Метатеатралната „Чайка“ на Тита Якубели и Наташа Белова

19/10/2026 ЗОРНИЦА КАМЕНОВА 1 Views 5 min read

На 29 декември 1898 г. експерименталната трупа на Московския художествен театър под режисурата на Константин Станиславски и Владимир Немирович-Данченко представя „Чайка“ от Антон Чехов и спектакълът предизвиква невероятен фурор. Това е втората постановка на пиесата, след като тя претърпява пълен провал няколко години по-рано, през 1896 г. в Александринския театър, отхвърлена и от критиката, и от свикналата с буржоазната сантиментална драма на XIX век руска публика. Когато създава текста си, Чехов настоява, че е написал комедия. Неговият стремеж бил с лекота и ирония да изобрази живота в цялата му баналност и абсурдност. От това се ражда естетическият конфликт между него и Станиславски, който вижда в пиесата дълбока психологическа драма и подсилва текста с натуралистични външни ефекти на сцената. Напрежението между написания текст и сценичния му прочит, между авторството на драматурга и субективността на режисьора, е сред темите на вълнуващия спектакъл „Чайка“ на белгийската компания със същото име. Той е създаден след срещата на чилийската актриса Тита Якубели и Наташа Белова, белгийско-руски кукловод, които през 2015 г. в Сантяго, Чили, провеждат театрална лаборатория за съвременен куклен театър и след двумесечен период на експерименти, решават да продуцират съвместно представление. Премиерата му като първи знаков спектакъл на „Компания „Чайка“ е през юни 2018 г. Оттогава той е селектиран и включен в множество фестивали и отличен с редица награди за режисура, за изпълнение и цялостен спектакъл. Българските зрители имаха възможността да го съпреживеят на 13 септември тази година в Столичния куклен театър, като част от програмата на Международния фестивал за уличен и куклен театър „Панаир на куклите“ 2026.

„Чайка“, идея и режисура Наташа Белова, Тита Якобели, изпълнява Тита Якобели, Театрална компания „ЧАЙКА“, Белгия, 2018, фотограф Милена Стойкова

И възгледите на Чехов, и естетическата платформа на Станиславски, и натрупаните представи за тях са на прицел в сценичната интерпретация на Якубели и Белова. Тя е наситена с разпознаваеми литературни и театрални образи и препратки. В една от репликите например се споменава известната забрана изпълнителите да излизат и да се покланят пред публиката през време на действието, нещо обичайно в театъра в онзи момент, а в друга – клишето, че актьорите не трябва да плачат на сцената. Ярък цитат е самата препарирана чайка, поставена на главата на актрисата и емблематичната завеса, в случая разположена точно в средата на сцената и непомръдваща през цялото представление.

Прочитът на Якубели и Белова превръща пиесата „Чайка“, определена от автора й като „пет пуда любов и разговори за литературата“, в повод за болезнено вглеждане в крехките граници на личността, детерминирани от преходността на момента и контекста на ситуацията. Парадоксално, това е постигнато не чрез многообразието на чеховите персонажи и техните конфликти, а чрез един-единствен герой и неговата гледна точка – възрастна актриса, остарялата Чайка. Тя се подготвя да изиграе за последен път пред публика ролята на Аркадина. В този своеобразен театър в театъра, сцената се превръща в пространство за изява на подсъзнателния свят на отиващата си от живота едновременно жена, майка и творец. Пред нас се реконструират нейните „сюжети за малък разказ“, низ от житейски и професионални провали, неразрешими конфликти и неистово влечение към изкуството. В началото престарялата актриса, представена чрез реалистично изработена кукла в човешки ръст, се хвърля пламенно да изпълни известния монолог на световната душа на младата и търсеща себе си Нина Заречная. Тази нелепа комедийна ситуация поражда асоциация с класическия поколенчески конфликт между старостта и младостта, зрялостта и невинността – сблъсък, който в текста на Чехов е ясно четим и като противопоставяне на изкуственото театрално преекспониране в живота (при Аркадина) срещу „новите форми“ в изкуството (при Нина). Но това само подвежда очакванията на зрителите. Защото оттук насетне персоните на актрисата се разрояват и стават все по-неопределени, събирайки едновременно на сцената и суетната примадона, която ще излезе за последен път пред публика, и самата Аркадина, като актриса и като майка на Константин, но също и уязвимата и очакваща одобрение Нина Заречная, и не на последно място помагащата суфльорка и актрисата-кукловод. Ролите преливат една в друга в умелото изпълнение на великолепната Тита Якубели и нейната кукла на възрастната Чайка. В тази безкрайна игра на представяния и превъплъщения, двете ту са един персонаж, ту разменят и смесват роли и идентичности, като създават различни ситуации и образи само със средствата на кукления и предметния театър. Минималистичната, но богата на детайли сценография на Наташа Белова умишлено фрагментира обектния свят. Тя иронизира класическия психологически театър и стремежа му към илюзорна натуралистичност, където „актьорите не играят, а живеят“. На този фон предметната среда оживява като пространство на изникващи спомени и реминисцентни образи – плюшено мече и кърпичка се превръщат в Константин Треплев и Нина. Към финала зрителят неусетно е притеглен емоционално в съзнанието на героинята, за да заживее в нейния дементно разпадащ се свят. Повторени в този момент, думите на Нина от известния монолог „…. всичко живо свърши печалния си път, угасна…“ прозвучават като печално пророчество.

В постановката на „Компания „Чайка“ известната чехова пиеса е повод да се създаде своеобразен художествен свят, в който познатите литературни и сценични интерпретации са постмодерно цитирани, преподредени и осмислени, за да поставят акцент върху трагизма и екзистенциалното страдание на жената, посветила се на театъра – безпомощна пред остаряващото си тяло, неумолимия ход на времето и изтичащия живот.

ЗОРНИЦА КАМЕНОВА

„Чайка“
Идея и режисура: Наташа Белова, Тита Якобели
Сценография: Наташа Белова, музика: Симон Гонзалес, хореография: Никол Мосу
Участва: Тита Якобели
Театрална компания „ЧАЙКА“, Белгия, 2018

Спектакълът е показан в България на 13 септември 2026 г. на сцената на Столичния куклен театър като част от програмата на Международния фестивал за уличен и куклен театър „Панаир на куклите“ 2026

Материалът е подготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по Програма „Критика’2025„