Британски театрални награди „Лорънс Оливие“ 2025 г.
На 6 април в „Роял Албърт Хол“ в Лондон се състоя церемонията по връчването на най-престижните британски театрални награди, носещи името на легендарния сър Лорънс Оливие. Отличията се раздават в 26 категории в областите драма, мюзикъл, танц и опера. Всяка категория традиционно получава поне три номинации и честа практика е фаворити да печелят по няколко награди. Такива тази година са постановките „Великан“, „Цигулар на покрива“ и „Странният случай с Бенджамин Бътън“.
„Великан“ е дебютна пиеса от Марк Розенблат, която спечели наградата за най-добра нова драматургия. Протагонист е известният писател Роалд Дал. Текстът е вдъхновен от конкретен период от живота на Дал, когато той е подложен на обвинения в антисемитизъм, след като пише рецензия за книга за обсадата на западен Бейрут през 1982 г. от израелската армия. Сюжетът преплита реални събития и фикция, а в диалозите между Дал, неговия издател и американска литературна агентка от еврейски произход, се разкрива противоречивият облик на писателя, към чиято антисемитска позиция е погледнато неутрално, но не и благосклонно. Американският актьор Джон Литгоу (познат на българската публика от множеството му участия в киното и телевизията, сред които и хитовия сериал „На гости на третата планета“ (1996–2001)), който впрочем е и възпитаник на Лондонската академия за драматично изкуство, спечели наградата за най-добър актьор за ролята си на обичания детски писател. Неговият партньор в постановката на театър „Роял Корт“ Елиът Лийви грабна отличието за най-добра поддържаща мъжка роля – тази на издателя на Дал – Том Машлер. Спектакълът бе номиниран и в още две категории – за режисура (Никълъс Хайтнър) и за най-добра актриса в поддържаща роля – Ромола Гарай. След премиерните си представления в „Роял Корт“ миналата година, „Великан“ се играе в театър „Харолд Пинтър“ на Уест енд и може да се гледа до август 2025 г.
Продукцията с най-много номинации, цели 13, която също спечели три награди, е „Цигулар на покрива“ на режисьора Джордан Файн. Спектакълът, игран в летния театър в Риджънт парк, Лондон, спечели в категорията за най-добър мюзикъл, най-добър саунд дизайн и сценография. Отличията за най-добър актьор и най-добра актриса в мюзикъл обаче му убягнаха и отидоха съответно при Джон Даглийш за ролята му на Бенджамин Бътън в „Странният случай на Бенджамин Бътън“ (театър „Амбасадор“) и Имелда Стоунтън за ролята ѝ на Доли Галахър в „Здравей, Доли“ („Лондон Паладиум“).
Споменатият спектакъл „Странният случай на Бенджамин Бътън“ също е сред фаворитите на тазгодишните награди „Оливие“. Мюзикълът по текст на Джетро Комптън и музика на Дарън Кларк е създаден по едноименния разказ от Франсис Скот Фицджералд и разказва историята на един мъж, роден като старец, който се подмладява с годините. Световната му премиера е през 2019 г. в „Southwark theatre“ в Лондон, а през 2024 г. се пренася на Уест Енд. Именно това е третата продукция, която печели три награди тази година – за най-добър мюзикъл, за най-добър актьор в мюзикъл (Джон Даглийш) и за изключителен принос в музиката – за оркестрацията и аранжимента на Дарън Кларк и Марк Аспинал.
„Годините“ по едноименната автобиографична книга от Ани Ерно, режисьор Елин Арбо, Театър „Алмейда“ и Театър „Харолд Пинтър“, фотограф А. Райт. Две награди „Оливие“ 2025 – за режисура на Елин Арбо и за поддържаща женска роля на Ромола Гарай.
Отличието за най-добра актриса взе Лесли Манвил за ролята ѝ на Йокаста в „Едип цар“ (театър „Уиндам“). Новата интерпретация на текста на Софокъл получи още една награда – за най-добра постановка. Режисьорът ѝ Робърт Айк също бе номиниран, но заедно с Никълъс Хайтнър („Великан“) отстъпи пред Елин Арбо, която отнесе приза за постановката „Годините“ (театър „Алмейда“ и „Харолд Пинтър“). „Годините“ драматизира мотиви от едноименната автобиографична книга от Ани Ерно. Смятан за една от най-значимите творби на френската носителка на Нобелова награда за 2022 г., романът е публикуван през 2008 г. и разглежда проблемите на френското общество от края на Втората световна война до началото на 21-ви век. Норвежката режисьорка Елин Арбо е художествен директор на „International Theatre Amsterdam“ от 2023 г.; тя адаптира и поставя „Годините“ в Националния театър в Хага през 2022 г., а след това го пренася и на лондонска сцена. В спектакъла на Арбо пет актриси влизат в ролята на една жена, представяйки различни епизоди и преломни моменти от живота ѝ. Още едно признание за „Годините“ е и наградата на Ромола Гарай за най-добра поддържаща роля. И по-горе споменахме името ѝ, защото Гарай тази година привлече вниманието на журито и получи необичайните две номинации в една и съща категория. „Годините“ получи и номинация за най-добра нова драматургия.
Наградата за костюми получи Габриела Слейд за мюзикъла „Старлайт експрес“ (театър „Трубадур Уембли парк“), а тази за хореография бе връчена на Кристофър Уийлдън за „M.J. Мюзикълът“ (театър „Принц Едуард“). Уийлдън е сред най-изявените съвременни британски хореографи – кариерата му започва блестящо със златен медал на балетния конкурс в Лозана, следват роли в Кралския балет, Ковънт Гардън и Ню Йорк сити балет. След 2000 г. се посвещава изцяло на хореографията – автор е на редица хитови постановки, сред които „Приключенията на Алиса в страната на чудесата“, „Зимна приказка“ (по Шекспир), „Оскар“ (вдъхновен от живота на Оскар Уайлд) и други. Той е и първият англичанин, поканен да поставя в Болшой театър.
Проектът „Актова зала“ (Assembly Hall) спечели наградата за най-добра нова танцова продукция. Танц-театър пърформансът на трупата „Кид Пивът“ (Kidd Pivot), чиито основател и двигател е канадската хореографка Кристъл Пайт, е с необичаен сюжет: на сбирка на асоциация за исторически възстановки реалността започва да се променя и границите между случващото се в залата на читалището и играта на средновековен рицарски турнир се размиват. Драматург е Джонатон Йънг; текстът му звучи на запис и дава насоката на танцьорите, които го артикулират чрез движение.
Руфъс Норис получи специалното отличие за принос към театъра. Норис се дипломира като актьор в Кралската академия за драматично изкуство, но от над двайсет години се е посветил изцяло на режисурата. Работи в театър „Йънг Вик“ от 2002 до 2007 г., става асоцииран режисьор в Националния театър през 2011 г., а от 2015 г. до тази пролет го оглавява като артистичен директор, заемайки позицията след оттеглянето на Никълъс Хайтнър. Норис има зад гърба си над 20 постановки и три пълнометражни филма, а темите и текстовете, с които работи, показват афинитета му към жанровото разнообразие – от Шекспир до Уоле Шоинка, и от драма до мюзикъл.
Заслужава внимание и безспорният победител в оперните отличия. Наградата за изключително постижение в оперното изкуство бе присъдена на тенора Алън Клейтън за ролята му на Кристиан в „Празненството“. Операта, базирана на култовия филм на Томас Витенберг, първия представител на авангардното течение Догма 95, е продукция на Кралската опера и е тазгодишният победител и в категорията най-добра нова оперна постановка.
МИРЯНА ДИМИТРОВА
Материалът е подготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по Програма „Критика’2024„