Автор: АНИТА АНГЕЛОВА

Ноември посрещна театралната публика с истински празник на сценичните изкуства. Още в първите дни на месеца Благоевград се превърна в център на регионалната театрална карта като домакин на четвъртото издание на Балканския театрален фестивал – събитие с впечатляваща и разнообразна програма. Останалите сцени в столицата и страната също предлагат богат афиш с нови заглавия.

Есен е. Земята е пожълтяла от падналите листа, напоени с капки дъжд. Мирис на топъл чай се носи из малките захлупени кафенета. Хората са се свили под чадърите си и крачат забързано под мрачното небе, за да се скрият на някое топло място. Няма по-уютно място от театралната зала, в която топлият стол те прегръща, а пред теб се разкриват невъобразими светове, отдалечаващи те от студения вятър, царуващ навън. Октомври носи със себе си още няколко причини да се шмугнеш в салона и светът на сцената да стопли душата ти.

Голямо постижение на спектакъла „Разстоянието“ е текстът написан от Тиаго Родригес, който едновременно следва дълбоката линията на връзката между хората, но към това плавно и ненатрапчиво вплита проблемите на днешния ден. Това е сценично приближение, в което телескопът на бъдещето се насочва към най-фините детайли – уязвимостта на личните отношения. Вместо да предсказва, спектакълът се вглежда в тревогите на настоящето: забързания ритъм на живота, обсесията със срокове и усещането за застой между колективни стремежи и политико-икономически реалности. „Разстоянието“ не е хроника на утрешния ден, а поезия за нашето сега. То напомня, че сме „предци на бъдещето“ и ще бъдем съдени за изборите си.

През изминалия сезон станахме свидетели на богата палитра от спектакли, които разшириха хоризонта на театралния ни живот. Откроиха се тенденции, насочени към поставянето на пиеси, вгледани в човешката душа, в страховете и нуждата на публиката да се потапя в сериозни теми. Неслучайно на Международния театрален фестивал „Варненско лято“ беше открита дискусия на тема „Съвременни театрални проекции на трагическото“ (повече за дебата може да прочетете в сайта на „СЦЕНАрт“). Не мога да не отбележа, че през последните години премиерите се множат, а бурното начало на новия сезон е поредното доказателство за това. Ето някои от най-новите заглавия:

На 8 юни се състоя традиционната теоретична дискусия в програмата на Международния театрален фестивал „Варненско лято“. Тази година тя беше на тема „Съвременни театрални проекции на трагическото“. В изключително интересния дебат за трагическото и съвременния театър, за актуалните интерпретации на класически трагедии, включени в афиша на фестивала и за проявите на трагическото в новите театрални форми взеха участие проф. Марвин Карлсън, проф. Савас Пацалидис, проф. Юн Чеул Ким, режисьорите Явор Гърдев, Стоян Радев, Стайко Мурджев и Боян Иванов, проф. Николай Йорданов, доц. Асен Терзиев, Нели Горанова, д-р Албева Тагарева и д-р Ина Божидарова. Модератор на дискусията беше проф. Камелия Николова.

Докато сезоните се сменят, театърът продължава да задава въпроси, които времето не успява да заглуши. Май и юни бележат сцената със спектакли, в които класика се преражда, експериментът провокира, а детайлът – визуален или човешки – разказва за нас повече от новинарски хроники и социални мрежи. От камерни диалози до хореографски взривове, от метафора до болка – сцената не само отразява реалността, а я моделира с чувствителността на съвременния човек.

На 1 юни 2025 г. със спектакъла „Хамлет“ на режисьора Стоян Радев и Театър „Българска армия“ беше открито 33-тото издание на Международния театрален фестивал „Варненско лято“. Представлението е включено в българската селекция на най-добрите постановки през изтеклия сезон и беше посрещнато с бурни аплодисменти от публиката и театралните специалисти, гостуващи на фестивала. За актуалния днешен прочит на тази вечна Шекспирова трагедия със Стоян Радев разговаря Анита Ангелова.

Април се оказва месец на известно затишие в премиерния театрален афиш – явление, което не е необичайно в годишната динамика на сценичния живот. След наситените първи месеци на годината, когато културната програма обикновено предлага плътна мрежа от нови заглавия и артистични търсения, април изглежда по-сдържан. Това редуциране на премиерната активност би могло да бъде интерпретирано като стратегическа пауза, в която театрите насочват усилията си към предстоящите месеци, традиционно белязани от повишена културна интензивност – фестивали, турнета и финални за сезона акценти.

Пролетта разцъфтява, а заедно с нея и театралната сцена! Март ни посреща с впечатляваща селекция от нови постановки, които обещават да ни потопят в завладяващи истории.