РЕЦЕНЗИИ

Предварително моля за извинение читателите за непълните бележки, които си позволявам да публикувам, защото успях да присъствах само за ден и половина от предвидените три, между 23 и 26 април, когато се проведе конференцията на Европейската театрална конвенция. За краткото време мисля, че все пак успях да уловя същността на част от инициативите на най-важната европейска платформа, обединяваща около 60 публично финансирани театри от целия континент. Затова мисля, че макар и непълни, бележките биха дали ценна перспектива за това как днес се мислят институционалните процеси в управлението на публичните театри в Европа, как в настоящия момент театрите защитават автономията си и как ръководствата им реагират на политическите и финансовите сътресения, които все по-осезаемо променят жизнената ни среда.

Представете си, че сте толкова фини, толкова леки, че можете единствено да се реете и наблюдавате. А сега си представете как ветровете Мелтем ви прегръщат, издигат ви от скалистия безкрай на остров Евбея и като ленено влакно ви понасят над Бяло Море, за да ви отведат сред тишината и необикновеността на остров Андрос. И там сякаш като в сън с ухание на маслини да съзерцаете една любовна история, може би по-невъзможна от тази на Ромео и Жулиета, почти толкова магична, колкото тази на Титания и Оберон и със сигурност по-поразителна от обичта между Цар Едип и Йокаста.

Последният текст, по който режисьорът Диана Добрева и драматургът Александър Секулов избират да работят е повестта на Йоана Каристиани „Малката Англия“ (в превод на Емануел Мутафов). Съвременната гръцка авторка е удостоена с националната награда за най-добър роман след написването на книгата през 1998 г., а премиерата в Народния театър е първата ѝ сценична реализация.

На 12 април, навръх православния Великден и Международния ден на авиацията и космонавтиката, в Лондон се връчиха ежегодните театрални награди, носещи името на титана на сцената Лорънс Оливие. По традиция церемонията се проведе в „Роял Албърт Хол“, но тази година атмосферата беше още по-тържествена, защото отличията, връчвани от Обществото на лондонските театри, отбелязаха своя юбилей. Точно преди петдесет години, през декември 1976 г. в тогавашното „Кафе роял“ в лондонския Уест Енд, Алан Хауърд и Пеги Ашкрофт са сред наградените (в категориите за най-добри актьор и актриса), а Джонатан Милър получава приз за режисура.

Най-новата премиера на Народния театър „Иван Вазов“ „Малката Англия“ по едноименния роман на съвременната гръцка писателка Йоанна Каристиани (превод Емануел Мутафов) представя режисьорска концепция, чийто мащаб и замисъл е с размах. Спектакълът на Диана Добрева, Александър Секулов и Марина Райчинова е впечатляващ опит да се развие един средиземноморски сюжет в митологическа сплав от любов, смърт и копнеж.

На 29.11.2025 г. на 88-годишна възраст ни напусна Том Стопард – бащата на постмодерната драма. „Олд Вик“ е един от театрите в Лондон, най-тясно свързани с творческите етапи на Стопард. Тъкмо на тази сцена през 1967 г. под шапката на Националния театър се състои лондонската премиера на „Розенкранц и Гилденстерн са мъртви“. Петдесет години по-късно, през 2017 г., юбилеят на пиесата отново е отбелязан тук с почетната постановка от Дейвид Лево̀. През 2024 г. театърът е домакин и на „Истинското нещо“ – Стопардовата възхвала на любовта и изкуството от 1982 г., поставена от Макс Уебстър. А на 24.01.2026 г., близо два месеца след смъртта на автора, на същата сцена се състоя и премиерата на „Аркадия“ – възпоменателният спектакъл, който възражда неговия своеобразен magnum opus.

На 27 март се състоя ежегодната церемония за присъждане на наградите „ИКАР“, които отличават постижения в различни театрални области. Събитието е пряко отражение на случващото се в театралните общност, като насловът потвърди това. Няма по-подходящо заглавие от ,,Да обичаш на инат”, защото то не само е в памет на големия режисьор Николай Волев, а и, от друга страна, описва както вътрешното, емоционално състояние на театралите, така и грубата реалност. Наградите обхващат множество категории: режисура, актьорски роли (водеща и поддържаща), дебют, сценография и костюмография, авторска музика, куклен спектакъл и др. Част от номинациите се определят от съответната гилдия, а други – чрез гласуване на публиката. Именно в тазгодишното издание се открои любопитно разминаване при избора на най-добър куклен спектакъл, тъй като представлението избрано от публиката се оказа различно от това, което гилдията отличи в тази категория.

През март тази година се навършиха сто години от рождението и десет години от смъртта на прочутия италиански драматург и носител на Нобелова награда за литература Дарио Фо. По този повод в родината му са планирани мащабни чествания, а Фондация „Дарио Фо и Франка Раме“ още миналата година обяви амбициозната инициатива, озаглавена „100 години – 100 държави“. Драматургът работи със съпругата си, актрисата Франка Раме, в продължение на пет десетилетия до смъртта ѝ през 2013 г., а фондацията, основана през 2019 г. и управлявана от внучката на Дарио и Франка, Матеа Фо, цели продължаване и популяризиране на творческото наследство на двамата артисти.

Последното гостуване на спектакъл на големия литовски режисьор Оскарас Коршуновас в България беше съвсем неотдавна. През лятото на 2024 г. дръзката му интерпретация на Шекспировия „Отело“, в която едноименната роля се изпълняваше от чернокожа актриса, превзе сцената на Народния театър. Събитието беше своеобразният гвоздей в програмата на театралната платформа „Световен театър в София“, която всяка година запознава столичната публика с водещи заглавия и артисти от международната сцена. На 24.03.2026 г., близо две години по-късно Коршуновас се завърна – този път с нещо нетипично. Гостуващият спектакъл „The SAINT“ (продукция на ОКТ/ Градски театър Вилнюс), представен в РЦСИ Топлоцентрала, ясно се откроява като необичаен проект в неговото творческо досие.