Театърът като колективно човешко преживяване
Живеем във време, в което непрекъснато общуваме, а все по-трудно се срещаме. Стоим с часове пред екрани, говорим, пишем, коментираме, анализираме. Дори собствените си чувства се опитваме да обясним и рационализираме. Сякаш непрекъснато стоим в главите си. А кога просто си позволяваме да почувстваме? Този въпрос ме занимава особено силно след премиерата на „Физика на тъгата“ по романа на Георги Господинов на Голямата сцена в Народния театър „Иван Вазов“. След „Орфей“ словенският режисьор Йерней Лоренци отново среща актьорите от трупата със своя специфичен театрален език, в който литературният текст, личните истории, музиката и паметта изграждат общо сценично преживяване.
Продължаваме разговора за „Физика на тъгата“ на Георги Господинов и Йерней Лоренци в СЦЕНАрт със статията на Мария Ибришимова.
