекстуализира от случващото се в две от най-конфликтните точки на света в момента – Украйна и Ивицата Газа. А фактът, че спектакълът е по скандалната пиеса на Оскар Уайлд допълнително го обогатява с още повече културни и исторически конотации и го обгръща в сложна мрежа от знаци и символи.

Готически силует, барокова помпозност и…Бела Лугоши – това виждам, щом чуя „Дракула“. Вероятно представите ми са обременени от киното, от онези кадри, които помня отдавна. Но тъй като не съм кинокритик, а това е театрална рецензия, ще насоча вниманието ви към нещо любопитно в българския театър: първия театрален спектакъл по емблематичния роман на Брам Стокър в България. Честта е на Драматичен театър „Никола Вапцаров“ – Благоевград и режисьора Стайко Мурджев, чиято премиера на 6 октомври постави началото на един смел, съвременен разговор за мита „Дракула“ – отвъд киноклишетата.

Започваме с един автор, който едва ли има нужда от представяне. Става дума за обявения за най-поставян норвежки драматург след Ибсен – Юн Фосе. Нобеловият лауреат се радва на постоянен интерес както в родината си, така и извън нея. През септември се проведе четвъртото издание на международния Фосе фестивал, организиран от Норвежкия театър (Det Norske Teatret) и издателството Det Norske Samlaget. Той се състои за първи път през 2019 г. като своеобразен празник по случай 60-годишнината на драматурга.

Между 4 и 9 септември 2025 г. в град Пловдив се проведе XXVI Международен куклено-театрален фестивал „Двама са малко – трима са много“ и XII Международен фестивал за улични изкуства TheatAir, осъществени с финансовата подкрепа на Министерство на културата и Община Пловдив. Организаторите на фестивала предложиха на гостите и жителите на града шест дни, в които куклени, улични и перформативни спектакли оживяваха на театралната сцена, в паркове, градини и различни градски пространства. Паралелната програма включваше изложби, концерти и прожекции на документални филми, съпътствани от дискусионни панели, като по този начин се затвърди мисията на фестивалния форум – да среща публиката с разнообразни форми на кукленото изкуство.

През 2025 г. се навършват сто години от написването на романа „Великият Гетсби“ от Франсис Скот Фицджералд – емблематично заглавие за американската литература, превърнало се в световно значимо произведение. Година след написването на романа е премиерата на първата му сценична реализация, която се случва в Театър Амбасадор, Бродуей (1926). До днес той не спира да е вдъхновение на множество сценични адаптации и киноекранизации. На българска сцена за първи път към заглавието посяга режисьорът Елица Йовчева и го поставя на сцената на Младежки театър „Николай Бинев“, сто години по-късно.