“Заедно”: десетото издание на фестивала “Театрални дни Матей Вишняк”
Фестивалната култура отдавна е припозната не само като форма на разпространение на различни произведения на изкуството и своеобразно празнуване на културата, но и като инструмент за включването на различни аудитории в разнообразните дискурси и проблемите, пред които съвременността ни изправя. В контекста на Югоизточна Европа, където културните идентичности исторически се наслагват чрез различни идеологически наративи — често прекъсващи и противоречащи на предходните — фестивалите имат особено значение. В рамките на обединяваща се Европа те се превръщат не само в място за среща между различни артисти и техните (традиционни и нови) публики, но и в поле за културна артикулация и пренареждане на регионалните взаимоотношения.
„Себастиан“, драматург и режисьор Матеи Лукачи-Грюнберг, Театър „Мария Фиолоти“, Браила.
От 30 май до 7 юни 2025 година в град Сучава, Румъния, се състоя десетото издание на Международния фестивал “Театрални дни Матей Вишняк”, който през последните няколко години се оформя като един от важните театрални форуми за представянето на различни държавни, независими и чуждестранни продукции в Румъния. Забележителната история на театъра в Сучава, създаден също преди десет години е неразривно свързана с фестивала, носещ, също както и театъра, името на известния в цяла Европа румънски драматург Матей Вишняк. Темата на фестивала – “Заедно”, постави акцент върху театъра като пространство за споделеност и съпротива срещу социалната фрагментация. Това показва и последователността на организаторите, които миналата година поставиха акцента върху културната дипломация.
Фестивалът се развива като хибридна платформа — едновременно театрална витрина, която представя впечатляващи продукции от румънската сцена и други румъноезични културни контексти (като Молдова), образователна среда и пространство за гражданска ангажираност. В това многообразие на програмата се включват и нестандартни локации, в които се представят спектаклите — театралната сграда, водната кула, пожарната, артистична ферма в покрайнините на града, историческата крепост и други по-малки пространства. Тази разпръсната география свидетелства както за разширеното разбиране за културната инфраструктура на Сучава, така и за по-дълбокото усещане, че пространствата за изкуство могат да бъдат форма на териториално обживяване. В този смисъл различните градски терени придобиват нови функции и взаимоотношения, а участието на българския спектакъл „Хаос“ (от Мика Мюлюахо, реж. Петър Денчев, ДТ „Гео Милев“ – Стара Загора) не бе просто акт на културна размяна, а съзнателен жест към изграждане на един възможен балкански културен диалог.
„Хаос“ от Мика Мюлюахо, режисьор Петър Денчев, ДТ „Гео Милев“ – Стара Загора
Именно това многоизмерно разбиране за ролята на фестивала — като сцена за художествени срещи, социална ангажираност и регионална чувствителност — намира конкретно изражение и в селекцията на представленията. Като гост и участник във фестивала имах възможност да проследя спектаклите от първите четири дни, които ясно очертаха тематичното и естетическо разнообразие на програмата. Сред най-открояващите се заглавия беше „Градът на бедните момичета“ — сценична адаптация на едноименния роман от Раду Тодоран, написан през 1940 г. и поставен от Раду Африм в Националния театър в Яш. Спектакълът проследява социалната история на момичета, които се сменят със сезоните, разкривайки уязвимостта на техните съдби. Самият театър „Матей Вишняк“ в Сучава се включи с представление на един от водещите млади румънски режисьори — Андрей Мажери. Неговата постановка „Гората на просветените“ по пиесата на Александра Фелсеги е свежа комедия, която с ирония разобличава слабостите на съвременния човек — неспособността му да се справи с реалните житейски трудности и склонността му да се доверява на гурута, лайф коучове и други фалшиви идоли, предлагащи му илюзорни утешения.
„Аляска“ от Елизе Вилк, постановка на режисьора Аба Шебещиен, представена на унгарски език от трупата „Томпа Миклош“ на Националния театър в Търгу Муреш, разказва историята на порастването в комунистическа Румъния. Пиесата се изпълнява от три актриси, които пресъздават всичките 13 персонажа. Пътят към зрелостта е белязан от трагична автомобилна катастрофа, която отключва нуждата на главната героиня да преосмисли и „преработи“ травматични събития от живота си. В това пътуване през спомените я съпровожда мистериозното създание Аляска — ангел на смъртта, който я води назад към миналото. Спектакълът впечатлява с овладяна енергия и прецизно актьорско присъствие.
„Парченца“ от Йерон ван ден Берг, в режисура на Александра Бандак Мариан, впечатлява с елегантния и фин сценографски език, дело на Себастиан Рациу. Един от най-търсените спектакли в програмата беше „Кралицата на нощта“ на театър „Фани Тардини“ от Галац. Постановката, написана и режисирана от Лета Попеску, представя в жанра на своеобразна комична мелодрама живота на село — не като идилична утопия, а като сценична действителност, в която се прокрадва критичен поглед към традицията. Именно традиционният избор е представен не като безусловна ценност, а като избор, който не винаги води до щастие. Държавният театър в Констанца се включи с „Incendii“ от Важди Муауад под режисурата на Александру Мъзгъряну — силно въздействащ спектакъл, който разглежда темите за войната, насилието и начина, по който жестокостта се настанява трайно в човешката душа.
“Богини от категория Б” от Александра Фелсеги, режисьор Андрей Мажери, копродукция на Националния театър “Лусиан Блага” в Клуж, театър “Регина Мария” в Орадя и театър “Михай Еминеску” в Ботошани
Сред представленията с особен сценичен заряд се откроява „Себастиан“ от Матеи Лукачи-Грюнберг, който е и режисьор на постановката, продуцирана от Театър „Мария Фиолоти“ в Браила. Спектакълът стъпва върху незавършената пиеса „Островът“ от Михаил Себастиан, допълнена с откъси от неговия дневник. В центъра на сценичния разказ е самата фигура на Михаил Себастиан — драматург и мислител, заел значимо място в интелектуалния живот на Румъния до края на Втората световна война. В ранния си период той е част от знаменитата, но и противоречива литературната група Критерион, заедно с Емил Чоран, Мирча Елиаде и Йожен Йонеско. Не по-малко оригинален е и спектакълът “Богини от категория Б” (копродукция между Националния театър “Лусиан Блага” в Клуж, театър “Регина Мария” в Орадя и театър “Михай Еминеску” от Ботошани). Идеята за спектакъла принадлежи на вече споменатия режисьор Андрей Мажери, а текстът е написан отново от Александра Фелсеги, практически колаж от индивидуални интервюта за живота и кариерата на три актриси, част от трупите на изброените по-горе театри.
Мирча Картареску на представянето на книгите му
Макар тази година самият Матей Вишняк да не присъства на фестивала, програмата беше обогатена с литературни представяния на автори като Мирча Картареску, Елизе Вилк и Раду Параскивеску. Тези срещи, премиери на книги и литературни разговори създадоха пространство за провокативен и критичен диалог между сцената и литературата, отваряйки нови полета за размисъл. В съвременния свят, белязан от социална поляризация, информационен шум и културна фрагментация, остават малко пространства, в които изкуството успява да бъде едновременно общност, съпротива и памет. Именно тази възможност за рефлексия между литературата и театъра поддържа жив този потенциал. Впечатление направи и включването на училищни и студентски трупи във фестивалната програма — знак, че театралният процес може да бъде и форма на педагогика: на емоциите, на колективността и на етичната чувствителност. Фестивалът се утвърждава не само като огледало на театралния живот в Румъния и региона, но и като арена на борба за смисъл в едно общество, в което театърът отново се оказва необходим — не само като изкуство, но и като етика.
ПЕТЪР ДЕНЧЕВ
Материалът е подготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по Програма „Критика’2024„