Среща на Шекспир с изкуствения интелект – на конференцията ESRA 2025
От 9 до 12 юли в университета в Порто се проведе поредната международна конференция на Европейската асоциация за изследване на Шекспир (European Shakespeare Research Association – ESRA). Този път темата бе „Шекспир и времето“, а форумът бе организиран в партньорство с Факултета по изкуства и хуманитарни науки на университета в Порто и Центъра за английски език, превод и англо-португалски изследвания (Centre for English, Translation, and Anglo-Portuguese Studies – CETAPS). Десетки участници с изключително разнообразни презентации за пореден път доказаха, че това е едно от най-мащабните академични събития в областта, представящо както теоретични, така и практически проучвания върху Шекспировото творчество и рецепция във всички сфери на културата – на театралната сцена, литературата и визуалните изкуства.
„A Piece of Work”, спектакъл на Ани Дорсен, в който чат бот и актьор разиграват текста на „Хамлет“, 2023, фотограф Bruno Pocheron
Сред най-актуалните въпроси, които неизбежно вече засягат и Барда от Стратфорд в 21-ви век, е този за ролята на дигиталните технологии като интермедиален похват, а на тазгодишната конференция той намери израз в една особено интересна сесия, състояща се от четири доклада, обединени от темата „Изкуственият интелект и адаптации по Шекспирови произведения: технологични възможности и етични предизвикателства“. Приложения като ChatGPT, Microsoft Copilot 365, Midjourney, Sora и Stable Diffusion намират все по-широко приложение в сферата на изкуството, като активно допринасят за модифициране естеството на творческия процес. Идеята за това какво конституира авторството, доколко изкуственият интелект е просто инструмент или автономен агент, способен да създава значими в естетическо отношение произведения – тези теми бяха разгледани в светлината на нови творби, по същество адаптации на Шекспирови текстове или включващи препратки към тях.
Анета Манцевич (Роял Холоуей, Лондонски университет), която бе и организатор на панела, е сред най-изявените съвременни изследователи на пресечните точки на Шекспировото творчество и дигиталния свят. Автор е на две знакови монографии в областта – „Intermedial Shakespeares on European Stages“ (2014) и „Extended Reality Shakespeare“ (2024). Нейният доклад, озаглавен „Изкуственият интелект и театрални адаптации по Шекспир“, предложи критически поглед към някои от предизвикателствата, породени от интегрирането на изкуствен интелект в перформативна среда като създател на драматургично съдържание. За тази цел тя разгледа няколко проекта. „Hello Hi There“ е осъществен в „далечната“ (от гледна точка на развитието на технологиите) 2013 г. от американската режисьорка Ани Дорсен. Базирана върху известен дебат между философите Мишел Фуко и Ноам Чомски относно човешката интелигентност, плюс добавен материал от други източници, включително Библията и Шекспир, представлението, което е определено от Дорсен като „алгоритмичен театър“ драматизира диалога между двамата философи под формата на диалог между два чат бота. В два компютъра на сцената са заредени програми, обработващи (и пренареждащи) елементите от дискусията, които генерират на живо театрален текст, различен за всяко представление. Друга постановка на Дорсен е пиесата в пет действия „A Piece of Work”, в която чат бот и актьор разиграват текста на „Хамлет“ – случваща се на живо преработка от компютърен алгоритъм, който де факто деконструира пиесата. Интересен е полският пърформанс „CyberWill“, на Анджей Моленда и Зузана Каспжик, представена на Шекспировия фестивал в Гданск през 2023 г. В нея един танцьор си „партнира“ с ChatGPT, с който разговаря относно създаването на самото представление, което от своя страна е адаптация на Шекспирови текстове. Разбира се, освен че преструктурират Шекспировия текст, тези представления поставят под въпрос фундамента на театралното случване като споделена човешка емоция и обмен. Те са и изпълнени с ирония, особено „Hello Hi There”, проект, в който машините обсъждат човешкия интелект и който още преди повече от десетилетие изважда на повърхността един от големите страхове, които вече ни настигат с пълна сила – какво би се случило, ако изкуственият интелект успее да възпроизведе уникалността на човешката мисъл? Заключенията на Манцевич, обаче, са все още оптимистични – нейната теза е, че дигиталното присъствие на сцената всъщност провокира човешката креативност и кара живия актьор да е още по-пълнокръвен в образа си.
Презентацията на Ервин Файерзинге (подготвена в съавторство със Сузане Маршал, която не присъства) от университета в Тюбинген бе озаглавена „Виртуални лица и техните нови реалности“ и разгледа въпроса за използването на изкуствения интелект за създаване на анимирани образи на личности, живели в миналото. Започвайки с едно лесноразпознаваемо дигитално анимирано и осъвременено лице – това на Шекспир, на основата на известния т.н. портрет „Чандос“, Файерзинге коментира основни аспекти и потенциални затруднения при използването на изкуствения интелект за визуално медииране на исторически реалии; сред тях са придаването на твърде стандартни и разпознаваеми от съвременната визуална култура изражения, сред които т.н. американска холивудска усмивка. Пресъздаването на исторически личности, включително и такива, за които няма визуални извори, като например актьори съвременници на Шекспир, цели да приближи тези личности към нас, но този процес е съпътстван от етични колебания до каква степен пресъздаването по този стереотипизиран вид лишава творците от свободата да интерпретират миналото.
Ханес Рал от Технологичния университет „Нанянг“ в Сингапур говори по темата „Изкуственият интелект и анимационна Шекспирова адаптация“. Проектът, по който работи Рал е да създаде анимация в естетиката на класическите илюстрации на издания на Шекспировите произведения от 19-ти век. За целта той експериментира с изкуствен интелект, чрез който се опитва да оживи илюстрациите от Йожен Дьолакроа (една от тях е приложената към настоящия материал). Както се разбра от презентацията, успехът на процеса зависи изключително много от човешката намеса – колкото по-абстрактни са указанията, които се дават на програмата, толкова по-учудващи и неуместни (макар и комични и определени от Рал като близки до анимацията на Монти Пайтън) са решенията на AI за обрисуване на лицевите изражения на персонажите и цялостната атмосфера на композицията. Затова е необходимо прецизиране на податките и технически (и естетически) контрол от страна на аниматора.
„Хамлет и Хорацио на гробището“ на Йожен Дьолакроа, 1839
Накрая, Вибке Вебер от Цюрихския университет за приложни науки разгледа въпроса за „Автентичност и изкуствен интелект: редефиниране на теоретичната рамка за генеративна Шекспирова адаптация“. Тя въведе публиката в темата с факта, че думата на 2023 г., обявена от американския речник „Мериъм Уебстър“, е „автентичен“. Въпреки че Вебер, която е изследовател в областта на медиите и журналистиката, не акцентира върху конкретни примери от Шекспировото творчество, презентацията ѝ изгради теоретичен мост между използването на изкуствен интелект в сценичните адаптации по Шекспир и все по-трудно дефинируемото, благодарение на AI, понятие за автентичност. Ключово за Вебер е разбирането на Гун Енли за автентичността като медиен конструкт на реалността.
И четирите презентации показаха, че участието на изкуствения интелект в пресъздаването на Шекспировите произведения очертава ясно проблемите, които все още възпрепятстват утвърждаването на компютърно генерираните текстове и изображения като равноправни в естетическо и смислово отношение с тези създадени от човека, но и утвърдиха темата за AI като вече неделима част от Шекспировия научен дискурс. Постановките, които бяха коментирани все още заемат донякъде маргинална позиция, но на следващата конференция на ESRA след две години е много вероятно подобни експерименти да са вече част от мейнстрийма.
МИРЯНА ДИМИТРОВА
Материалът е подготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по Програма „Критика’2024„