Симеон Дамянов е кошмарът на Стивън Кинг в сценичната интерпретация на романа му „Гняв“
Любимият на поколения американски писател Стивън Кинг трудно намира своето място на театралната сцена. От една страна, може би, поради сюрреалистичните светове, които изгражда в текстовете си и които са предизвикателства за пресъздаване в конкретността на театъра, от друга – поради неудобните, често крайни теми на сюжетите му. Кралят на ужаса е доказал майсторството си в това да провокира любопитство, последвано от страх. Анализирайки човешката психика историите му съчетават параноичен ужас, постигнат в психологически реализъм. Авторът употребява героите си като ход за сближаване между реалността и художествената измислица. Те са съвременници, чийто живот не се различава по нищо от този на читателите му, с това уточнение, че са поставени в екстремно необикновени ситуации, граничещи с нереалното.
„Гняв“ от Елизабет Динкова, по романа на Стивън Кинг, режисьор Стефан Спасов, Театър „Българска армия“, 2026, фотограф Борис Урумов.
Не точно такъв е скучаят с първия роман на автора – „Гняв“. Историята е затворена в класна стая, а ужасите са провокирани от стрелбата на ученика Чарли Декър по учителката му и задържането на съучениците му за негови заложници. Поводът за това убийство е обобщен в темите за неуспешния диалог между поколенията и за неразбрания млад човек в семейната и обществена среда. Чарли Декър е юноша, малтретиран от баща си, и ученик, тормозен от съучениците и преподавателите си, който решава да сложи край. Убийството, което извършва, се превръща в мотивация за една болезнено откровена среща между тези млади хора. Бариерите помежду им се вдигат, всеки от тях успява да свали маската на фалшивата представа за себе си пред другите, за мястото си в мини обществото на гимназията и най-вече всички успяват да преборят собственото си его. Абсурдно, но именно това е пътят към тяхното сближаване. Колективно осъзнават, че ролите, които изпълняват са породени от примера на техните родители и точно те са повод за разногласията в средата им. И въпреки че до този извод достигат посредством многобройни заплахи и изстрели на посоки от страна на Декър те преобръщат ситуацията и сякаш забравят за трагичното начало. През бунта на групата ученици Стивън Кинг умело създава нещо истинско, което до този момент не съществува в гимназиалния им свят. Сюжетът успява да засегне наболяла за днешната действителност тема, към която е нужно да се подходи много внимателно и отговорно. Романът е спрян от преиздаване от самия Стивън Кинг след поредица от действителни случаи в САЩ, вдъхновени от деянията на главния персонаж.
Сцена от спектакъла.
Под режисурата на Стефан Спасов историята от емблематичния роман на Стивън Кинг намира своето място в Театър „Българска армия“. Екипът работи по сценичната адаптация на Елизабет Динкова, която се отличава от оригинала с добавения персонаж на автора. Представлението проследява два паралелни сюжета. От една страна това е сюрреалистичната среща между Стивън Кинг и героя му Чарли Декър, а от друга – реалистичната история на романа. В ролята на Стивън Кинг е актьорът Тигран Торосян – силово и агресивно начало, което прави опит да демонстрира съпротивата и позицията на персонажа на автора спрямо трагичните събития, следващи в сюжета. Така изведено, изпълнението поражда известна неяснота и повод за дистанция. Създаденото впечатление за персонажа е по-скоро в посока на това, че агресията на Декър е не по-малко жива и в самия Кинг. С помощта на осветлението и атмосферата, която създава музикалната среда, дело на Явор Карагатлиев, е постигнат момент на изненада, когато изведнъж зад автора се появява неговото творение. Похват, изграден като ход така че посредством музиката усещането за страх от неизвестното бива проведено през сюжета на цялото представление.
Сценографията на Нина Пашова, представя класна стая, а в последната сцена създава усещането и за клиника. Пространствено е умело изградено така че да разграничава учениците от техните преподаватели, от директора и от психолога – от възрастните. След убийството комуникацията на Чарли Декър и съучениците му, затворени от него в класната стая като заложници, с външния свят се осъществява чрез радиостанцията на гимназията. Режисьорското решение е тези разговорите да се излъчат на живо, чрез видео. Човекът отвън е заснет в близък план, така че да изглежда многократно по-голям от учениците вътре. От една страна това подсилва усещането за поддържаната от възрастните представа за недостижими власт и авторитет, разглеждана в романа като основен проблем. От друга страна, видео излъчването ограничава палитрата от възможности за изпитване на страх, които публиката може да наблюдава в класната стая. Видеата са кратки, което е повод и изпълненията на персонажите, заснети на живо, да са изведени като типажи на поведение, без собствена характерност – подмолният директор, властният шериф, остроумният психолог. Решението за видео излъчването пренасочва вниманието в същината на някои сцени, изваждайки зрителя от случващото се при учениците, в стаята. А тя е мястото, тепихът, употребен от автора за абсурдния обрат, който в представлението младият актьорски екип успява да постигне.
Симеон Димитров в ролята на Чарли Декър в „Гняв“ от Елизабет Динкова, по романа на Стивън Кинг, режисьор Стефан Спасов, Театър „Българска армия“, 2026, фотограф Борис Урумов.
В ролята на Чарли Декър е актьорът Симеон Дамянов – впечатляващо, бих го нарекъл, плашещо реалистично изпълнение, изградено в спецификите на жанра по безкомпромисен начин. И в комуникацията си със своя създател (автора на романа) и в класната стая образът на Декър е цялостен, плътен и мотивиран за деянията си. В поведението му се усеща колебанието на младия човек, но и зареденото с гняв тяло – баланс между плахия поглед и категоричния изстрел. Отличаващо се е и изпълнението на актрисата Луизабел Николова, в ролята на Ирма Бейтс. Подобно на персонажа на Чарли Декър и при Бейтс е намерен точен момент на пречупване във вътрешния сблъсък между притеснението на интроверта и желанието за гласност и доминация. Най-ясно това проличава в сцената на изкуствено създадения дуел между две съученички. Бейтс не успява да контролира гнева си докато тялото ѝ издава противоположните притеснение и неувереност. Моментът, в който Луизабел Николова достига актьорски до същината на разглеждания проблем – тялото се гърчи под взаимоизключващите се команди на мозъка в емоционално напрегнатата до крайност сцена, онагледяваща неконтролируема омраза и насилие между подрастващи. Младият актьорски екип, включващ, освен вече коментираните Симеон Дамянов и Луизабел Николова, и Владимир Матеев, Климентина Фърцова, Рада Христова, Мартин Методиев и Мартин Великов, успешно пресъздават характерния гняв на младия човек. Още повече че успешно успяват да го превъзмогнат и пречупят, така че в следващия момент враждебната среда на училището да е по-комфортна и сигурна за тях, отколкото светът отвън. И въпреки много добрия резултат достоверността на ситуацията на моменти се губи. Усещането за страх от непредсказуемите действия на Декър в съучениците му бавно се изпарява. Комфортът на споделянето го предполага, но въпреки това усещането за несигурност и опасност за живота би следвало да остане. Декър е диригентът на всяка ситуация, особено в началото, когато под негово настояване биват изпълнявани различни команди. Дори и с намален интензитет, той запазва тази своя функция до края, но не докрай в съучениците му е проведено чувството за притеснение и мнителност в изключителните обстоятелства. Създаденото усещане за удобство не би следвало да е статичен резултат, а неустойчиво променлива заплаха, която във всеки един момент може да коства нечий живот.
„Гняв“ по романа на Стивън Кинг е смел и любопитен избор на заглавие, въпреки някои колебания в режисьорската интерпретация. Представлението ярко се отличава с актьорската игра на младите изпълнители. Посредством тях успява да засегне и изведе темите, разглеждани в романа. А изпълнението на Симеон Дамянов и работата на Явор Карагитлиев са ключови за моментното улавянето на жанра на ужаса.
МИХАИЛ ТАЗЕВ
„Гняв“
oт Елизабет Динкова, по романа на Стивън Кинг
Режисьор Стефан Спасов, сценография Нина Пашова, музика Явор Карагитлиев, сценичен бой Емил Видев, фотограф Борис Урумов.
Участват: Симеон Дамянов, Тигран Торосян, Владимир Матеев, Климентина Фърцова, Луизабел Николова, Рада Христова, Мартин Методиев, Мартин Великов, Веселин Ранков, Георги Къркеланов, Стойко Пеев, Радосвета Василева.
Театър „Българска армия“, премиера на 14 и 15 октомври 2026 г.
Съвместна публикация с Литературен вестник
Материалът е подготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по Програма „Критика’2025„