Автор: КАМЕЛИЯ НИКОЛОВА

През тази година Младежкият театър навърши 80 години (създаден е на 25 януари 1945 г). По този повод разговаряме с неговия директор Михаил Байков, който посочи „че под покрива си на практика Младежкият театър събира три театъра в едно. От една страна се създават драматични спектакли за възрастни, които се играят на голяма и на камерна сцена; от друга страна са т.нар. детски спектакли, в които участват драматични артисти. Те именно са и неговата основа (Младежкият театър е създаден като филиал на Народния театър през 1945 година и всъщност първите два-три сезона се правят изцяло спектакли за деца, след което се преобразува юридически в самостоятелен Народен театър за младежта); и третият театър, който е под купола на Младежки театър, това е кукленият театър, в който представленията са куклени, играят се от куклени артисти и с всички средства на кукления театър. Предизвикателството е да успееш да запазиш баланса между тези три лъча“.

Днес, на 23 април, светът отбелязва 461 години от рождението на Уилям Шекспир (1564–1616) – емблематичният английски драматург, превърнал се в знаково име на европейския и световния театър. Вече повече от три столетия не бихме могли да си представим театралния живот без постоянното завръщане към неговите вечни текстове. През последната година в българският театрален афиш особено се открои спектакълът „Венецианският търговец“ на Явор Гърдев и Народния театър. Наскоро, при присъждането на наградите „Икар’2025“ мащабната продукция получи няколко от основните отличия – за водеща мъжка роля на Самуел Финци като Шайлок, за най-добър спектакъл и за майсторско техническо осъществяване, а Явор Гърдев имаше номинация за режисура.

Всяка нова постановка на „Хамлет“ на Шекспир веднага фокусира вниманието върху себе си. Доказала през вековете своята вечна актуалност, знаменитата трагедия на английския драматург при появата си на сцената неизменно предизвиква два въпроса – какъв е новият прочит на емблематичния класически текст и как режисьорът, актьорите и екипът като цяло са се справили с трудната и отговорна задача. Така че включването на „Хамлет“ в афиша на един театър по правило е както заявка за сериозна и амбициозна репертоарна политика и за творческо самочувствие, така и тест за професионалните му възможности. Новият премиерен спектакъл на Театър „Българска армия“ по Шекспировата трагедия успешно се изправя пред тези задължаващи предварителни очаквания.

На 12 и 13 февруари 2025 г., от 13.00 до 17.00 ч. в Американския център на Столична библиотека, пл. „Славейков“ 4, ще се проведе конференцията „Франц Кафка, Самюъл Бекет и българският театър през последните няколко сезона“. Целта на конференцията е да коментира спектаклите по текстове на Кафка и Бекет, появили се у нас през последните няколко сезона, като открои кои от техните заглавия са привлекли вниманието на съвременните театрали и как те трансформират и говорят за проблемите, кризите и катаклизмите на човека и света днес.

Днес, 20 октомври 2024 г., се навършват 11 години от деня, в който ни напусна Димитър Гочев (26.04.1943-20.10.2013) – едно от емблематичните имена на германската, българската и европейската сцена. Неговият театър е ярък пример за театралното изкуство като пътуване, като безкрайно пътешествие през границите на различните култури, идеологии и театрални естетики. От 80-те години на ХХ в. до смъртта си на 70-годишна възраст през 2013 г. той е сред водещите режисьори в Германия, чиито спектакли, освен в основните театри в страната – Дойчес театър и Фолксбюне в Берлин, Талия театър в Хамбург, театрите в Кьолн, Базел, Хановер, Бохум, Дюселдорф, традиционно присъстват и в българския афиш, както и на най-престижните европейски сцени и фестивали.

Със „Страх и отчаяние в Третата империя“ по Бертолт Брехт на Тимофей Кулябин иТеатър „Вене“ от Естония, представление на традиционната китайска опера Кунцю от ХIV век „Среща сред цъфналите праскови“ от Китай и „Отело“ на Оскарас Коршуновас, ръководения от него театър ОКТ и Градския театър във Вилнюс, Литва завършва 18-то издание на Световен театър в София. Не пропускайте тези знакови заглавия в тазгодишния му афиш.

На 1 юни започна 32-то издание на Международния театрален фестивал „Варненско лято“. То беше открито с „Великденско вино“ на Владимир Пенев, Явор Гърдев и Народния театър, а на следващата вечер програмата продължи с „Хага“ на
Галин Стоев и националната трупа. На 2 юни започна и традиционната конферентна програма на фестивала, която беше открита с разговора „За театъра на Иван Станев“ с участието на Жанет Спасова, Александър Кьосев и Явор Гърдев, модератор Камелия Николова. В него
със свои впечатления и размисли за едно от знаковите имена в най-новия български театър се включиха и много театроведи, актьори и гости на фестивала.

На 24 май по вече установена традиция в Театър „БЪЛГАРСКА АРМИЯ” за 33 път фондация „А’Аскеер” връчи своите награди за постижения в театралното изкуство през изтеклия сезон. Гала-спектакълът за връчване на наградите АСКЕЕР’2024 „ТЕАТРАЛНА СУМАТОХА“ беше посветен на 95-годишнината от рождението на Йордан Радичков. Ето и носителите на АСКЕЕР’2024.

На 14 януари тази година, на 82-годишна възраст ни напусна Красимир Спасов (26.07.1941-14.01.2024) – една от емблематичните фигури на българската театрална режисура и на българския театър през последните пет десетилетия. Без неговия увлекателен, дързък и задълбочен режисьорски театър на българската сцена се настанява едно голямо отсъствие, което дълго ще усещаме.