РЕЦЕНЗИИ

В Младежкия театър календарната 2026 г. започна с премиера по пиесата на Майк Бартлет „Албион“. Изключително провокативно и трудно заглавие на съвременния британски драматург, с което се заема режисьорът Зафир Раджаб. Това е петото заглавие на Зафир като театрален режисьор след „Стая за гости“ (2022 г.) и „Отмяна“ (2023 г.) в Театър „Възраждане“, „Пате, пате, гъсок“ (2023 г.) в Театър НАТФИЗ и „Племе“ (2024 г.) в Театър „Българска армия“. Подобно на изброените досега и „Албион“ е находка за софийския театрален афиш. Пиесата има своята първа премиера през 2017 г. в Лондон, Великобритания.

През сезона 2025/2026 британският театрален колектив „Франтик асембли“ отбелязва своя трийсетгодишен юбилей с трийсетата си продукция „Изгубени атоми“ (Lost Atoms), по специално създадения за постановката текст на драматурга и препжодавател по актьорско майсторство Анна Джордан и режисурата на Скот Греъм, съосновател и основен двигател на трупата. Премиерата на спектакъла се състоя през септември 2025 г. в град Лестър и след национално турне ще достигне до лондонската сцена, където продукцията може да бъде гледана до края на февруари тази година в театър „Лирик Хамърсмит“. Камерното представление за двама актьори изследва как паметта конструира и реконструира една романтична връзка.

„Брадатата графиня“ в Сатиричен театър „Алеко Константинов“ поставя въпрос, който надхвърля жанровите очаквания към подобен текст: как се срещат чеховската чувствителност и американската драматургична лекота, когато попаднат в контекста на сцена с ясно изразена сатирична традиция. Спектакълът не търси изглаждане на това напрежение, нито компромисно уравновесяване на различни естетики. Напротив – поддържането на това напрежение се превръща в негов основен структурен принцип и двигател на сценичното действие.

В началото на месец ноември на изминалата 2025 г. Младежкият театър представи премиерното си заглавие „Деветдесет“ от австралийския драматург Джоана Мъри-Смит. Представление, което успява да съсредоточи в себе си начинa, по който Мъри-Смит разбира идеята за идеален драматургичен конфликт – в най-малките пространства се развихрят най-сложните и мащабни конфликти. Премиерата даде повод на ръководството на театъра да покани Мъри-Смит като официален гост в България и да издаде за първи път, в сборник на български език, том с шест нейни пиеси – театрално събитие, което искрено вярвам, може да се превърне в традиция. Пиесите на австралийския драматург започват все по-често да намират сцена на територията на страната като към момента присъстват единствено в столичните театрални афиши.

В края на октомври на току-що отминалата 2025 г. в Малък градски театър „Зад канала“ се състоя премиерата на „Велика“ – провокативно заглавие от съвременния австралийски драматург Тони Макнамара. Текстът проследява пристигането на младата и идеалистично настроена немска принцеса Екатерина в Русия и последващите семейни отношения с руския император Петър III. Написана през 2008 г. пиесата се отличава с динамичен диалог, пиперлив и остър език и ярко открояваща се сатира. Макнамара разглежда преди всичко темата за властта без да цели абсолютно достоверно представяне на историческа действителност както в отношенията между персонажите, така и в събитията от XVIII в. През 2020 г. стрийминг платформата „Hulu“ реализира сериал по сюжета на Макнамара, който печели множество отличия и получава седем номинации на наградите „Еми“. С нелесната задача да създаде сценичен разказ по пиесата се заема режисьорът Стайко Мурджев.

В последните дни на месец ноември на 88-годишна възраст ни напусна един от най-значимите съвременни европейски драматурзи – сър Том Стопард. Роден е през 1937 г. в Чехословакия като Томаш Щрауслер, но в навечерието на Втората световна война семейството му от еврейски произход е принудено да напусне родината под угрозата на нацизма. След множество перипетии и пътешествия през Сингапур, където умира баща му, и Индия, където майка му се омъжва за майор Кенет Стопард, малкият Томаш заживява в Нотингам през 1946 г. Във Великобритания той не само ще овладее английския език до съвършенство, но и ще се превърне в едно от най-разпознаваните британски театрални имена по света, а втората му родина дори ще го почете с рицарско звание през 1997 г. и орден за заслуги през 2000 г. Впрочем това са само малко от отличията, получени от Стопард през годините. Автор на над 30 пиеси (включително и за радио и телевизия) и редица сценарии за филми, той е носител на пет награди „Тони“ и три „Оливие“, както и на „Оскар“ за сценария на „Влюбеният Шекспир“.

В рамките на седем дни – от 23 до 29 септември – Стара Загора се превърна в сцена, която представи разнообразие от куклени спектакли за възрастни и посрещна трупи от Италия, Испания, Словакия, Сърбия, Казахстан и България. 14-ият Международен куклено-театрален фестивал за възрастни „ПИЕРО“ предложи богата палитра от участници – театри, режисьори, сценографи и артисти от България, Европа и Азия, които представиха иновативни сценични форми в комбинация с кукли, актьорска игра, музика, танц и мултимедия.

Театърът е изкуството на мига, на „тук и сега“ – онова едва уловимо дихание, което събира актьора и зрителя в един неповторим момент. Когато завесата падне и светлините угаснат, остава само споменът – усещането, че си бил част от нещо живо, което вече не е същото, но продължава да диша в теб.

Във времена, когато театърът често търси ефекта, гласността и визуалната експлозия, „Чайка“ на режисьора Александар Ивановски избира тишината като свой най-силен инструмент. Режисурата му е едновременно тиха и категорична – не вика, не демонстрира, а шепне и оставя паузите да говорят. Ивановски не търси нито буквалност и натурализъм, нито влиза в полето на условното; неговият свят съществува в онази особена зона, където вътрешното, преживяното е по-истинско от външното.