РЕЦЕНЗИИ

Най-новата премиера на Народния театър „Иван Вазов“ „Малката Англия“ по едноименния роман на съвременната гръцка писателка Йоанна Каристиани (превод Емануел Мутафов) представя режисьорска концепция, чийто мащаб и замисъл е с размах. Спектакълът на Диана Добрева, Александър Секулов и Марина Райчинова е впечатляващ опит да се развие един средиземноморски сюжет в митологическа сплав от любов, смърт и копнеж.

На 29.11.2025 г. на 88-годишна възраст ни напусна Том Стопард – бащата на постмодерната драма. „Олд Вик“ е един от театрите в Лондон, най-тясно свързани с творческите етапи на Стопард. Тъкмо на тази сцена през 1967 г. под шапката на Националния театър се състои лондонската премиера на „Розенкранц и Гилденстерн са мъртви“. Петдесет години по-късно, през 2017 г., юбилеят на пиесата отново е отбелязан тук с почетната постановка от Дейвид Лево̀. През 2024 г. театърът е домакин и на „Истинското нещо“ – Стопардовата възхвала на любовта и изкуството от 1982 г., поставена от Макс Уебстър. А на 24.01.2026 г., близо два месеца след смъртта на автора, на същата сцена се състоя и премиерата на „Аркадия“ – възпоменателният спектакъл, който възражда неговия своеобразен magnum opus.

На 27 март се състоя ежегодната церемония за присъждане на наградите „ИКАР“, които отличават постижения в различни театрални области. Събитието е пряко отражение на случващото се в театралните общност, като насловът потвърди това. Няма по-подходящо заглавие от ,,Да обичаш на инат”, защото то не само е в памет на големия режисьор Николай Волев, а и, от друга страна, описва както вътрешното, емоционално състояние на театралите, така и грубата реалност. Наградите обхващат множество категории: режисура, актьорски роли (водеща и поддържаща), дебют, сценография и костюмография, авторска музика, куклен спектакъл и др. Част от номинациите се определят от съответната гилдия, а други – чрез гласуване на публиката. Именно в тазгодишното издание се открои любопитно разминаване при избора на най-добър куклен спектакъл, тъй като представлението избрано от публиката се оказа различно от това, което гилдията отличи в тази категория.

През март тази година се навършиха сто години от рождението и десет години от смъртта на прочутия италиански драматург и носител на Нобелова награда за литература Дарио Фо. По този повод в родината му са планирани мащабни чествания, а Фондация „Дарио Фо и Франка Раме“ още миналата година обяви амбициозната инициатива, озаглавена „100 години – 100 държави“. Драматургът работи със съпругата си, актрисата Франка Раме, в продължение на пет десетилетия до смъртта ѝ през 2013 г., а фондацията, основана през 2019 г. и управлявана от внучката на Дарио и Франка, Матеа Фо, цели продължаване и популяризиране на творческото наследство на двамата артисти.

Последното гостуване на спектакъл на големия литовски режисьор Оскарас Коршуновас в България беше съвсем неотдавна. През лятото на 2024 г. дръзката му интерпретация на Шекспировия „Отело“, в която едноименната роля се изпълняваше от чернокожа актриса, превзе сцената на Народния театър. Събитието беше своеобразният гвоздей в програмата на театралната платформа „Световен театър в София“, която всяка година запознава столичната публика с водещи заглавия и артисти от международната сцена. На 24.03.2026 г., близо две години по-късно Коршуновас се завърна – този път с нещо нетипично. Гостуващият спектакъл „The SAINT“ (продукция на ОКТ/ Градски театър Вилнюс), представен в РЦСИ Топлоцентрала, ясно се откроява като необичаен проект в неговото творческо досие.

„Трейнспотинг“ е заглавието на последната премиера в Малък градски театър „Зад канала“, с което ръководството на театъра решава да провокира зрителите си. Едноименният роман на шотландския писател Ървин Уелш, публикуван през 1993 г., до днес продължава полярно да разделя общественото мнение. Да реализира романа на сцена се заема режисьорът Елица Йовчева. Представлението е в жанра на социалната драма и има качеството да предизвика публиката, дистанцирайки я от случващото се и успявайки да я извади от зоната ѝ на комфорт.

Гледах „Хамлет“ в театър ,,Йозефщат” във Виена с режисьор Стефан Мюлер. Още преди началото на спектакъла пространството на залата създава определено внушение. Алено червената облицовка на интериора и седалките подсказват атмосфера на напрежение, страст и насилие. Това не е неутрален фон, а предчувствие за кръвта и разрушението, които ще се разгърнат на сцената. Въпреки че сюжетът на пиесата е добре познат и съм гледала множество други постановки, интересът тук не беше насочен към това „какво ще се случи“, а към „как ще бъде разказано“. Драматургията е запазена без съществени съкращения или преработки, а продължителността от два часа и четиридесет и пет минути с антракт, показва уважение към целостта на текста. Това поставя още по-голяма отговорност върху режисьорската интерпретация, именно тя трябва да придаде нов смисъл на познатото.

Да се захванеш с творчеството на Шекспир предполага готовността да придадеш добавена стойност на вече написаното. Да потърсиш нова посока на тълкуване или да поемеш по вече зададена посока, вървейки в нея чак до свършека на света. И така да откриеш своите собствени Шекспирови герои – тези на твоето време. Откритие, до което струва ми се не са достигнали режисьорите Мартин Кукучка и Лукаш Трпишовски (SKUTR) в своя „Хамлет“ в Националния театър в Прага.

„Изпробвано върху хора“ от Мая Пелевич е спектакъл – колаборация между Драматичен театър „Гео Милев“, Стара Загора и Национален театър Търгу Муреш, Румъния – компания Ливиу Ребреану. Проектът е финансиран от Европейския съюз, NextGenerationEU, Инвестиция 6 „Развитие на културните и творчески сектори“ по ПВУ, Механизъм „Социално включване“. Самият факт на тази международна копродукция е достатъчен, за да отбележим събитието като важно за нашата сцена, за международния творчески обмен в театъра, за мястото на съвременното драматургично писане в български и европейски контекст. Идеята да се съберат на едно място румънски и български актьори в сценичната интерпретация на нова сръбска пиеса вече е достатъчно предизвикателство за да не пропуснем това представление.