РЕЦЕНЗИИ

На 1 ноември – Деня на народните будители, Георги Господинов и Ямболският театър създадоха истински празник за софийската публика. Тази дата трупата неслучайно беше избрала за да направи софийската премиера на най-новия си спектакъл „Всичките мои тела“ по текстове на емблематичния български писател, носител на много международни и национални награди за литература, който през май беше удостоен и с „Букър“ за романа си „Времеубежище“. Пред препълнения с театрали, студенти и зрители от всички възрасти салон на Театър „Българска армия“ ямболските актьори и режисьорът Мартин Киселов показаха едно оригинално, искрено и вълнуващо представление, изпратено с дълги аплодисменти.

Между 23-ти и 29-ти септември в Стара Загора се проведе XIII-то издание на Международния куклено-театрален фестивал за възрастни „Пиеро“. Наситената програма представи на зрителите интересни спектакли от Полша, Сърбия, Турция, Израел, Гърция, Норвегия и, разбира се, България. Акцент в извънконкурсната програма беше спектакълът „Хотел“ – режисьорски дебют на Любомир Желев. Постановката „Хотел“ на Държавен куклен театър – Стара Загора е истинска наслада за сетивата на зрителя, съчетавайки в себе си увлекателна история с добре изградени образи, умело водене на кукли и ярки актьорски изпълнения под звуците на нежна музика.

Народният театър „Иван Вазов“ откри новия театрален сезон с премиерата на пиесата „Хага“. Текст, който се реализира за първи път през месец февруари тази година в Полша, малко след това в САЩ, а сега под режисурата на Галин Стоев и в България. Автор на пиесата е украинският драматург Саша Денисова, която съумява изобретателно да слее в емоционален разказ световете на реалността и фантазията. Текстът е в жанра на политическия театър, с моменти на силно проявен хумор, сарказъм и ирония, създаден въз основа на документални и реални събития и личности. Темата му е войната в Украйна.

С премиерата на спектакъла „Хага“ на режисьора Галин Стоев и Народния театър на българската сцена се появи събитие, което вече почти не очаквахме да се случи. Появи се представление, направено в естетиката на същинския съвременен политически театър; представление с ясна позиция, поставящо един от най-острите проблеми на днешния ни живот и откровено и директно включващо се в обществения дебат върху него.

На 23 юли, на сцената на препълнената голяма зала във Фестивалния и конгресен център на Варна се случи вълнуваща среща. За първи път българската публика имаше възможността да преживее на живо един необикновен спектакъл, който повече от 15 години обикаляше успешно световните сцени. Създаден през 2008 г, „Адска комедия: признанията на един сериен убиец“ е хибрид между театър и опера, между концерт и представление, между документален разказ и художествена измислица. Продукцията е плод на сътрудничеството на три забележителни в своята сфера творци: знаменитият холивудски актьор Джон Малкович, диригентът и ръководител на бароковия камерен оркестър „Виенска академия“ – Мартин Хазелбьок и режисьорът и драматург Михаел Щрумингер.
„Адска комедия: признанията на един сериен убиец“ бе представен от Международния театрален фестивал и Международния музикален фестивал „Варненско лято“ като част от съвместната им програма „Интермецо“.

Католическият университет „Петер Пазмани“ в Будапеща бе домакин на тазгодишната конференция на Европейската асоциация за изследване на Шекспир (ESRA). Предишното издание на форума, провеждан на всеки две години, бе в разгара на Ковид кризата, в Атинския национален и Каподистриев университет, изцяло онлайн. За щастие, 2023 г. все пак даде шанс на научната общност да се събере присъствено в центъра на прекрасната Будапеща, на територията на „Петер Пазмани“ – институция, която взе присърце задачата да осигури стимулираща и приятна среда, в която водещи изследователи на Барда да представят най-новото в своите дисциплини. Форумът се състоя от 6-9 юли, а темата бе „Съдбата тъй е рекла”: Промяна при Шекспир“ съвсем удачна и навременна за все по-бързо променящия се свят. Редица актуални проблеми, с които се сблъсква съвременното общество, намериха отглас в изследвания на рецепцията на Шекспировото творчество, което придобива нови форми и измерения както в областта на теоретичната рецепция, така и в творческата практика – театър, визуални изкуства, кино, документалистика, музика, поп-култура.

В края на театралния сезон по традиция се състоя 17-то издание на фестивала „Световен театър в София“. Платформата предостави възможност на зрителите в столицата да станат част от един интензивен и интересен културен живот, представяйки различни заглавия от световната сцена. Двете представления, които направиха силно впечатление със съвременните си идеи, със смелия режисьорски прочит и размаха на творческия процес бяха сателитните прожекции на Националния театър в Лондон: „Животът на Пи“ на Макс Уебстър и „Чайка“ на Джейми Лойд. В програмата бяха включени и продукции на Деклан Донелан и Ник Ормерод, Йерней Лоренци, Пипо Делкбоно и други.

Дали наистина „всеки който живее, той и сънува” и „всеки себе си сънува и своя сън не проумява”? Тези въпроси, които драматургът от „златната епоха” на испанския театър от 16-17 век Педро Калдерон де ла Барка поставя в знаменитата си пиеса „Животът е сън“, изглеждат все така валидни и днес. Отговорът им сега търси постановката на вече достатъчно прочутия у нас Театър „Чийк бай джаул” от Великобритания на режисьора Деклан Донелан и сценографа Ник Ормерод, създадена като международна копродукция с Националната компания за класически театър от Мадрид, в сътрудничество с центъра Барбикан, Лондон и Националния театър d`Albi-Tarn, Франция. Спектакълът гледахме като част от програмата на тазгодишното издание на Световен театър в София.

На 18 юни тази година беше закрито 15-то издание на Квадриналето за сценография и театрален дизайн в Прага, което се провежда без прекъсване от 1967 г. На всеки четири години в чешката столица се събират сценографи, дизайнери, артисти, театрали от целия свят, а в настоящото издание участниците бяха над 2000 от 59 страни в двете основни експозиции – на страните и регионите и студентската изложба. Тази година търсенето на личната среща между хората, между артисти и публика доминира като подход в експозициите. Това, разбира се, беше провокирано и от темата, която кураторите на 15-то издание бяха избрали, а именно RARE или „Рядък”. Те мотивират избора си с необходимостта, която възникна в дните на строгите ограничения по време на пандемията от нови възможности за създаване и преживяване на изкуството, но също така и от силната необходимост от истински контакт между хората, който преди това всички приемахме за даденост. Тъкмо стремежът към личното общуване и персоналната среща между артисти и публика присъстваше както в почти всички наградени експозиции, така и в много от останалите, сред които и в българския павилион.