Автор: КАМЕЛИЯ НИКОЛОВА

Тази година новият театрален сезон в София започна много силно. Преди седмица с първата премиера на Голямата си сцена „Е.Е.“ по едноименния роман на Олга Токарчук Младежкият театър постави началото като срещна за първи път българската публика с емблематичния полски режисьор и едно от знаковите имена в съвременния европейски театър Гжегож Яжина. Появата на спектакъла респектиращо запълни отдавна задълбочаваща се празнина в театралното пространство у нас днес – липсата на непосредствени срещи със съвременния полски театър, наложил се като една от най-ярките и креативни театрални култури в Европа след 1989 г. (продължавайки и надграждайки традициите на полското театрално изкуство в тази посока от предходните десетилетия). Премиерната продукция „Е.Е.“, не само представи пред софийските зрители Гжегож Яжина, но и направи това чрез неговия режисьорски прочит на текст на друго емблематично име на съвременната полска култура – на Нобеловия лауреат за литература за 2018 г. Олга Токарчук, вече добре позната на българската читателска аудитория чрез преводите на няколко от най-значимите й романи, разкази и новели.

От 1 до 10 юни Варна отново стана домакин на Международния театрален фестивал „Варненско лято“. Както всяка година афишът на неговото 34-то издание обединяваше четири модула – „Основна програма – българска селекция“, „Основна програма – международна селекция“, „Програма „Шоукейс“, „Паралелна програма“ и Програма „Интермецо“, които включваха повече от 30 спектакъла и събития. Акцентът този път беше върху българската селекция, която се стремеше както да покаже най-доброто от изтеклия сезон, така и да представи някои други ярки заглавия, откроили се с голям интерес на публиката към тях, с актьорски постижения или с откриването на нов драматичен текст. В международната програма бяха селекционирани две представления на водещи европейски режисьори. Основният афиш на фестивала убедително се допълваше от традиционния шоукейс на български и чужди спектакли, отворени към международна аудитория, концерт на световноизвестния цигулар Васко Василев и испанския китарист Карлос Йаве и богата паралелна програма от изложби, конференции и спектакли.

Един от най-интересните и утвърдени театри в Чехия – Dejvické divadlo в Прага, организира в края на април своя първи шоукейс. Неговото намерение беше да събере за два дни театрални експерти, програматори, куратори и директори на фестивали, пред които да заяви стремежа на експерименталната чешка компания за отваряне към международна аудитория и да покаже най-значимите и емблематични за естетическия й профил спектакли.

Сега, в началото на новия театрален сезон, когато се опитваме да направим равносметка на случилото се в предходния период, да видим най-значимото и неочакваното в областта на изпълнителските изкуства през сезона 2024/2025, то без съмнение танцовото представление „Ако Афродита е чудовище“, чиято първа премиера беше в края на миналата година (на 19 декември 2024), а втората – в началото на тази година (на 6 февруари 2025), се откроява като едно от най-оригиналните и провокативни събития на софийската сцена. С Ива Свещарова, чиято е концепцията, режисурата и хореографията на представлението и която е една от участничките в него, и с Ангелина Георгиева – драматург на спектакъла, разговаря Камелия Николова.

През тази година Младежкият театър навърши 80 години (създаден е на 25 януари 1945 г). По този повод разговаряме с неговия директор Михаил Байков, който посочи „че под покрива си на практика Младежкият театър събира три театъра в едно. От една страна се създават драматични спектакли за възрастни, които се играят на голяма и на камерна сцена; от друга страна са т.нар. детски спектакли, в които участват драматични артисти. Те именно са и неговата основа (Младежкият театър е създаден като филиал на Народния театър през 1945 година и всъщност първите два-три сезона се правят изцяло спектакли за деца, след което се преобразува юридически в самостоятелен Народен театър за младежта); и третият театър, който е под купола на Младежки театър, това е кукленият театър, в който представленията са куклени, играят се от куклени артисти и с всички средства на кукления театър. Предизвикателството е да успееш да запазиш баланса между тези три лъча“.

Днес, на 23 април, светът отбелязва 461 години от рождението на Уилям Шекспир (1564–1616) – емблематичният английски драматург, превърнал се в знаково име на европейския и световния театър. Вече повече от три столетия не бихме могли да си представим театралния живот без постоянното завръщане към неговите вечни текстове. През последната година в българският театрален афиш особено се открои спектакълът „Венецианският търговец“ на Явор Гърдев и Народния театър. Наскоро, при присъждането на наградите „Икар’2025“ мащабната продукция получи няколко от основните отличия – за водеща мъжка роля на Самуел Финци като Шайлок, за най-добър спектакъл и за майсторско техническо осъществяване, а Явор Гърдев имаше номинация за режисура.

Всяка нова постановка на „Хамлет“ на Шекспир веднага фокусира вниманието върху себе си. Доказала през вековете своята вечна актуалност, знаменитата трагедия на английския драматург при появата си на сцената неизменно предизвиква два въпроса – какъв е новият прочит на емблематичния класически текст и как режисьорът, актьорите и екипът като цяло са се справили с трудната и отговорна задача. Така че включването на „Хамлет“ в афиша на един театър по правило е както заявка за сериозна и амбициозна репертоарна политика и за творческо самочувствие, така и тест за професионалните му възможности. Новият премиерен спектакъл на Театър „Българска армия“ по Шекспировата трагедия успешно се изправя пред тези задължаващи предварителни очаквания.

На 12 и 13 февруари 2025 г., от 13.00 до 17.00 ч. в Американския център на Столична библиотека, пл. „Славейков“ 4, ще се проведе конференцията „Франц Кафка, Самюъл Бекет и българският театър през последните няколко сезона“. Целта на конференцията е да коментира спектаклите по текстове на Кафка и Бекет, появили се у нас през последните няколко сезона, като открои кои от техните заглавия са привлекли вниманието на съвременните театрали и как те трансформират и говорят за проблемите, кризите и катаклизмите на човека и света днес.

Днес, 20 октомври 2024 г., се навършват 11 години от деня, в който ни напусна Димитър Гочев (26.04.1943-20.10.2013) – едно от емблематичните имена на германската, българската и европейската сцена. Неговият театър е ярък пример за театралното изкуство като пътуване, като безкрайно пътешествие през границите на различните култури, идеологии и театрални естетики. От 80-те години на ХХ в. до смъртта си на 70-годишна възраст през 2013 г. той е сред водещите режисьори в Германия, чиито спектакли, освен в основните театри в страната – Дойчес театър и Фолксбюне в Берлин, Талия театър в Хамбург, театрите в Кьолн, Базел, Хановер, Бохум, Дюселдорф, традиционно присъстват и в българския афиш, както и на най-престижните европейски сцени и фестивали.