Автор: АНИТА АНГЕЛОВА

На 9 февруари Съюзът на артистите в България обяви номинациите за Националните награди „Икар“ 2026 на специална пресконференция. Тазгодишното мото на наградите е „Да обичаш на инат“. Събитието се проведе в присъствието на представители на професионалните комисии, определили номинациите за най-добри постижения в различните категории – доц. д-р Михаела Тюлева (комисия „Куклено изкуство“), доц. д-р Румяна Николова и д-р Илко Ганев (комисия „Драматичен театър“), Галина Борисова (комисия „Съвременен танц и пърформънс“) и Росен Михайлов (член на Управителния съвет на гилдията за съвременни изпълнителски изкуства). В пресконференцията участваха още председателят на Съюза на артистите в България Христо Мутафчиев, актьорът Севар Иванов, заместник-ректорът на НАТФИЗ проф. д-р Пенко Господинов, заместник-министърът на културата Георги Султанов и директорът на дирекция „Култура“ към Столична община Биляна Генова. Вижте номинираните.

Годината, наситена с много театрални събития, неусетно достига своя финал. Декември поставя последните, но знакови акценти на българската сцена – премиери, които едновременно обобщават изминалите месеци и отварят врата към нови творчески търсения.

Андрей Маджери е румънски театрален режисьор, който от 2014 г. работи с много румънски театри и трупи – от националните театри в Клуж, Букурещ и Крайова до общинските театри в Бая Маре, Турда и Търгу Жиу, както и с независимото пространство Apollo111 в Букурещ. През 2021 г. става директор на театър „Михай Еминеску“ в Ботошани, където създава няколко спектакъла“, а през 2022 г. прави първата си международна продукция – „Slepa Mrlja / Blind Father“ в Сръбския национален театър в Нови Сад. Маджери се интересува от съвременна румънска и испанска драматургия, но работи и с класически автори като Еврипид, Федерико Гарсия Лорка, Витолд Гомбрович и Лучиан Блага. През 2024 г. е отличен с наградата UNITER за най-добър режисьор за „Кой уби баща ми?“ – спектакъл, представен на тазгодишното издание на Балканския театрален фестивал в Благоевград.

Ноември посрещна театралната публика с истински празник на сценичните изкуства. Още в първите дни на месеца Благоевград се превърна в център на регионалната театрална карта като домакин на четвъртото издание на Балканския театрален фестивал – събитие с впечатляваща и разнообразна програма. Останалите сцени в столицата и страната също предлагат богат афиш с нови заглавия.

Есен е. Земята е пожълтяла от падналите листа, напоени с капки дъжд. Мирис на топъл чай се носи из малките захлупени кафенета. Хората са се свили под чадърите си и крачат забързано под мрачното небе, за да се скрият на някое топло място. Няма по-уютно място от театралната зала, в която топлият стол те прегръща, а пред теб се разкриват невъобразими светове, отдалечаващи те от студения вятър, царуващ навън. Октомври носи със себе си още няколко причини да се шмугнеш в салона и светът на сцената да стопли душата ти.

Голямо постижение на спектакъла „Разстоянието“ е текстът написан от Тиаго Родригес, който едновременно следва дълбоката линията на връзката между хората, но към това плавно и ненатрапчиво вплита проблемите на днешния ден. Това е сценично приближение, в което телескопът на бъдещето се насочва към най-фините детайли – уязвимостта на личните отношения. Вместо да предсказва, спектакълът се вглежда в тревогите на настоящето: забързания ритъм на живота, обсесията със срокове и усещането за застой между колективни стремежи и политико-икономически реалности. „Разстоянието“ не е хроника на утрешния ден, а поезия за нашето сега. То напомня, че сме „предци на бъдещето“ и ще бъдем съдени за изборите си.

През изминалия сезон станахме свидетели на богата палитра от спектакли, които разшириха хоризонта на театралния ни живот. Откроиха се тенденции, насочени към поставянето на пиеси, вгледани в човешката душа, в страховете и нуждата на публиката да се потапя в сериозни теми. Неслучайно на Международния театрален фестивал „Варненско лято“ беше открита дискусия на тема „Съвременни театрални проекции на трагическото“ (повече за дебата може да прочетете в сайта на „СЦЕНАрт“). Не мога да не отбележа, че през последните години премиерите се множат, а бурното начало на новия сезон е поредното доказателство за това. Ето някои от най-новите заглавия:

На 8 юни се състоя традиционната теоретична дискусия в програмата на Международния театрален фестивал „Варненско лято“. Тази година тя беше на тема „Съвременни театрални проекции на трагическото“. В изключително интересния дебат за трагическото и съвременния театър, за актуалните интерпретации на класически трагедии, включени в афиша на фестивала и за проявите на трагическото в новите театрални форми взеха участие проф. Марвин Карлсън, проф. Савас Пацалидис, проф. Юн Чеул Ким, режисьорите Явор Гърдев, Стоян Радев, Стайко Мурджев и Боян Иванов, проф. Николай Йорданов, доц. Асен Терзиев, Нели Горанова, д-р Албева Тагарева и д-р Ина Божидарова. Модератор на дискусията беше проф. Камелия Николова.

Докато сезоните се сменят, театърът продължава да задава въпроси, които времето не успява да заглуши. Май и юни бележат сцената със спектакли, в които класика се преражда, експериментът провокира, а детайлът – визуален или човешки – разказва за нас повече от новинарски хроники и социални мрежи. От камерни диалози до хореографски взривове, от метафора до болка – сцената не само отразява реалността, а я моделира с чувствителността на съвременния човек.