Автор: АНИТА АНГЕЛОВА

Април е месец, в който театралният сезон видимо набира скорост – време на премиери, активен сценичен живот и очакване на предстоящите големи събития. Именно в този период бяха обявени програмите на два от най-значимите театрални фестивала у нас – Международен театрален фестивал „Варненско лято“, който ежегодно се провежда в началото на юни, и театралният фестивал „Друмеви театрални празници“ в Шумен, който по традиция се провежда през май, както и платформата „Световен театър в София“.

Пробуждането на пролетта носи със себе си един от най-красивите мигове, а именно съживяването на природата, началото на нов живот. Скоро дърветата отново ще зеленеят, а градините ще бъдат обсипани с цветя. В този така знаков месец се раждат и много нови театрални събития. Представяме ви премиерните спектакли на българската сцена през март.

На 9 февруари Съюзът на артистите в България обяви номинациите за Националните награди „Икар“ 2026 на специална пресконференция. Тазгодишното мото на наградите е „Да обичаш на инат“. Събитието се проведе в присъствието на представители на професионалните комисии, определили номинациите за най-добри постижения в различните категории – доц. д-р Михаела Тюлева (комисия „Куклено изкуство“), доц. д-р Румяна Николова и д-р Илко Ганев (комисия „Драматичен театър“), Галина Борисова (комисия „Съвременен танц и пърформънс“) и Росен Михайлов (член на Управителния съвет на гилдията за съвременни изпълнителски изкуства). В пресконференцията участваха още председателят на Съюза на артистите в България Христо Мутафчиев, актьорът Севар Иванов, заместник-ректорът на НАТФИЗ проф. д-р Пенко Господинов, заместник-министърът на културата Георги Султанов и директорът на дирекция „Култура“ към Столична община Биляна Генова. Вижте номинираните.

Годината, наситена с много театрални събития, неусетно достига своя финал. Декември поставя последните, но знакови акценти на българската сцена – премиери, които едновременно обобщават изминалите месеци и отварят врата към нови творчески търсения.

Андрей Маджери е румънски театрален режисьор, който от 2014 г. работи с много румънски театри и трупи – от националните театри в Клуж, Букурещ и Крайова до общинските театри в Бая Маре, Турда и Търгу Жиу, както и с независимото пространство Apollo111 в Букурещ. През 2021 г. става директор на театър „Михай Еминеску“ в Ботошани, където създава няколко спектакъла“, а през 2022 г. прави първата си международна продукция – „Slepa Mrlja / Blind Father“ в Сръбския национален театър в Нови Сад. Маджери се интересува от съвременна румънска и испанска драматургия, но работи и с класически автори като Еврипид, Федерико Гарсия Лорка, Витолд Гомбрович и Лучиан Блага. През 2024 г. е отличен с наградата UNITER за най-добър режисьор за „Кой уби баща ми?“ – спектакъл, представен на тазгодишното издание на Балканския театрален фестивал в Благоевград.

На 17 ноември 2025 г., от 10.00 до 18.00 ч. в Заседателната зала ва Съюза на артистите в България (САБ) беше проведена Лаборатория за критическо писане в областта на театъра и съвременните сценични форми (пърформанс, сайт спесифик пърформанс, devised театър и др), организирана от Сдружение АНТРАКТ. Заниманията в Лабораторията бяха водени от доказани специалисти в сферата на критическото писане за театър и историята на театъра.

Ноември посрещна театралната публика с истински празник на сценичните изкуства. Още в първите дни на месеца Благоевград се превърна в център на регионалната театрална карта като домакин на четвъртото издание на Балканския театрален фестивал – събитие с впечатляваща и разнообразна програма. Останалите сцени в столицата и страната също предлагат богат афиш с нови заглавия.

Есен е. Земята е пожълтяла от падналите листа, напоени с капки дъжд. Мирис на топъл чай се носи из малките захлупени кафенета. Хората са се свили под чадърите си и крачат забързано под мрачното небе, за да се скрият на някое топло място. Няма по-уютно място от театралната зала, в която топлият стол те прегръща, а пред теб се разкриват невъобразими светове, отдалечаващи те от студения вятър, царуващ навън. Октомври носи със себе си още няколко причини да се шмугнеш в салона и светът на сцената да стопли душата ти.

Голямо постижение на спектакъла „Разстоянието“ е текстът написан от Тиаго Родригес, който едновременно следва дълбоката линията на връзката между хората, но към това плавно и ненатрапчиво вплита проблемите на днешния ден. Това е сценично приближение, в което телескопът на бъдещето се насочва към най-фините детайли – уязвимостта на личните отношения. Вместо да предсказва, спектакълът се вглежда в тревогите на настоящето: забързания ритъм на живота, обсесията със срокове и усещането за застой между колективни стремежи и политико-икономически реалности. „Разстоянието“ не е хроника на утрешния ден, а поезия за нашето сега. То напомня, че сме „предци на бъдещето“ и ще бъдем съдени за изборите си.