РЕЦЕНЗИИ

На 23 юли, на сцената на препълнената голяма зала във Фестивалния и конгресен център на Варна се случи вълнуваща среща. За първи път българската публика имаше възможността да преживее на живо един необикновен спектакъл, който повече от 15 години обикаляше успешно световните сцени. Създаден през 2008 г, „Адска комедия: признанията на един сериен убиец“ е хибрид между театър и опера, между концерт и представление, между документален разказ и художествена измислица. Продукцията е плод на сътрудничеството на три забележителни в своята сфера творци: знаменитият холивудски актьор Джон Малкович, диригентът и ръководител на бароковия камерен оркестър „Виенска академия“ – Мартин Хазелбьок и режисьорът и драматург Михаел Щрумингер.
„Адска комедия: признанията на един сериен убиец“ бе представен от Международния театрален фестивал и Международния музикален фестивал „Варненско лято“ като част от съвместната им програма „Интермецо“.

Католическият университет „Петер Пазмани“ в Будапеща бе домакин на тазгодишната конференция на Европейската асоциация за изследване на Шекспир (ESRA). Предишното издание на форума, провеждан на всеки две години, бе в разгара на Ковид кризата, в Атинския национален и Каподистриев университет, изцяло онлайн. За щастие, 2023 г. все пак даде шанс на научната общност да се събере присъствено в центъра на прекрасната Будапеща, на територията на „Петер Пазмани“ – институция, която взе присърце задачата да осигури стимулираща и приятна среда, в която водещи изследователи на Барда да представят най-новото в своите дисциплини. Форумът се състоя от 6-9 юли, а темата бе „Съдбата тъй е рекла”: Промяна при Шекспир“ съвсем удачна и навременна за все по-бързо променящия се свят. Редица актуални проблеми, с които се сблъсква съвременното общество, намериха отглас в изследвания на рецепцията на Шекспировото творчество, което придобива нови форми и измерения както в областта на теоретичната рецепция, така и в творческата практика – театър, визуални изкуства, кино, документалистика, музика, поп-култура.

В края на театралния сезон по традиция се състоя 17-то издание на фестивала „Световен театър в София“. Платформата предостави възможност на зрителите в столицата да станат част от един интензивен и интересен културен живот, представяйки различни заглавия от световната сцена. Двете представления, които направиха силно впечатление със съвременните си идеи, със смелия режисьорски прочит и размаха на творческия процес бяха сателитните прожекции на Националния театър в Лондон: „Животът на Пи“ на Макс Уебстър и „Чайка“ на Джейми Лойд. В програмата бяха включени и продукции на Деклан Донелан и Ник Ормерод, Йерней Лоренци, Пипо Делкбоно и други.

Дали наистина „всеки който живее, той и сънува” и „всеки себе си сънува и своя сън не проумява”? Тези въпроси, които драматургът от „златната епоха” на испанския театър от 16-17 век Педро Калдерон де ла Барка поставя в знаменитата си пиеса „Животът е сън“, изглеждат все така валидни и днес. Отговорът им сега търси постановката на вече достатъчно прочутия у нас Театър „Чийк бай джаул” от Великобритания на режисьора Деклан Донелан и сценографа Ник Ормерод, създадена като международна копродукция с Националната компания за класически театър от Мадрид, в сътрудничество с центъра Барбикан, Лондон и Националния театър d`Albi-Tarn, Франция. Спектакълът гледахме като част от програмата на тазгодишното издание на Световен театър в София.

На 18 юни тази година беше закрито 15-то издание на Квадриналето за сценография и театрален дизайн в Прага, което се провежда без прекъсване от 1967 г. На всеки четири години в чешката столица се събират сценографи, дизайнери, артисти, театрали от целия свят, а в настоящото издание участниците бяха над 2000 от 59 страни в двете основни експозиции – на страните и регионите и студентската изложба. Тази година търсенето на личната среща между хората, между артисти и публика доминира като подход в експозициите. Това, разбира се, беше провокирано и от темата, която кураторите на 15-то издание бяха избрали, а именно RARE или „Рядък”. Те мотивират избора си с необходимостта, която възникна в дните на строгите ограничения по време на пандемията от нови възможности за създаване и преживяване на изкуството, но също така и от силната необходимост от истински контакт между хората, който преди това всички приемахме за даденост. Тъкмо стремежът към личното общуване и персоналната среща между артисти и публика присъстваше както в почти всички наградени експозиции, така и в много от останалите, сред които и в българския павилион.

16-то издание на Международния фестивал за съвременен танц и пърформанс „Антистатик“ покани софийската публика от 9 до 19 май на завладяващо пътешествие с 11 запомнящи се представления. Със слогана „Моето тяло, моят танц“ фестивалът си постави за цел и успя да отпразнува свободата на изразяването не само чрез движение, но и през артикулиране на важни теми през средствата на хореографията, телесната експресия, физическия жест.

През април театралните зрители в София станаха свидетели на две интересни премиери под режисурата на Елица Йовчева – „Легенда за Калиакра“ (Дерида денс център) и софийската премиера на „Иконите Спят“ (драматичен театър Стара Загора). И двете заглавия разкриват сюжетите на интересни и ключови за българския човек, съзнание и емоционална памет събития, оставили отпечатък в историята. Интригуващото е, че драматургичните текстове, върху които се изграждат представленията, са дело на режисьора Елица Йовчева.

На 27 април, в навечерието на Международния ден на танца, който светът отбелязва всяка година на 29 април, вече по традиция се състоя премиерата на новият брой на единственото българско печатно издание, посветено на съвременния танц, класическия балет и танцовата култура – „СПИСАНИЕ ЗА ТАНЦ“. От богатото съдържание на неговите 120 страници, обединени от темата „Моето тяло, моят танц“, на читателите на СЦЕНАрт (с любезното разрешение на редакционния екип на списанието), предлагаме рецензията на Мария Русанова за спектакъла „Ана Каренина“ на Софийска опера и балет.

Хърватският хореограф Лео Муич поставя с балетните трупи на Пловдивската опера и на Софийска опера и балет прочутия роман на Лев Толстой. Мария Русанова определя спектаклите като водещо събитие на изминаващия сезон.

Драматично-кукленият театър – Силистра гостува на сцената на театър „Възраждане” в София в дните непосредствено преди Международния ден на театъра 27 март и заяви с присъствието си, че театърът е място, което приютява грижата за човека, изразена в игра. Класическата идея за театъра като сериозна игра е водила екипа в избор на драматургичен материал и трупата се е спряла на заглавие от съвременната европейска драматургия – „Търси се стар клоун” от Матей Вишниек. Сам по себе се този избор ясно заявява желанието да се предложи на публиката качествен театър и сериозно естетическо предизвикателство.