РЕЦЕНЗИИ

Регионалният център за съвременни изкуства „Топлоцентрала“ в началото на годината отново привлече вниманието с премиерното заглавие „Бик“. Текстът на британския съвременен драматург Майк Бартлет е режисиран от Владислав Стоименов. Провокативна, проблемна драматургия, която вълнува с жестокостта си и с абсолютната си актуалност. Пиесата пресъздава ситуация, в която трима служители се борят за две работни места. На пръв поглед нещо нормално за съвременния човек, което обаче в продължение на действието се превръща в безмилостен процес срещу единия от претендентите.

Докато в континентална Европа първата асоциация на широката публика, която предизвиква думата „пантомима“, е бялото лице на легендарния Марсел Марсо, то жителите на Великобритания биха посочили нещо различно – Коледа. Коледната пантомима, или на галено „panto” е една малко известна у нас комична театрална форма, комбинираща песни, танци и участие на публиката. Тя е повсеместно разпространена из целия Албион и е любим спектакъл на всички възрасти, превърнал се в символ на зимните празници, искрящ и многоцветен, някак уютно традиционен.

В края на 2023 г., на 19 ноември, в емблематичния лондонски хотел „Клариджис“ бяха връчени годишните театрални награди на вестник „Ивнинг Стандарт“. Това са най-старите театрални отличия на Острова. На тазгодишната церемония сред знаменитостите, които връчиха традиционните статуетки бяха Бой Джордж, Дейвид Тенант и Том Хидълстън.

В края на миналата година, на 1 декември 2023 г. след тежко боледуване почина режисьорът Иван Станев (29. 06.1959 – 01.12.2023) – един от големите реформатори на българския театър от средата и края на 80-те години на ХХ век и знакова фигура в отхвърлянето на официалния естетически канон на сцената преди политическата промяна през 1989. През последните 34 години той живееше и работеше в Германия и Франция.

По-долу ви предлагаме в превод статията на Улрих Зайдлер, с която в. „Berlin Zeitung“ съобщава за голямата загуба.

В края на 2023 г. Театър 199 показа своята последна премиера за календарната година – „Оскар и розовата дама“. Добре познатото заглавие от френския драматург и философ Ерик-Емануел Шмит този път е под режисурата на Стефан Спасов. Новелата разказва за последните дванадесет дни на десетгодишния Оскар (Радина Боршош) в болницата, които се превръщат в кратък, но много истински и емоционално наситен живот с помощта на розовата дама в изпълнението на Мария Стефанова.

Независимо от необятното разнообразие на съвременната танцова сцена, рядко се случва да попаднеш на наистина самобитен спектакъл, който носи неповторимостта на оригинален авторски почерк. Спектакълът на Тана Манева (режисьор и пърформър) „Красиви души“ е една от тези ярки прояви на талант, които изглеждат като директен отпечатък на вътрешния свят на автора.

Сериозен и смел. Меланхоличен и шеговит. Балансиращ между загадка и откровеност. Така бих описала новия моноспектакъл на Христо Мутафчиев по пиесата на Теа Денолюбова, „Боже мой“ в Народния театър. Запомнящ се театрален опит да се вникне в природата на човешкото – резултатът е поезия от противоречия, преведена на разбираем език, пълна с референции за ерудита, но и увлекателна за редовия театрален зрител.

От зората на съществуването си киното е в активно взаимодействие с театъра, както в чисто философски и теоретичен аспект, така и откъм обмен на художествено съдържание, теми и изразни средства. Една от най-разпространените форми на сценична адаптация на филми е пресътворяването им в мюзикъли. Тази тенденция се развива основно в САЩ, като продукциите в повечето случаи се представят на Бродуей и след това се импортират към лондонския Уест Енд (въпреки че в единични случаи се случва и обратното), и оттам в други европейски страни и по света. Жанровият профил на заглавията, появили се на сцената през последните петнайсет години е типичен – холивудски касови хитове от близкото минало, основно комедии или семейни филми, които привличат широк кръг зрители.

„Дишай“ от Дънкан Макмилан на сцената на Театрална работилница „Сфумато“ е минималистичен, дълбоко личен и поглъщащ разказ за приемането на себе си и на другия в една любовна връзка. Целият тон на спектакъла е на ръба между сериозното и ироничното, между истината и шегата, и това е умело уловено от екипа на представлението.