понеделник, юни 2, 2025
РЕЦЕНЗИИ

XXIV Национален куклено-театрален фестивал „Михаил Лъкатник“ – Ямбол с главно действащо лице Театъра

От 22 до 26 април 2025 г. се проведе XXIV издание на Националния куклено-театрален фестивал „Михаил Лъкатник“, който превърна Ямбол в истински театрален град. Жители, гости и участници във фестивала се потопиха във вълшебството на кукления театър, преживяха съдбите на познати и не до там познати герои. Освен основната конкурсна програма, публиката имаше възможност да се наслади на две международни продукции и два документални филма, както и на богата улична програма в различни градски пространства, с което театърът стана главен герой в продължение на пет дни.

Традиционно, фестивалът бе открит с пъстро улично шествие, което отведе любителите на кукленото изкуство до театъра, където се състоя и официалната церемония по връчване на наградите от литературния конкурс за драматизация на приказка и авторска драматургия за куклен театър. Журито в състав Борислав Петранов, Богдана Костуркова и Любомир Колаксъзов отличи:

  • Михаил Казаков – за оригинална детска пиеса „Агенти на тайните“
  • Екатерина Калоянова – за адаптацията „Когато Луната загуби светлината си“, в категория „образователен театър“
  • Анна-Валерия Гостанян – с наградата на името на д-р Стефан Чирпанлиев за пиесата „Небесно царство“.

Тазгодишната селекция представи богата палитра от теми, естетики и търсения – от утвърдени имена до млади режисьори, които уверено заявяват присъствието си. Най-младите представители на куклената режисура – Йордан Тинков и Иван Колев се представиха с интерпретации на класически сюжети. С „Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада“ Тинков разказа за създаването на искрено приятелство между трима странници, тръгнали на пътешествие. „Храбрият оловен войник“ по Ханс Кристиан Андерсен е дипломният спектакъл на Колев – поетична история, пресъздадена чрез собствениците на магазин за играчки и техните малки посетители Ханс и Джени.

Утвърдени творци представиха спектакли, които впечатлиха със стабилност в творческите решения и актуалност на темите. Леонард Капон оживи историята за Дребосъчето и Карлсон с „Лудориите на Карлсон“, а Борислав П. Петранов пресъзаде поетичния текст на Рада Москова „Къде отиваш, Конче?“ – прочувствен разказ за порастването на едно малко конче в света на възрастните.

Две от най-популярните и интересни режисьорски имена в кукления театър, които имаха своя успешен дебют на куклена сцена, в последните години категорично затвърдиха позициите си със спектакли, който кореспондират с лекота с подрастващата публика. Елица Петкова взе участие във фестивала със своята интерпретация по книгата „Небивалици с буквите от А до Я“ на Цвета Брестничка, спектакъл в който буквите разбират своята значимост и важност в света на човека. Анна-Валерия Гостанян представи своя вариант на добре познатата история на „Мечо Пух“ по Алън Милн. Спектакъл, който се открои с избора на ситуация, в която любимия Мечо Пух е поставен в цех за мед.  

Спектаклите, които се представиха на тазгодишния фестивал оформиха своеобразна карта на съвременния кукления театър в България, който затвърди позицията си, че кукленият театър не е изкуство, предназначено само за деца. Всеки един от спектаклите, независимо от предварително зададеното възрастовото ограничение е рефлексия на глобални проблеми, засягащи общочовешки теми, засягащи личностните взаимоотношения.

След кратко отсъствие поради COVID кризата, международното участие се завърна в програмата на фестивала с продукции на Куклен театър „Темпо” – Анкара и Турция Куклен и младежки държавен театър – Батуми, Грузия. Два напълно различни спектакъла, които се откроиха на фона на българската селекция. Театър „Темпо“ привлече вниманието на най-малките зрители с простата си сюжетна линия и изразни средства за изграждане на своята „Щастливата пеперуда“. Тандемът Марина Юдже и Халук Юдже потопиха зрителите в света на художника-творец, който преминава през поредица от опити за да нарисува картина на „щастлива пеперуда“ за подарък на своята близка Айше. Грузинските гости впечатлиха аудиторията със своя смел подход в решението – режисьорът Иракли Киквадз избира Алиса да бъде японска тийнейджърка, която в комуникацията си с изкуствения интелект се пренася в призказно-нереалистичния свят, който я отдалечава от еднообразното ѝ ежедневие.

По време на фестивала се проведе специална среща в залата на Община Тунджа, на която организаторите представиха творчески портрет на проф. д.н. Дойчина Синигерска, която през 2024 година отбеляза своята  80-годишнина. Събитието се превърна в празник, на който близки, приятели и колеги отдадоха своята почит към проф. д.н. Синигерска и нейният принос към българския куклен театър като творец, педагог и изследовател.

Филмовите прожекции в паралелната програма добавиха дълбочина и нова перспектива към фестивалното изживяване. „Урок по летене“ на режисьора Светлозар Георгиев проследява отблизо съвместната работа на актьори от Столичния куклен театър и театър „Пук“ – Япония, при адаптирането на един от емблематичните спектакли на Катя Петрова – „История за чайка с банда котараци“. Продуцентите „Сонус“ и Театър „Пук“ показват пътя към изграждането на това уникално представление, което се играе на японска сцена от български и японски актьори – на двата езика едновременно, без езиковата бариера да бъде пречка за възприемането от публиката. Филмът е въздействащ разказ за преодоляването на културните различия и взаимното духовно обогатяване чрез изкуството – онази универсална сила, която не познава граници.

„Училище на надежда“ е дебютният документален филм на сценариста и режисьор Яна Алексиева. В сътрудничество с продуцента Симеон Цончев (Моно Колектив), тя проследява вдъхновяващата работа на Анимари и Златко – двама бивши актьори, приели предизвикателството да създадат и развиват уникално училище-пансион в селцето Русаля край Велико Търново. Там намират своето място деца от семейства, които не могат да им осигурят достъп до образование. Лентата разкрива до къде са готови да стигнат основателите и техните съмишленици, за да защитят децата, да развият техните заложби и да им дадат шанс за по-добро бъдеще.

XXIV издание на Националния куклено-театрален фестивал „Михаил Лъкатник“ представи в рамките на пет дни богата палитра от спектакли и събития, като предостави възможност на жителите на града да се запознаят с разнообразни тенденции и форми на сценично изразяване.

НАГРАДИТЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ КУКЛЕНО-ТЕАТРАЛЕН ФЕСТИВАЛ „МИХАИЛ ЛЪКАТНИК“ 2025:

Присъдени от жури в състав: Богдана Костуркова, д-р Ина Божидарова и Марина Юдже

  • Голяма награда и статуетка „Играещият човек”

„Маншон, Полуобувка  и Мъхеста брада”, Младежки театър „Николай Бинев” – София

  • Наградата на Съюза на артистите в България за най-добра актриса

 Станислава Каменова-Зафирова за ролята на Момченцето в „Къде отиваш, Конче?”, Държавен Куклен театър – Бургас

  • Наградата на Съюза на артистите в България за най-добър актьор

Велизар Евтимов за ролите на Зайо и Йори в „Мечо Пух”, Държавен куклен театър – Пловдив

  • Награда за оригинална музика

Гергана Василева-Анмахян за „Жабокът принц”, Държавен куклен театър – Сливен

  • Награда за сценография и кукли

Наталия Гочева за „Мечо Пух”,  Държавен куклен театър – Пловдив

  • Награда за режисура

Елица Петкова за „Небивалици с букви”, Столичен куклен театър

  • Специална награда на името на Георги Митев-Жоро

Иван Колев  за сценичната адаптация на приказката „Храбрият оловен войник”, Държавен куклен театър – Варна.

  • Награда на името на Петър Марков

Николай Николов за ролята на Големия кон „Къде отиваш, Конче?” на Държавен куклен театър – Бургас

  • Награда на името на художника Георги Зайков

Ива Гигова и Ивайло Николов за сценографията и куклите на „Небивалици с букви”, Столичен куклен театър

Допълнителни награди:

  • Награда на детското жури

 „Небивалици с букви“, Столичен куклен театър

  • Награда на бюлетина

„Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада”, Младежки театър „Николай Бинев” – София

  • Диплом за интеграция и международни отношения

Куклен театър „Темпо” – Анкара, Турция

Куклен и младежки държавен театър – Батуми, Грузия

ТИНКА НИКОЛОВА


Материалът е подготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по Програма „Критика’2024