Автор: БЛАГОВЕСТ АСЕНОВ

На 29.11.2025 г. на 88-годишна възраст ни напусна Том Стопард – бащата на постмодерната драма. „Олд Вик“ е един от театрите в Лондон, най-тясно свързани с творческите етапи на Стопард. Тъкмо на тази сцена през 1967 г. под шапката на Националния театър се състои лондонската премиера на „Розенкранц и Гилденстерн са мъртви“. Петдесет години по-късно, през 2017 г., юбилеят на пиесата отново е отбелязан тук с почетната постановка от Дейвид Лево̀. През 2024 г. театърът е домакин и на „Истинското нещо“ – Стопардовата възхвала на любовта и изкуството от 1982 г., поставена от Макс Уебстър. А на 24.01.2026 г., близо два месеца след смъртта на автора, на същата сцена се състоя и премиерата на „Аркадия“ – възпоменателният спектакъл, който възражда неговия своеобразен magnum opus.

Последното гостуване на спектакъл на големия литовски режисьор Оскарас Коршуновас в България беше съвсем неотдавна. През лятото на 2024 г. дръзката му интерпретация на Шекспировия „Отело“, в която едноименната роля се изпълняваше от чернокожа актриса, превзе сцената на Народния театър. Събитието беше своеобразният гвоздей в програмата на театралната платформа „Световен театър в София“, която всяка година запознава столичната публика с водещи заглавия и артисти от международната сцена. На 24.03.2026 г., близо две години по-късно Коршуновас се завърна – този път с нещо нетипично. Гостуващият спектакъл „The SAINT“ (продукция на ОКТ/ Градски театър Вилнюс), представен в РЦСИ Топлоцентрала, ясно се откроява като необичаен проект в неговото творческо досие.

Непосредствено след края на юбилейното издание на Международния театрален и музикален фестивал в Атина и Епидавър през август тази година, една от неговите най-главни сцени се превърна в домакин на шепа любопитни мероприятия. Става въпрос именно за античния Одеон на Ирод Атически – първоначално покрито древноримско здание, което датира от II в. сл. Хр., предвидено за музикални изпълнения и маломащабни сценични произведения.

Безшумната поява на електрическо ATV, задвижвано от актьора За̀кари Харт (Медведенко) на почти пустата сцена, в средата на която избуява квадрат от гъсто разположени езерни тръстики, вече задава необходимия за зрителя контекст: от първата минута личи, че Томас Остермайер продължава своята тенденция на прочити на модерната класика в превърналия се в запазена негова марка стил на „нов реализъм“.

В самия край на 2024 г. пространството „COMEDY BAR Happy Сатира“ към Сатиричния театър „Алеко Константинов“ стана домакин на своеобразен троен дебют: премиерата на първата пиеса на драматурга Михаил Тазев, първият моноспектакъл на актьора Михаил Сървански и първата постановка в Сатирата от режисьора Елица Йовчева се състоя на фаталистичния (петък) 13-ти декември, сякаш за да подсили допълнително неудачите на главния си герой. Спектакълът оставя след края си специфичен горчиво-сладък вкус, който е само един от видимите положителни признаци на качествената комедия, която не се занимава единствено с развлекателния аспект на жанра.

Лъчезарно и приповдигнато настроение нахлу в центъра на Търговище цяла седмица преди популярните градски тържества, свързани с ежегодния панаир. Причината за това бе провеждането на 23-то издание на Международния фестивал „Вълшебната завеса“ между 7-ми и 11-ти май. Под инициативата на главния организатор Денислав Янев, в продължение на 5 дни сцените на двата държавни театъра в града бяха окупирани както от гостуващи продукции, така и от представления на местните актьорски трупи.

Вечерта на 20-ти февруари софийската публика се натъкна на първата „Странна случка с куче през нощта“ за столицата. Домакин на събитието бе Младежки театър “Николай Бинев”, а основните отговорници за неговото реализиране – екипът от Русенския драматичен театър „Сава Огнянов“, начело с директора и режисьор на спектакъла Боян Иванов. Първото им гостуване с адаптацията на едноименния роман на Марк Хадън в София успя да генерира електрически заряд, достатъчен не само за захранване на собствените технологично-визуални елементи на постановката, но и за пробуждане на светлина в очите на зрителите, съдейки по озарените им лица в препълнената зала по време на поклона.