РЕЦЕНЗИИ

Биеналето във Венеция е световноизвестно и признато събитие, включващо образци от всички сфери на творчеството, но докато форумите за архитектура и изкуство се провеждат на всеки две години, то международният театрален фестивал, основан през 1934 г. (само две години след може би все пак малко по-прочутия си филмов „братовчед“), e ежегодно събитие. То се проведе и тази година, под ръководството на американския актьор Уилем Дефо, кинозвезда, но и съосновател на легендарната нюйоркска експериментална театрална трупа „Устър груп“. 53-тото издание на фестивала се проведе от 31 май до 15 юни под надслов „Театърът е тяло, тялото е поезия“ и в програмата му бяха включени спектакли, дискусии и филмови прожекции. Сред тях бяха и няколко световни премиери, върху които пада и акцентът в настоящата статия.

Джон Стайнбек започва своя роман „Тортила флет“ по следния начин: „Това е историята на Дани, приятелите на Дани и къщата на Дани. Тая история разказва как тия три неща станаха едно…“ Копродукцията на театър 199 „Валентин Стойчев“ и театър „Кредо“ успя да поведе своите зрители към тази чудна история, като за пореден път Нина Димитрова демонстрира изключителна прецизност в работата си с текст, сценично пространство и актьори. Тя притежава онова рядко срещано качество на режисьор, който не просто поставя една пиеса, а създава свят – пулсиращ, дишащ, готов да приеме всеки, който има смелостта да се потопи в него.

Към края на театралния сезон Народният театър „Иван Вазов“ представи дълго подготвяния сценичен проект по една от най-драматичните пиеси на норвежкия драматург Хенрик Ибсен – „Хеда Габлер“. Сценичната интерпретация на пиесата е дело на режисьора Тимофей Кулябин, който на същата сцена през 2022 г. работи по емблематичния текст „Куклен дом“.

Истината или се осмеляваш? Истината – младото поколение предпочита TikTok пред театъра. Най-новото заглавие в репертоара на Театър „Българска армия“ – „Истината или се осмеляваш“ от австрийския драматург Щефан Лак, поставено на сцена-клуб „МаксиМ“, черпи вдъхновение от добре познатата игра и се превръща в повод за важен разговор – между подрастващите момичета и момчета, между тийнейджърите и новите технологии, между театъра и неговата бъдеща публика. Належащ разговор, който отдавна чака да бъде проведен.

Тази година Международният фестивал за съвременен танц и пърформънс АНТИСТАТИК отбеляза своето пълнолетие с 18-тото си издание. Фестивалът стартира през април 2008 г. като първи по рода си форум за съвременно танцово изкуство в столицата. Вече 18 години той се провежда с постоянство и устойчиви критерии в постоянно променящия се социален и културен контекст у нас, в който се сменят правителства, министри, комисии и изобщо фактори, от които зависи неговото съществуване. В неустойчивата и непредвидима ситуация на финансиране до голяма степен фестивалът разчита и на европейски партньорства, програми и средства, които да гарантират нивото на селекцията му.

Излезе новият, седми поред брой на „Списание за танц“ – годишното специализирано издание за балет, съвременен танц и танцова култура. През 2025 г. водещ фокус на 120-те печатни страници на изданието е темата за „Нови поколения в танца“, като се разглежда въпросът какво спомага за формирането и укрепването на новите поколения в танца – артистите, които навлизат или вече се утвърждават на професионална сцена. Броят предлага разговор с едни от изявените млади танцови артисти в България като Ана Петкова, Антон Младенов, Деян Георгиев, Елена Маринова, Емилия Радичева и Нели Георгиева.

На 6 април в „Роял Албърт Хол“ в Лондон се състоя церемонията по връчването на най-престижните британски театрални награди, носещи името на легендарния сър Лорънс Оливие. Отличията се раздават в 26 категории в областите драма, мюзикъл, танц и опера. Всяка категория традиционно получава поне три номинации и честа практика е фаворити да печелят по няколко награди.

От 22 до 26 април 2025 г. се проведе XXIV издание на Националния куклено-театрален фестивал „Михаил Лъкатник“, който превърна Ямбол в истински театрален град. Жители, гости и участници във фестивала се потопиха във вълшебството на кукления театър, преживяха съдбите на познати и не до там познати герои. Освен основната конкурсна програма, публиката имаше възможност да се наслади на две международни продукции и два документални филма, както и на богата улична програма в различни градски пространства, с което театърът стана главен герой в продължение на пет дни.

Към края на театралния сезон Народният театър привлече вниманието към себе си със заглавие, което можем да определим като емблема на постмодерната драматургия – „Розенкранц и Гилденстерн са мъртви“ от британския драматург Том Стопард. Изключително труден текст, задължаващ със своята многозначност и с изискването си за задълбочено познаване на Шекспировия шедьовър „Хамлет“. Текст, който има необходимост от размах в режисьорското решение, във визуалното изпълнение и във възможностите на актьорите изпълнители.