Автор: БЛАГОВЕСТ АСЕНОВ

В средата на октомври 2026 г. в Истанбул за четвърти път се проведе театралният шоукейс на местни спектакли, организиран от сдружението „TheatreIST“. Насочена към международни експерти, критици и арт мениджъри в областта на изпълнителските изкуства, програмата, курирана от д-р Хандан Салта, проф. Хасибе Калкан, проф. Сенем Чевхер и проф. Нихал Куюмджу, се фокусира върху най-доброто от независимата сцена на турския мегаполис. Между 16 и 20 октомври, гостите имаха възможността да посетят разнообразни по вид и разположение пространства в европейската и азиатската част на града.

Поредното издание на „Малък сезон“ вече е в историята. Летният фестивал към ТР „Сфумато“ отбеляза безпрецедентен брой на изпълнители и участници през 2026 г. Повече от 330 души представиха своите театрални акции и кинопрожекции, а също така участваха в дискусии и ателиета в продължение на цели 12 дни – от 26 юни до 7 юли. Както обикновено, това се случи при пълно техническо обезпечаване от страна на екипите на ТР „Сфумато“, а всички събития в рамките на фестивала за поредна година останаха с вход свободен, въпреки влошаващата се обстановка в културния сектор и неговото финансиране.

В рамките на 28-ото издание на лятната фестивална инициатива „Малък сезон“ на  ТР „Сфумато“, столичната публика имаше възможност да гледа сценична интерпретация върху една от пиесите на Георги Господинов. Това само по себе си е сравнително рядко явление, тъй като последните години показват, че театралните режисьори преимуществено предпочитат да интерпретират белетристиката на автора. Един такъв пример би могъл да бъде спектакълът на Ямболския Драматичен театър „Всичките наши тела“, който неколкократно гостува в София и бе номиниран за три награди „ИКАР“, като Вълчо Янев получи отличието за поддържаща мъжка роля. От друга страна, очакваната премиера на „Физика на тъгата“ в Народния театър идната есен, под режисурата на Йерней Лоренци, сякаш само потвърждава тази тенденция.

На 29.11.2025 г. на 88-годишна възраст ни напусна Том Стопард – бащата на постмодерната драма. „Олд Вик“ е един от театрите в Лондон, най-тясно свързани с творческите етапи на Стопард. Тъкмо на тази сцена през 1967 г. под шапката на Националния театър се състои лондонската премиера на „Розенкранц и Гилденстерн са мъртви“. Петдесет години по-късно, през 2017 г., юбилеят на пиесата отново е отбелязан тук с почетната постановка от Дейвид Лево̀. През 2024 г. театърът е домакин и на „Истинското нещо“ – Стопардовата възхвала на любовта и изкуството от 1982 г., поставена от Макс Уебстър. А на 24.01.2026 г., близо два месеца след смъртта на автора, на същата сцена се състоя и премиерата на „Аркадия“ – възпоменателният спектакъл, който възражда неговия своеобразен magnum opus.

Последното гостуване на спектакъл на големия литовски режисьор Оскарас Коршуновас в България беше съвсем неотдавна. През лятото на 2024 г. дръзката му интерпретация на Шекспировия „Отело“, в която едноименната роля се изпълняваше от чернокожа актриса, превзе сцената на Народния театър. Събитието беше своеобразният гвоздей в програмата на театралната платформа „Световен театър в София“, която всяка година запознава столичната публика с водещи заглавия и артисти от международната сцена. На 24.03.2026 г., близо две години по-късно Коршуновас се завърна – този път с нещо нетипично. Гостуващият спектакъл „The SAINT“ (продукция на ОКТ/ Градски театър Вилнюс), представен в РЦСИ Топлоцентрала, ясно се откроява като необичаен проект в неговото творческо досие.

Непосредствено след края на юбилейното издание на Международния театрален и музикален фестивал в Атина и Епидавър през август тази година, една от неговите най-главни сцени се превърна в домакин на шепа любопитни мероприятия. Става въпрос именно за античния Одеон на Ирод Атически – първоначално покрито древноримско здание, което датира от II в. сл. Хр., предвидено за музикални изпълнения и маломащабни сценични произведения.

Безшумната поява на електрическо ATV, задвижвано от актьора За̀кари Харт (Медведенко) на почти пустата сцена, в средата на която избуява квадрат от гъсто разположени езерни тръстики, вече задава необходимия за зрителя контекст: от първата минута личи, че Томас Остермайер продължава своята тенденция на прочити на модерната класика в превърналия се в запазена негова марка стил на „нов реализъм“.

В самия край на 2024 г. пространството „COMEDY BAR Happy Сатира“ към Сатиричния театър „Алеко Константинов“ стана домакин на своеобразен троен дебют: премиерата на първата пиеса на драматурга Михаил Тазев, първият моноспектакъл на актьора Михаил Сървански и първата постановка в Сатирата от режисьора Елица Йовчева се състоя на фаталистичния (петък) 13-ти декември, сякаш за да подсили допълнително неудачите на главния си герой. Спектакълът оставя след края си специфичен горчиво-сладък вкус, който е само един от видимите положителни признаци на качествената комедия, която не се занимава единствено с развлекателния аспект на жанра.

Лъчезарно и приповдигнато настроение нахлу в центъра на Търговище цяла седмица преди популярните градски тържества, свързани с ежегодния панаир. Причината за това бе провеждането на 23-то издание на Международния фестивал „Вълшебната завеса“ между 7-ми и 11-ти май. Под инициативата на главния организатор Денислав Янев, в продължение на 5 дни сцените на двата държавни театъра в града бяха окупирани както от гостуващи продукции, така и от представления на местните актьорски трупи.