РЕЦЕНЗИИ

На 29 декември 1898 г. експерименталната трупа на Московския художествен театър под режисурата на Константин Станиславски и Владимир Немирович-Данченко представя „Чайка“ от Антон Чехов и спектакълът предизвиква невероятен фурор. Това е втората постановка на пиесата, след като тя претърпява пълен провал няколко години по-рано, през 1896 г. в Александринския театър. Когато създава текста си, Чехов настоява, че е написал комедия. Неговият стремеж бил с лекота и ирония да изобрази живота в цялата му баналност и абсурдност. От това се ражда естетическият конфликт между него и Станиславски, който вижда в пиесата дълбока психологическа драма и подсилва текста с натуралистични външни ефекти на сцената. Напрежението между написания текст и сценичния му прочит е сред темите на вълнуващия спектакъл „Чайка“ на белгийската компания със същото име. Той е създаден след срещата на чилийската актриса Тита Якубели и Наташа Белова, белгийско-руски кукловод, които през 2015 г. в Сантяго, Чили, провеждат театрална лаборатория за съвременен куклен театър и след двумесечен период на експерименти, решават да продуцират съвместно представление. Премиерата му като първи знаков спектакъл на създадената от тях театрална компания „Чайка“ е през юни 2018 г. Българските зрители имаха възможността да видят представлението на 13 септември тази година като част от програмата на Международния фестивал за уличен и куклен театър „Панаир на куклите“ 2026.

Да събереш на едно място носителя на Международната награда „Букър“ за 2023 г. Георги Господинов и един от водещите европейски режисьори Йерней Лоренци безспорно е рецепта за успех, която обаче надмина моите очаквания. И въпреки че тяхната „Физика на тъгата“ се роди преди 5 дни, 20 часа, 40 минути и 35… 36…, 37… секунди, то тя не спира да живее в мен, карайки ме да я преживявам отново и отново – пише в рецензията си за спектакъла Лъчезар Йордантов

За пореден път австралийският автор и режисьор Саймън Стоун доказа интереса си към театрални текстове, позволяващи адаптация и сценична интерпретация със силно наситени и дълбоко кодирани отношения между персонажите. Отношения, които са строго заложени като проблематика в текста. Някои от заглавията, по които е работил са „Медея“, „Федра“, „Йерма“, „Дивата патица“, а след успешната му работа по „Жената от морето“ на Хенрик Ибсен, през 2025 г., той отново запретва ръкави в театър Бридж. Този път с нов, осъвременен сценичен прочит на единствената цялостно запазена древногръцка трилогия – „Орестия“ от Есхил.

Романтичната комедия „Както в най-добрите дни“, написана от младия италиански драматург Диего Плеутери получи своята първа премиера у нас в самия край на миналия театрален сезон и се вписа успешно в разнообразния репертоар на Театър 199. Постановката е трета сполучлива работа на тази сцена на режисьора Марий Росен след „Хаос“ от финландеца Мика Миляхо и „Морето след теб“ от Яна Борисова. Централният тематичен фокус тук отново е насочен към съвременния градски човек и объркания микрокосмос на неговото съзнание и чувствителност, но този път през историята за двама млади мъже, които се запознават случайно и се влюбват един в друг.

Тази година новият театрален сезон в София започна много силно. Преди седмица с първата премиера на Голямата си сцена „Е.Е.“ по едноименния роман на Олга Токарчук Младежкият театър постави началото като срещна за първи път българската публика с емблематичния полски режисьор и едно от знаковите имена в съвременния европейски театър Гжегож Яжина. Появата на спектакъла респектиращо запълни отдавна задълбочаваща се празнина в театралното пространство у нас днес – липсата на непосредствени срещи със съвременния полски театър, наложил се като една от най-ярките и креативни театрални култури в Европа след 1989 г. (продължавайки и надграждайки традициите на полското театрално изкуство в тази посока от предходните десетилетия). Премиерната продукция „Е.Е.“, не само представи пред софийските зрители Гжегож Яжина, но и направи това чрез неговия режисьорски прочит на текст на друго емблематично име на съвременната полска култура – на Нобеловия лауреат за литература за 2018 г. Олга Токарчук, вече добре позната на българската читателска аудитория чрез преводите на няколко от най-значимите й романи, разкази и новели.

Недълго след премиерата на „Електра/Персона“ на сцена „Оливие“ в Националния театър в Лондон, представлението се превърна в събитие на Острова. И въпреки че британската критика не отразява адаптацията на австралийския автор и режисьор Бенедикт Андрюс като високо оценен шедьовър, заглавието е определено като едно от водещите събития в театралния календар на Великобритания през последните седмици. Представлението сглобява сложен пъзел между античната трагедия „Електра“ на Софокъл и киносценария „Персона“ на Ингмар Бергман. За целта е намерен находчив начин за изграждането на мост между двата сюжетни свята именно през актьорското изпълнение на актрисите Нина Хос и Кейт Бланшет.

Преди броени дни завърши фестивалът в Единбург, в който от 7 до 30 август бяха представени над 140 събития в разнообразна международна програма. От 1947 г. насам авторитетният форум събира в шотландската столица нови и утвърдени творци от всички краища на света в сферите на класическата музика, операта, танца и, разбира се, на театралното изкуство. Директор на фестивала вече пета година е цигуларката Никола Бенедети, която през пролетта оповести и мотото на тазгодишния фестивал – „Всички да станат!“. Разбира се, тук играта на думи, макар и свързана с призива в съдебната зала, носи друго значение – изкуството съществува не за да съди, а да поощрява съпротивата срещу омразата, да насърчава себеизразяването и приемането на другия. Тематичен акцент беше и 250-тата годишнина от обявяването на независимостта на САЩ и фестивалната програма отрази влиянието на американската култура върху изкуството като обединение на различни национални идентичности, както и все по-комплексните въпроси за естеството и релевантността на американските идеи за свобода и равенство в днешни дни. Представяме някои от най-коментираните заглавия от фестивалната програма.

Това число вече носи тежестта на история. Деветнадесет издания, в които Балчик посреща млади артисти, актьори, художници, музиканти, режисьори и хора, които тепърва поемат по своя път в изкуството. А съвсем близо е и следващата голяма дата: само след година Международният фестивал на младите в изкуството „Виа Понтика“ ще отбележи своето двадесето издание.

Ако обичате смелия език на театралната сцена, ако харесвате силните жени, ако сте готови да се изправите на ръба на всемира и да се вгледате в днешния свят отстрани, то „Антигона“ на норвежкият хореограф и режисьор Алън Лусиен Ойен, танцовата му компания „Зимни гости“ и артистите от Танцтеатър Вупертал на Пина Бауш, е точно за вас. В мига, в който слънцето над Епидавър залезе вие ще се пренесете в друг един свят. Уж реален, но не чак дотам. Сякаш във владенията на смъртта, но не изцяло. Жена облечена в дълга черна рокля прорязва мрака и сяда в средата на сцената, обградена от седем L-образни панела, напомнящи за портите на Тива. След нея влиза слепият пророк Тирезий, който, воден от помощник, разбира, че е „на открито“, „под нощното небе“, че „някакви хора го наблюдават“ и „сякаш ще играят театър“, и че „в далечината личат руини от разрушен град“.