Хамлет’2025: между отчаянието и надеждата
Всяка нова постановка на „Хамлет“ на Шекспир веднага фокусира вниманието върху себе си. Доказала през вековете своята вечна актуалност, знаменитата трагедия на английския драматург при появата си на сцената неизменно предизвиква два въпроса – какъв е новият прочит на емблематичния класически текст и как режисьорът, актьорите и екипът като цяло са се справили с трудната и отговорна задача. Така че включването на „Хамлет“ в афиша на един театър по правило е както заявка за сериозна и амбициозна репертоарна политика и за творческо самочувствие, така и тест за професионалните му възможности. Новият премиерен спектакъл на Театър „Българска армия“ по Шекспировата трагедия успешно се изправя пред тези задължаващи предварителни очаквания.
Прочитът на Стоян Радев директно тръгва от известното възклицание на Хамлет „Векът е разглобен. О, дял проклет: да си роден, за да го слагаш в ред“ (I действие, V сцена), трайно наложило се като ключ към същностното тълкуване на трагедията. Режисьорът обаче се съсредоточава изцяло върху първото изречение в това възклицание – „Векът е разглобен“, за него то носи драматична актуалност, пряко изразява случващото се днес, в нашия „век“, в съвременния свят. В действителност спектакълът на Стоян Радев и трупата на Театър „Българска армия“ е точно за този наш днешен разглобен свят, чийто ценности, морал и дълго изграждани правила за съвместен живот са разрушени или ерозирали и забравени, а съвременният човек се лута сред техните отломки, все повече завръщайки се към първичните си инстинкти за власт, притежание на всичко пожелано и лесна наслада. Свят, в който копнежът той отново да „бъде сложен в ред“ е все по-силен, а отчаянието и дилемите на Хамлет – все по-близки до всеки от нас.
Ясен Атанасов (Хамлет) и Владимир Матеев (Хорацио) в „Хамлет“ от Уилям Шекспир, режисьор Стоян Радев, Театър „Българска армия“, 2025, фотограф Борис Урумов
Идеята на режисьора за разглобения съвременен свят, изпълнен с безпричинна жестокост, насилие и войни, в който хората се движат сред отломките на една блестяща многовековна цивилизация, намира особено ярка проява в сценографското решение на Нина Пашова. С влизането си в салона зрителите виждат на сцената част от руините на красив и величествен някога дворец. В центъра се извисява масивна колона, зад нея се издигат сивочерни полуобгорели стени и сводове, а на преден план са разположени няколко оцелели пространства от някогашната грандиозна сграда – кът от дневна с диван и драперии, самотен кралски трон, част от стълби, водещи в нищото. По пода са разпръснати парцали и топки боклуци, с които всички отдавна са свикнали и с досада подритват, навсякъде по мебелите и руините висят остатъци от гирлянди. В хаоса на този разглобен свят се движат персонажите на Шекспир. Костюмите им са смесица от съвременни дрехи, аксесоари и елементи от различни епохи, както и от неочаквани находки (в първите сцени Офелия е в пачка и палци на балерина; Хамлет, Хорацио, Розенкранц и Гилденстерн понякога влизат на тротинетки и т.н). Те биха могли да бъдат хора от всяка епоха, от всяко време, когато „векът е разглобен“ така драматично, както днес.
Ясен Атанасов в ролята на Хамлет и Атанас Атанасов като Призракът на стария Хамлет в „Хамлет“ от Уилям Шекспир, режисьор Стоян Радев, Театър „Българска армия“, 2025, фотограф Борис Урумов
Мечта и предизвикателство за всеки актьор, както и за всяка трупа е участието в „Хамлет“ на Шекспир и, разбира се, преди всичко в ролята на Хамлет. Стоян Радев я поверява на Ясен Атанасов – един от най-ярките актьори в много силната като цяло млада трупа на Театър „Българска армия“. През последните години този режисьор доказа пристрастието си да търси в актьорското присъствие на сцената съчетание между проникването в света на персонажа и непосредственото преживяване чрез него на автентичен личен опит на изпълнителя. В Ясен Атанасов той намира креативен и изобретателен съмишленик за изграждането на подобен сложен образ на Хамлет. Актьорът внимателно разкрива дълбокото страдание на емблематичния трагедиен образ от жестокостта и несправедливостта на света, с които се сблъсква за първи път, както и от малките и големите предателства на най-близките му хора, които го отчайват и ожесточават. След това с неочаквана гъвкавост се връща към себе си и ни показва как преживява несправедливостта и предателствата един млад човек днес, обитавайки съвременния „разглобен“ свят – вътрешно много болезнено и ранимо, но външно скрит зад маската си на индиферентен и обран (само)ироник. Режисьорът допълва линията на автентизма и непосредственото лично преживяване в актьорско присъствие като кани за ролята на Призрака на стария крал Хамлет Атанас Атанасов. Известният актьор не само е предишният Хамлет, който играе на същата сцена преди 19 години, през 1996 г., в постановката на Николай Ламбрев, но и със сегашния изпълнител на ролята в живота са баща и син.
Ели Колева в ролята на Офелия в „Хамлет“ от Уилям Шекспир, режисьор Стоян Радев, Театър „Българска армия“, 2025, фотограф Борис Урумов
В режисьорския прочит на Стоян Радев на „Хамлет“ като извънвременен („приказен“) и заедно с това съвременен текст за разглобения свят, изпълнен с жестокост, подмени и предателства, основното предизвикателство за актьорите е концепцията му за изговарянето на Шекспировото слово. Той го превръща в разговор, знаменитите монолози (като „Да бъдеш или да не бъдеш“) са насочени не към публиката, а към друг от персонажите, предизвикани са от негова реплика или действие. Подобна обикновеност и делничност помага на изпълнителите да избягват рецитирането (така характерно за българските актьори в постановки по класически и специално шекспирови пиеси), но и ги изправя пред нови форми на сценично общуване, изискващо максимална концентрация и прецизност. Почти всички участници се справят успешно с това предизвикателство. Особено находчиви и ярки в решенията си са Гергана Плетньова като Гертруда, Иван Радоев като Клавдий, Ели Колева като Оферия, Владимир Матеев като Хорацио, Васил Дуев-Тайг като Лаерт, Веселин Ранков като Полоний.
Един откровен днешен прочит на „Хамлет“, балансиращ на ръба между отчаянието и младежкия порив за изход.
КАМЕЛИЯ НИКОЛОВА
„Хамлет“
от Уилям Шекспир
Превод Валери Петров
Режисьор Стоян Радев, сценография и костюми Нина Пашова, музика Михаил Шишков, хореография Теодора Попова.
Участват Ясен Атанасов (Хамлет), Атанас Атанасов (Призрак на бащата на Хамлет), Иван Радоев (Клавдий), Гергана Плетньова (Гертруда), Ели Колева (Оферия), Владимир Матеев (Хорацио), Веселин Ранков (Полоний), Васил Дуев-Тайг (Лаерт), Веселин Анчев, Владислав Виолинов, Тигран Торосян, Симеон Дамянов, Гергана Данданова, Анастасия Ингилизова, Александър Дойнов, Стойко Пеев, Калин Иванов, Марио Василев.
Театър „Българска армия“, Голяма сцена, премиера 28 февруари и 4 март 2025 г.
Съвместна публикация с Литературен вестник
Материалът е подготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по Програма „Критика’2024„