Автор: МИЛА ИСКРЕНОВА

Може да звучи абсурдно твърдението, че се движим следвайки тези, които идват след нас, но всъщност е съвсем правдоподобно, ако те са ни задминали. Всяко поколение има своите постижения в определен жанр в изкуството и е логично да бъде последвано от идващите след него. Не бихме могли да сме откриватели днес, ако не познаваме това, което е правено вчера. Но ако станем откриватели, тези преди нас могат да ни следват.

В края на миналата година Дерида денс център – първият център за съвременен танц и обучение в България, отбеляза 20 години от своето създаване. По този повод с Атанас Маев – съосновател (заедно с хореографа Живко Желязков) на центъра и директор на създадената към него „Сцена ДЕРИДА“, разговаря Мила Искренова.

На 29 ноември 2024-та Дерида денс център празнува своята 20-годишнина. Събитието беше предшествано от финалния спектакъл на Международния фестивал за съвременен танц „Aerowaves in Sofia”, чийто домакин вече трета година е Сцена ДЕРИДА. Тази годишнина дава повод за различни изводи и равносметки. Хореографът Живко Желязков и мениджърът Атанас Маев са водещите фигури в дейността на ДЕРИДА и определено имат право да се гордеят от постигнатото за този период. Те успяха да изградят буквално от основи едно пространство за съвременен танц в центъра на София – едно самостоятелно действащо ядро на съвременните танцови форми, което акумулира развитието на млади хореографи и изпълнители, и отглежда публика за този жанр.

Независимо от необятното разнообразие на съвременната танцова сцена, рядко се случва да попаднеш на наистина самобитен спектакъл, който носи неповторимостта на оригинален авторски почерк. Спектакълът на Тана Манева (режисьор и пърформър) „Красиви души“ е една от тези ярки прояви на талант, които изглеждат като директен отпечатък на вътрешния свят на автора.

На 23 януари софийската публика се срещна с творчеството на украинския хореограф Раду Поклитару. Гостуващата балетна трупа на Пловдивската опера представи на сцената на Народния театър две негови пиеси – „Жени в ре минор“ и „Дългата Коледна вечеря“.В тях Раду Поклитару демонстрира своя енергичен и изобретателен стил, подчинен на прецизна музикалност и артистично въображение. Известен със своя перфекционизъм и висока взискателност, той е майстор на интензивните и емоционално заредени композиции, изпълнени с визуални находки и чувство за хумор.