РЕЦЕНЗИИ

Последното гостуване на спектакъл на големия литовски режисьор Оскарас Коршуновас в България беше съвсем неотдавна. През лятото на 2024 г. дръзката му интерпретация на Шекспировия „Отело“, в която едноименната роля се изпълняваше от чернокожа актриса, превзе сцената на Народния театър. Събитието беше своеобразният гвоздей в програмата на театралната платформа „Световен театър в София“, която всяка година запознава столичната публика с водещи заглавия и артисти от международната сцена. На 24.03.2026 г., близо две години по-късно Коршуновас се завърна – този път с нещо нетипично. Гостуващият спектакъл „The SAINT“ (продукция на ОКТ/ Градски театър Вилнюс), представен в РЦСИ Топлоцентрала, ясно се откроява като необичаен проект в неговото творческо досие.

„Трейнспотинг“ е заглавието на последната премиера в Малък градски театър „Зад канала“, с което ръководството на театъра решава да провокира зрителите си. Едноименният роман на шотландския писател Ървин Уелш, публикуван през 1993 г., до днес продължава полярно да разделя общественото мнение. Да реализира романа на сцена се заема режисьорът Елица Йовчева. Представлението е в жанра на социалната драма и има качеството да предизвика публиката, дистанцирайки я от случващото се и успявайки да я извади от зоната ѝ на комфорт.

Гледах „Хамлет“ в театър ,,Йозефщат” във Виена с режисьор Стефан Мюлер. Още преди началото на спектакъла пространството на залата създава определено внушение. Алено червената облицовка на интериора и седалките подсказват атмосфера на напрежение, страст и насилие. Това не е неутрален фон, а предчувствие за кръвта и разрушението, които ще се разгърнат на сцената. Въпреки че сюжетът на пиесата е добре познат и съм гледала множество други постановки, интересът тук не беше насочен към това „какво ще се случи“, а към „как ще бъде разказано“. Драматургията е запазена без съществени съкращения или преработки, а продължителността от два часа и четиридесет и пет минути с антракт, показва уважение към целостта на текста. Това поставя още по-голяма отговорност върху режисьорската интерпретация, именно тя трябва да придаде нов смисъл на познатото.

Да се захванеш с творчеството на Шекспир предполага готовността да придадеш добавена стойност на вече написаното. Да потърсиш нова посока на тълкуване или да поемеш по вече зададена посока, вървейки в нея чак до свършека на света. И така да откриеш своите собствени Шекспирови герои – тези на твоето време. Откритие, до което струва ми се не са достигнали режисьорите Мартин Кукучка и Лукаш Трпишовски (SKUTR) в своя „Хамлет“ в Националния театър в Прага.

„Изпробвано върху хора“ от Мая Пелевич е спектакъл – колаборация между Драматичен театър „Гео Милев“, Стара Загора и Национален театър Търгу Муреш, Румъния – компания Ливиу Ребреану. Проектът е финансиран от Европейския съюз, NextGenerationEU, Инвестиция 6 „Развитие на културните и творчески сектори“ по ПВУ, Механизъм „Социално включване“. Самият факт на тази международна копродукция е достатъчен, за да отбележим събитието като важно за нашата сцена, за международния творчески обмен в театъра, за мястото на съвременното драматургично писане в български и европейски контекст. Идеята да се съберат на едно място румънски и български актьори в сценичната интерпретация на нова сръбска пиеса вече е достатъчно предизвикателство за да не пропуснем това представление.

Берлин е културно средище и театрална столица, която едва ли има нужда от представяне. В сърцето на Европа, където преди три десетилетия буквално се вдигна Желязната завеса, днес творческите търсения вече не са съсредоточени върху срещата на Изтока със Запада, но върху далеч по-мултикултурната и мултимедийна реалност, в която всички ние живеем. Първите спирки в обичайното театрално пътешествие несъмнено (и заслужено) са легендарни сцени като Шаубюне, Берлинер Ансамбъл и Дойчес театър, но ако човек реши да се отклони от традиционните и респектиращи театри и да потърси по-непринудените и интимни пространства, ще попадне на цял калейдоскоп от преживявания.

В Младежкия театър календарната 2026 г. започна с премиера по пиесата на Майк Бартлет „Албион“. Изключително провокативно и трудно заглавие на съвременния британски драматург, с което се заема режисьорът Зафир Раджаб. Това е петото заглавие на Зафир като театрален режисьор след „Стая за гости“ (2022 г.) и „Отмяна“ (2023 г.) в Театър „Възраждане“, „Пате, пате, гъсок“ (2023 г.) в Театър НАТФИЗ и „Племе“ (2024 г.) в Театър „Българска армия“. Подобно на изброените досега и „Албион“ е находка за софийския театрален афиш. Пиесата има своята първа премиера през 2017 г. в Лондон, Великобритания.

През сезона 2025/2026 британският театрален колектив „Франтик асембли“ отбелязва своя трийсетгодишен юбилей с трийсетата си продукция „Изгубени атоми“ (Lost Atoms), по специално създадения за постановката текст на драматурга и препжодавател по актьорско майсторство Анна Джордан и режисурата на Скот Греъм, съосновател и основен двигател на трупата. Премиерата на спектакъла се състоя през септември 2025 г. в град Лестър и след национално турне ще достигне до лондонската сцена, където продукцията може да бъде гледана до края на февруари тази година в театър „Лирик Хамърсмит“. Камерното представление за двама актьори изследва как паметта конструира и реконструира една романтична връзка.

„Брадатата графиня“ в Сатиричен театър „Алеко Константинов“ поставя въпрос, който надхвърля жанровите очаквания към подобен текст: как се срещат чеховската чувствителност и американската драматургична лекота, когато попаднат в контекста на сцена с ясно изразена сатирична традиция. Спектакълът не търси изглаждане на това напрежение, нито компромисно уравновесяване на различни естетики. Напротив – поддържането на това напрежение се превръща в негов основен структурен принцип и двигател на сценичното действие.