РЕЦЕНЗИИ

Казват, че има популярно японско изкуство, което възвръща целостта на счупените съдове, като покрива пукнатините със златна декорация. По този начин създава нова естетическа реалност. Това се случва с материалните обекти. Но при душевните човешки рани този способ комай не върши работа. Живата душевна рана не се лекува зад прикритието на естетизацията, пък била тя от скъпоценен метал. Тук е нужен психологически „скалпел“ с дълбоко проникновение в душевната пукнатина. И в този скалпел мерило е съвестта. Режеща безпощадно със силата на пречистващата истина, но не и заличаваща белезите на болезнената рана. За човешката съвест естетическо заличаване няма. Това не е размисъл от свободно падане от нищото. Провокацията е от спектакъла „Пукнатини“ на Драматично-куклен театър – Плевен. Автор е Оля Стоянова, режисурата е на Надя Панчева, със запомнящото се изпълнение на Надя Дердерян, Милена Торосян, Диана Ханджиева и Мария Рушанова.

Спектакълът „Съзвездия“ от Ник Пейн на Народен театър „Иван Вазов“ с режисьор Елица Йовчева беше българското участие на Международния театрален фестивал в Сибиу, Румъния. Представлението се игра в две последователни вечери на пълна зала и завърши с петкратно излизане на актьорите след дълги аплодисменти. То докосна чуждия зрител, защото е проникновен разказ за днес, за двама души и тяхната любов, темата на всеки живот.

Едно от най-красивите проявления на изкуството, независимо от неговата форма, е способността му да кара съзнанията ни да рисуват. Да рисуват светове, в които всичко е възможно; светове, в които любовта е най-голямото богатство, свободата – най-висша цел, а човекът – съвършен в цялото си несъвършенство. Такъв полет на сетивата предлага спектакълът „Невидимо дете“ на режисьора Веселка Кунчева – копродукция между Държавен куклен театър – Стара Загора и Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово.

Постановката „Вакханки“ на Явор Гърдев, представена в рамките на тазгодишния фестивал „Атина – Епидавър“, несъмнено е голямо събитие не само в българския, но и в международния театрален календар. Овациите, които постановката събра, са знак, че тя ще продължава да предизвика интерес и когато се играе на по-познатите за зрителите сцени като тази на Народния театър в София. Неоспорим факт е обаче, че величествен театър като този в Епидавър създава онази магия, която връща театралното преживяване към ритуалните му корени, а самото място, пропито с енергията на заобикалящата го природа, прави спектакъла по-пълнокръвен. За „Вакханки“ се изписаха много редове и то напълно заслужено. (Предстои да публикуваме отзив за спектакъла и в СЦЕНАрт – бел. ред.) Затова тук ще насочим погледа си към самия театър, онази сцена, която с право наричат „свещена“ и ще разкажем малко повече за Епидавър и за някои от знаковите постановки, които са впечатлявали многохилядната публика през вековете.

Поредното издание на „Малък сезон“ вече е в историята. Летният фестивал към ТР „Сфумато“ отбеляза безпрецедентен брой на изпълнители и участници през 2026 г. Повече от 330 души представиха своите театрални акции и кинопрожекции, а също така участваха в дискусии и ателиета в продължение на цели 12 дни – от 26 юни до 7 юли. Както обикновено, това се случи при пълно техническо обезпечаване от страна на екипите на ТР „Сфумато“, а всички събития в рамките на фестивала за поредна година останаха с вход свободен, въпреки влошаващата се обстановка в културния сектор и неговото финансиране.

Тазгодишното издание на платформата „Световен театър в София“ завърши със спектакъла „В очакване на Годо“ под режисурата на Теодорос Терзопулос. Гръцкият режисьор се нарежда сред най-значимите театрални творци на нашето време. През 1985 г. той основава Театър „Атис“, който се превръща в основното пространство за дългогодишните му изследвания върху трагическото, тялото, гласа и пределите на актьорското присъствие. Терзопулос е носител на множество международни награди и основател на Театралната олимпиада – едно от най-престижните събития на световната театрална сцена. Разработеният от него метод, преподаван в театрални академии и университети в различни страни, разглежда актьора не просто като изпълнител на роля, а като носител на концентрирана физическа, гласова и духовна енергия. Тъкмо затова срещата между Терзопулос и Бекет изглежда толкова закономерна.

Всяка година София е домакин на няколко добре подбрани европейски и световни театрални заглавия. За около месец зрителите на столицата имат възможността да гледат на живо и прожекции на оригинални прочити на класически пиеси, нови съвременни текстове за театър, интригуващи адаптирани повести и романи, и иновативни театрални форми. Тазгодишното 20-то издание на фестивала „Световен театър в София“ отново намери баланса и не изневери на себе си, представяйки на зрителите интересна програма от представления в различни жанрови форми, методи и стил на работа. Бяха показани пет заглавия от Румъния (държавен театър „Арон Тамаши“ на унгарското малцинство в Румъния), Франция, Чехия, Русия и Италия.

От 1 до 10 юни Варна отново стана домакин на Международния театрален фестивал „Варненско лято“. Както всяка година афишът на неговото 34-то издание обединяваше четири модула – „Основна програма – българска селекция“, „Основна програма – международна селекция“, „Програма „Шоукейс“, „Паралелна програма“ и Програма „Интермецо“, които включваха повече от 30 спектакъла и събития. Акцентът този път беше върху българската селекция, която се стремеше както да покаже най-доброто от изтеклия сезон, така и да представи някои други ярки заглавия, откроили се с голям интерес на публиката към тях, с актьорски постижения или с откриването на нов драматичен текст. В международната програма бяха селекционирани две представления на водещи европейски режисьори. Основният афиш на фестивала убедително се допълваше от традиционния шоукейс на български и чужди спектакли, отворени към международна аудитория, концерт на световноизвестния цигулар Васко Василев и испанския китарист Карлос Йаве и богата паралелна програма от изложби, конференции и спектакли.

В рамките на 28-ото издание на лятната фестивална инициатива „Малък сезон“ на  ТР „Сфумато“, столичната публика имаше възможност да гледа сценична интерпретация върху една от пиесите на Георги Господинов. Това само по себе си е сравнително рядко явление, тъй като последните години показват, че театралните режисьори преимуществено предпочитат да интерпретират белетристиката на автора. Един такъв пример би могъл да бъде спектакълът на Ямболския Драматичен театър „Всичките наши тела“, който неколкократно гостува в София и бе номиниран за три награди „ИКАР“, като Вълчо Янев получи отличието за поддържаща мъжка роля. От друга страна, очакваната премиера на „Физика на тъгата“ в Народния театър идната есен, под режисурата на Йерней Лоренци, сякаш само потвърждава тази тенденция.