РЕЦЕНЗИИ

Готически силует, барокова помпозност и…Бела Лугоши – това виждам, щом чуя „Дракула“. Вероятно представите ми са обременени от киното, от онези кадри, които помня отдавна. Но тъй като не съм кинокритик, а това е театрална рецензия, ще насоча вниманието ви към нещо любопитно в българския театър: първия театрален спектакъл по емблематичния роман на Брам Стокър в България. Честта е на Драматичен театър „Никола Вапцаров“ – Благоевград и режисьора Стайко Мурджев, чиято премиера на 6 октомври постави началото на един смел, съвременен разговор за мита „Дракула“ – отвъд киноклишетата.

Започваме с един автор, който едва ли има нужда от представяне. Става дума за обявения за най-поставян норвежки драматург след Ибсен – Юн Фосе. Нобеловият лауреат се радва на постоянен интерес както в родината си, така и извън нея. През септември се проведе четвъртото издание на международния Фосе фестивал, организиран от Норвежкия театър (Det Norske Teatret) и издателството Det Norske Samlaget. Той се състои за първи път през 2019 г. като своеобразен празник по случай 60-годишнината на драматурга.

Между 4 и 9 септември 2025 г. в град Пловдив се проведе XXVI Международен куклено-театрален фестивал „Двама са малко – трима са много“ и XII Международен фестивал за улични изкуства TheatAir, осъществени с финансовата подкрепа на Министерство на културата и Община Пловдив. Организаторите на фестивала предложиха на гостите и жителите на града шест дни, в които куклени, улични и перформативни спектакли оживяваха на театралната сцена, в паркове, градини и различни градски пространства. Паралелната програма включваше изложби, концерти и прожекции на документални филми, съпътствани от дискусионни панели, като по този начин се затвърди мисията на фестивалния форум – да среща публиката с разнообразни форми на кукленото изкуство.

През 2025 г. се навършват сто години от написването на романа „Великият Гетсби“ от Франсис Скот Фицджералд – емблематично заглавие за американската литература, превърнало се в световно значимо произведение. Година след написването на романа е премиерата на първата му сценична реализация, която се случва в Театър Амбасадор, Бродуей (1926). До днес той не спира да е вдъхновение на множество сценични адаптации и киноекранизации. На българска сцена за първи път към заглавието посяга режисьорът Елица Йовчева и го поставя на сцената на Младежки театър „Николай Бинев“, сто години по-късно.

Голямо постижение на спектакъла „Разстоянието“ е текстът написан от Тиаго Родригес, който едновременно следва дълбоката линията на връзката между хората, но към това плавно и ненатрапчиво вплита проблемите на днешния ден. Това е сценично приближение, в което телескопът на бъдещето се насочва към най-фините детайли – уязвимостта на личните отношения. Вместо да предсказва, спектакълът се вглежда в тревогите на настоящето: забързания ритъм на живота, обсесията със срокове и усещането за застой между колективни стремежи и политико-икономически реалности. „Разстоянието“ не е хроника на утрешния ден, а поезия за нашето сега. То напомня, че сме „предци на бъдещето“ и ще бъдем съдени за изборите си.

На 25 септември 2025 г. при фонтаните пред Народния театър беше открита фотоизложбата „Заедно по пътя“, посветена на 90-годишнината от рождението на Виолета Бахчеванова и Васил Стойчев. Богатата експозиция с фотоси от знаменити роли на двамата емблематични актьори на националната сцена от близкото минало, както и от техни известни филмови участия е осъществена от семейството на актьорите в партньорство със Столична община, Народен театър „Иван Вазов“, Българска национална филмотека и НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“.

Септември 2025 г. превърна Балчик в истинска сцена на изкуствата, където хора от различни поколения и с различни възможности се срещнаха чрез музика, театър, визуално изкуство и кино. Два поредни фестивала – „Политане“ и „Виа Понтика“, обагриха града с енергия и творчество, създавайки преживяване, което остана дълго в сърцата на участници и зрители.

Театър „Минак“ често попада в класации за най-живописни театрални сцени, но всъщност малцина знаят точно къде се намира, каква е неговата история и какво и кога може да се види там. Затова през август, може би традиционно най-почивния месец от всички останали, когато театралните премиери са рядкост и не само зрителите, но дори и критиците са се отдали на почивка, ще се насочим към едно от наистина най-забележителните сценични пространства във Великобритания, което обединява театрално преживяване и красива морска гледка.

25-тото издание на международния фестивал на изкуствата „Малък сезон“ (25 юни – 7 юли 2025) премина под мотото „Итака в 21. век. Завръщане към ценностите“. Както всяка година, платформата позволи на младите от всички изкуства да споделят своите творчески идеи на сцените на Театрална работилница „Сфумато“. Без предварителна селекция и с напълно осигурени екипи от страна на театъра, така че всеки един от проектите да има възможността да премине свободно и да бъде споделен с аудиторията – феномен, който не съществува никъде другаде по света. Неслучайно тази инициатива, замислена през далечната 1998 г. от режисьора Явор Гърдев и драматурга Георги Тенев, е създадена от творци за творци, като една отворена творческа борса за обмен на идеи и опит. Тази традиция беше успешно продължена в настоящото издание, което беше изпълнено с акции, създадени в условията на лабораторията.