„Истината или се осмеляваш“ – играта, която събра Харли Куин и Пол Атреидски на една сцена
Истината или се осмеляваш?
Истината – младото поколение предпочита TikTok пред театъра.
Най-новото заглавие в репертоара на Театър „Българска армия“ – „Истината или се осмеляваш“, поставено на сцена-клуб „МаксиМ“, черпи вдъхновение от добре познатата игра и се превръща в повод за важен разговор – между подрастващите момичета и момчета, между тийнейджърите и новите технологии, между театъра и неговата бъдеща публика. Належащ разговор, който отдавна чака да бъде проведен.
Опит за такъв разговор вече бе направен преди година по време на 23-тия Международен театрален фестивал „Вълшебната завеса“. Неговата мисия е да ангажира децата и юношите с театралното изкуство, като същевременно стимулира откриването и развитието на драматургия, засягаща актуалните проблеми на тийнейджърите. В дискусията „Театърът за млади зрители в Румъния“ се обърна специално внимание именно на възрастовата група 14 – 18 годишни. Фокусът на разговора беше насочен към румънската сцена, но поставената диагноза важи и у нас – театрите не разполагат със системна стратегия за ангажиране на тази аудитория, а тя е ключова част от зрителската театрална пирамида, която често остава пренебрегвана.
Проблемите са няколко: на първо място, младите хора не се възприемат като цялостни личности със свои тревоги и интереси, а по-скоро като ученици. Така профилът им в театралната зала не е на „тийнейджър“, а на „ученик“, затова и постановките, които масово посещават, обикновено не са избрани по тяхно желание, а са част от организирани училищни посещения. В повечето случаи това са драматизации на произведения от учебната програма по български език и литература. С това техният досег с театралното изкуство се изчерпва. Любопитни и активно интересуващи се младежи, разбира, се има, но те са малцинство. Представленията, които достигат до тях, рядко резонират със света, в който живее сегашното поколение – на границата между реалността и социалните мрежи.
Позволих си да направя това въведение, защото между театъра и тийнейджърите се наблюдава огромна комуникационна пропаст, която продължава да расте. След още няколко десетилетия е възможно да има много паднали в нея, ако не се предприемат необходимите мерки навреме. Поколенията се менят, и ако днес театърът е чужд в очите на подрастващите и не попада в тяхното зрително поле, то каква е гаранцията, че след 20 години същите тези зрели млади хора (и предполагаема основна публика) ще се интересуват от сценично изкуство. Кой ще пълни залите тогава?
Но да се върнем към настоящето – една огромна част от тийнейджърите не осъзнават, че имат потребност от такова културно преживяване, а театърът (с малки изключения) не намира сили и достатъчна мотивация да се бори, за да спечели тяхното внимание и постоянна ангажираност. На този фон „Истината или се осмеляваш“ се явява като лъч светлина в тунела. Представление, което не само забелязва пропастта, но прави опит да я запълни. Спектакълът не претендира за изтънченост, нито се опитва да се впише в рамките на „високото“ изкуство. И точно в това е едно от неговите най-силни качества – честността и директността, с които говори. Той има своя стойност и заслужава адмирации.
Първо – за екипа и ръководството на театъра, които са се осмелили да предложат заглавие, насочено към тази особена зрителска аудитория.
И не, не казвам, че по-възрастните няма да намерят нещо и за себе си в това представление – все пак всеки от нас някога е бил тийнейджър и помни усещането от първите любовни трепети и първото напиване. Но особеното при спектакъла и нещото, което го доближава истински до младите зрители е TikTok езикът, който приравнява драматургичния текст изцяло на тяхното ниво – използват се ключови термини, популярни чуждици и фрази от речника на поколението Z. За зрителите без пряка връзка с тази социална мрежа – сюжетът и историята ще достигнат до вас, но на определени моменти вероятно ще се чудите какво точно си казват самите персонажи.
Пиесата на австрийския драматург Щефан Лак ни запознава с момиче и момче, които прекарват заедно нощта след парти с костюми. В тези часове – между полунощ и новия ден, те свалят маските на супергерои и остават сами със себе си, с тревогите и желанията си. Първа целувка, първо напиване, първи интимен момент, но и първо разбито сърце. Късайки етикети от социалните мрежи като „Alt girl“/ „E-girl“ или „alpha male“, двамата застават лице в лице – уязвими, раними и искрени, такива каквито са, съблекли всички истини за себе си и околните. А от тук нататък – предстои им да се осмелят.
На сцената виждаме Алена Вергова – същинска 15-годишна „бунтарка“ с бухалка и скейтборд в ръка, маскирана като Харли Куин, но с крехка душа, скрита под силния грим, цветната наметка и мрежестия чорапогащник. Нейният сценичен партньор – Ахмет Исмаил, сякаш излязъл от вселената на „Дюн“, се изправя в предизвикателен дуел срещу нея, в който изповедта е неизбежна, а провокацията – необходима. Все пак играта е „Истината или се осмеляваш“.
Режисьорът и актьор Васил Дуев-Тайг се захваща с този текст не за пръв път. Той го поставя в Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово през 2019 г., където отново си сътрудничи със сценографката Даниела Николчова и хореографът Филип Миланов. Шест години по-късно спектакълът оживява отново на софийска сцена с модерната сценография и ефектните костюми на Даниела Николчова, хореографията на Филип Миланов и музиката на Теодор Кисьов – ХЮГО.
Несъмнено интересният драматургичен текст в комбинация с режисурата на Дуев-Тайг създават стабилна основа за ярко сценично присъствие на младите артисти. Те си подават репликите като гореща топка, а в комбинация с интерактивни елементи, публиката е предразположена да участва в „диалозите“ на двамата тийнейджъри. Това създава усещане, че зрителите са част от случващото се, а на финала всички решават да се осмелят. Границата между персонажи и зрители изчезва и потъва някъде из нежната музика и бавните танцови стъпки.
Спектакълът е наситен с откровения, теми табу и актуални проблеми, които вълнуват младите. Нищо не остава скрито – всичко излиза на показ, под светлината на прожекторите. Или по-точно – под един-единствен ретро микрофон, който се спуска от тавана като в боксов ринг. Той се превръща в символичен център на изповед и конфронтация. Визуалните препратки в представлението се редуват смело – от образа на Харли Куин, превърнала се в икона през 2016 г., до главния герой от „Дюн“, обичан от милиони, и гласовия асистент Сири, с когото общуваме всекидневно. Дори култовото риалити „Ергенът“ намира своето място на сцената – деликатно и ненатрапчиво.
„Истината или се осмеляваш“ е не само пиеса, която вярвам, че би кликнала с vibe-а на Gen Z-тата. Тя е нещо повече – едновременно огледало и микрофон за младите. Спектакъл, който не гледа на тийнейджърите като на „ученици“, а като на хора – истински, объркани, ярки, раними, влюбени и често хванати в капан между социалните мрежи и реалността. Искрено се надявам това заглавие да бъде не изключение, а вдъхновение – за всички режисьори и директори, които биха се осмелили да срещнат сцената със света на новото поколение.
Истината или се осмеляваш? Осмелявам ви да правите театър, който да достигне до младите. Да ги провокира, да гради тяхното мислене, и както спектакълът „Истината или се осмеляваш“ им показва, че са значими и бъдещето ги очаква.
МАРИЯ ИБРИШИМОВА
Материалът е подготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по Програма „Критика’2024„