Кентървилски призрак в Cabaret L’ Enferno
Ако е прието, че спектаклите, които се продуцират в кукления театър са или редови (мобилни, пестеливи, с комерсиална цел), или фестивални (мащабни, смели, развиващи актьорските умения), то със сигурност режисьорската работа на Елица Петкова опровергава това мнение. Нейните представления са пример за визуално запомнящ се и богато асоциативен куклен театър и се посрещат с любопитство както от критиката и от фестивалната публика, така и от зрителите във всички възрасти. В тях се усеща наивитета на детския поглед към вълшебството на театралната условност, но и провокацията от мъдростта на въпросите, които се задават. В творческата й биография присъстват адаптации по текстове на признати в литературата детски творци като Михаел Енде, Джани Родари, Джеймс Крюс, Лиман Франк Баум, Ханс Андерсен. Като автор на драматизациите, Елица Петкова търси базисни за детското интелектуално и емоционално развитие сюжети, които да пресъздаде от сцената и в които винаги личи стремеж да не подценява вкуса и развитието на подрастващите зрители. В годината, в която се отбелязаха 170 години от рождението на Оскар Уайлд (р. 1854) „Кентървилският призрак“ е логичен избор за поредното й заглавие в Куклен театър – Пловдив. В едноименния проект са включени художниците Ивайло Николов и Ива Гикова, които са автори на куклите и сценографското решение, а музиката е на Пламен Петков – устойчив екип, с който Елица работи още от първия нейн спектакъл, който имах възможност да гледам – “Продадения смях” по Джеймс Крюс в Столичния куклен театър през 2014 година. В “Кентървилският призрак” участват актьорите от трупата на Пловдивския куклен театър Стайко Стайков, Елин Стоянова, Велизар Евтимов, Наталия Василева, Ламбрети Колев, Вилиана Димитрова, Даниела Русева.
„Кентървилският призрак“ по Оскар Уайлд, режисьор и драматизация Елица Петкова, Държавен куклен театър – Пловдив, 2024; фотограф Александър Богдан Томпсън
Оскар Уайлд напоследък присъства забележимо като репертоарен избор в драматичния театър с пиесите си “Колко е важно да бъдеш сериозен”, “Идеалният мъж”, “Жена без значение”, но и с две много любопитни сценични адаптации по романа му “Портретът на Дориан Грей” – в театрите в Благоевград (реж. Стайко Мурджев) и в Габрово (реж. Веселка Кунчева). В случая адаптацията на Елица Петкова е за куклен театър и се придържа към основния лайтмотив в приказката на Уайлд за нахлуващите в консервативния европейски свят капиталистически обществени порядки. Конкретно текстът представя безсилието на възвишената английска аристократичност да се противопостави на нахалната американска прагматичност. Романтичната история с призрака, който години наред всява ужас и страх у посетителите, е парадоксално преобърната във фарс с поредица от унизителни ситуации – типичен похват за сатиричното перо на автора.
Още началото на спектакъла подсказва, че предстои шоу програма в „Кабарето на Ада“. Визуалният цитат от входа на прочутия бар в Монмартр насища атмосферата с очакване за предстоящи кървави зловещи събития. Поканени сме на спектакъл, при това изгодно, с голямо намаление, както анонсира Конферансието (в ролята Ламбрети Колев). За зрителите в салона се организира тур с посещение на историческа забележителност. И в старата английска аристократична къща междувременно се нанасят главните действащи лица в шоуто – американско семейството, което я купува, въпреки предупрежденията на продавача, че е обитавана от дух. Главата на семейството – Мистър Отис приема мебелировката, но наследява и призрака при оценката, виждайки в това възможност за финансово облагодетелстване. Към момента на сделката домът функционира като туристическа атракция, а в гостната има мистериозно кърваво петно, което никога не изчезва. Така сюжетът на Уайлд с новонастанилите се американци се превръща в поредица от атракциони шоу номера с кратки интермедийни прекъсвания за реклама, или както ни предупреждава Kонферансието: „Внимание! В предаването има продуктово позициониране!“. С това сценичният прочит надгражда приказката на Уайлд и превежда историята на езика на днешния ден. Порталът на сцената се превръща в екран на телевизор, от който се изливат клишета и цитати, подобни на тези, познати ни от малкия екран в предаванията “на живо”. Потокът на сценичните събития бива рязко накъсван от рекламни паузи, с които нахлува и реалността на съвременните ценности, персонализирани в Призрака на рекламата. С него сякаш се пренасяме директно в настоящето, в което етичните стандарти на обществото се определят от масовата комерсиализация, властта на парите и логиката на пазара. Компромисите, които съвременният човек прави за да се синхронизира с тази среда е да възприема смисъла на живота като ежедневна надпревара, изпълнена с покупко-продажби, промоции тип две-в-едно, “всичко на половин цена”, кодове за отстъпки – сделки, които оковават съзнанието и го превръщат в обект за всевъзможни манипулации. Оживелият телевизионен рекламен образ (отново в изпълнение на Ламбрети Колев) е иронично клише от изкуствена позитивност и приповдигнатост, разпознаваеми за българския зрител от популярните телевизионни реклами за чудодейни почистващи препарати. Неговият образ носи и силно комедийния момент в представлението с леко намигване към родителската публика.
Другата тема, акцентирана в “Кентървилския призрак” е шаблонизирането на отношенията в семейството/общността и изчезващата способност за емпатия. Колко наивно изглеждат остарялата романтика и класическите ценности пред демонстрациите на арогантно и самонадеяно поведение! Взаимоотношенията между малката дъщеря в семейство Отис – Вирджиния и призрака – Сър Саймън (в ролята е Стайко Стайков) са изпълнени с човечност, разбиране и уважение. Актьорът брилянтно се справя с безуспешните комични опити на призрака да всява страхопочитание, да поддържа зловещия образ, а в края трогателно да се оттегли безпомощен и унижен. От специално създадения за драматизма на сюжета конфликт между момиченцето и призрака, който краде от боите й за да поддържа кървавото петно и имиджа си, в крайна сметка остава усещането, че отново се облагодетелства почистващата индустрия и рекламния бизнес.
Сцена от спектакъла, фотограф Александър Богдан Томпсън
В сценичното решение, освен ярката директна препратка към кабаретния жанр с оформлението на портала на сцената, има и още един интересен момент. Художествено персонажите са конструирани в две различни естетически реалности – семейство Отис са представени с изящни, красиви и функционални естрадно-марионетъчни кукли (автори са Ива Гикова и Иво Николов), а за контраст Духът на рекламата и Призракът на Сър Саймън са решени в жив план. Този прийом освен, че предполага различни актьорски средства, играе с мащаба и перспективата на сценичните образи, но и излъчва многопластово внушение към публиката. Така например Сър Саймън преживява трансформация – постепенно сваля маската на страшния призрак и се превръща в образ на страдание, беззащитност и унижение. В своята човешка слабост той разкрива тайната на своето избавление: „За да почивам в мир трябва някой да плаче вместо мен, да се моли вместо мен и да вярва вместо мен“. Душата му намира вечния покой, а Вирджиния узнава за себе си какъв е смисъла на живота, какво означава смъртта, а и че любовта, упованието и надеждата са по-силни и от двете.
Приказките на Оскар Уайлд са писани за собствените му деца, но темите и посланията им далеч надхвърлят дидактиката и възпитателния елемент. Тъкмо затова те са логичен избор, когато става дума за естетическите основания на Елица Петкова да създава театър с отговорност към изкуството като необходима потребност в живота на подрастващите.
ЗОРНИЦА КАМЕНОВА
„Кентървилският призрак“
по Оскар Уайлд
Режисьор и драматизация Елица Петкова; сценография и кукли Ивайло Николов и Ива Гикова; музика Пламен Петков;
Участват Стайко Стайков, Елин Стоянов, Велизар Евтимов, Наталия Василева, Ламбрети Колев, Вилиана Димитрова, Даниела Русева
Държавен куклен театър – Пловдив, премиера 31 октомври 2024 г.
Съвместна публикация с в. „Литературен вестник“
Материалът е подготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по Програма „Критика’2024„