РЕЦЕНЗИИ

16-то издание на Международния фестивал за съвременен танц и пърформанс „Антистатик“ покани софийската публика от 9 до 19 май на завладяващо пътешествие с 11 запомнящи се представления. Със слогана „Моето тяло, моят танц“ фестивалът си постави за цел и успя да отпразнува свободата на изразяването не само чрез движение, но и през артикулиране на важни теми през средствата на хореографията, телесната експресия, физическия жест.

През април театралните зрители в София станаха свидетели на две интересни премиери под режисурата на Елица Йовчева – „Легенда за Калиакра“ (Дерида денс център) и софийската премиера на „Иконите Спят“ (драматичен театър Стара Загора). И двете заглавия разкриват сюжетите на интересни и ключови за българския човек, съзнание и емоционална памет събития, оставили отпечатък в историята. Интригуващото е, че драматургичните текстове, върху които се изграждат представленията, са дело на режисьора Елица Йовчева.

На 27 април, в навечерието на Международния ден на танца, който светът отбелязва всяка година на 29 април, вече по традиция се състоя премиерата на новият брой на единственото българско печатно издание, посветено на съвременния танц, класическия балет и танцовата култура – „СПИСАНИЕ ЗА ТАНЦ“. От богатото съдържание на неговите 120 страници, обединени от темата „Моето тяло, моят танц“, на читателите на СЦЕНАрт (с любезното разрешение на редакционния екип на списанието), предлагаме рецензията на Мария Русанова за спектакъла „Ана Каренина“ на Софийска опера и балет.

Хърватският хореограф Лео Муич поставя с балетните трупи на Пловдивската опера и на Софийска опера и балет прочутия роман на Лев Толстой. Мария Русанова определя спектаклите като водещо събитие на изминаващия сезон.

Драматично-кукленият театър – Силистра гостува на сцената на театър „Възраждане” в София в дните непосредствено преди Международния ден на театъра 27 март и заяви с присъствието си, че театърът е място, което приютява грижата за човека, изразена в игра. Класическата идея за театъра като сериозна игра е водила екипа в избор на драматургичен материал и трупата се е спряла на заглавие от съвременната европейска драматургия – „Търси се стар клоун” от Матей Вишниек. Сам по себе се този избор ясно заявява желанието да се предложи на публиката качествен театър и сериозно естетическо предизвикателство.

Новата премиера на театър „Българска армия“ е „Кралицата майка“ на съвременния италиански драматург и философ Манлио Сантанели, чийто текстове са силно повлияние от пиесите на абсурда и черната комедия. Главната роля изпълнява Мария Стефанова, която с присъщото си майсторство и прецизност (недокоснати от годините) създава великолепен образ на майката. Образът на нейния син ярко и запомнящо се е изграден от Георги Къркеланов.

В основата на спектакъла „Електра тук и сега“ на режисьорката Василена Радева и актьорите Елена Димитрова, Богдана Котарева, Мария Панайотова, Самуела-Ивана Церовска, Марио Василев, Васил Читанов и Иван Станчев е пиесата на Маргьорит Юрсенар „Електра или свалянето на маските”. Василена Радева изгражда театралния разказ на базата на лабораторна работа с актьорите и тяхното активно участие в процеса. Това детайлно вглеждане и в личностните връзка на актьорите с митологичния персонаж, и в текста на Юрсенар е резултат от почти едногодишната работа по спектакъла.

Спектакълът „В самотата на памуковите полета“ на знаменития американски филмов и театрален актьор Джон Малкович и на литовската филмова и театрална актриса Ингеборга Дапкунайте беше най-очакваното и най-обсъжданото театрално събитие в София през последните седмици. В изпълнението си на необичайните персонажи в текста на Колтес двамата демонстрираха изключителен професионализъм. Деликатно напомняйки за различните възможности и посоки за неговото тълкуване те постигнаха истинската му същност – представиха ни една безнадеждна пиеса за самотата.

„Представление и половина“, последната премиера на Театър „Българска армия“ е спектакъл за театъра и за живота в театъра. За театъра като живот и за живота като театър – за безкрайната игра на отражения помежду им. Още с вдигането на завесата, погледът на зрителя сякаш рикошира в голямо огледало, защото неочаквано декорът на сцената се оказва панорамно платно, изобразяващо самата зрителна зала. Режисьорът споделя, че заглавието е намигване към класическия филм на Федерико Фелини „Осем и половина“, чиято централна тема бе преплитането на живота и киното.

На 23 януари софийската публика се срещна с творчеството на украинския хореограф Раду Поклитару. Гостуващата балетна трупа на Пловдивската опера представи на сцената на Народния театър две негови пиеси – „Жени в ре минор“ и „Дългата Коледна вечеря“.В тях Раду Поклитару демонстрира своя енергичен и изобретателен стил, подчинен на прецизна музикалност и артистично въображение. Известен със своя перфекционизъм и висока взискателност, той е майстор на интензивните и емоционално заредени композиции, изпълнени с визуални находки и чувство за хумор.