РЕЦЕНЗИИ

25-тото издание на международния фестивал на изкуствата „Малък сезон“ (25 юни – 7 юли 2025) премина под мотото „Итака в 21. век. Завръщане към ценностите“. Както всяка година, платформата позволи на младите от всички изкуства да споделят своите творчески идеи на сцените на Театрална работилница „Сфумато“. Без предварителна селекция и с напълно осигурени екипи от страна на театъра, така че всеки един от проектите да има възможността да премине свободно и да бъде споделен с аудиторията – феномен, който не съществува никъде другаде по света. Неслучайно тази инициатива, замислена през далечната 1998 г. от режисьора Явор Гърдев и драматурга Георги Тенев, е създадена от творци за творци, като една отворена творческа борса за обмен на идеи и опит. Тази традиция беше успешно продължена в настоящото издание, което беше изпълнено с акции, създадени в условията на лабораторията.

Фестивалната култура отдавна е припозната не само като форма на разпространение на различни произведения на изкуството и своеобразно празнуване на културата, но и като инструмент за включването на различни аудитории в разнообразните дискурси и проблемите, пред които съвременността ни изправя. В контекста на Югоизточна Европа, където културните идентичности исторически се наслагват чрез различни идеологически наративи — често прекъсващи и противоречащи на предходните — фестивалите имат особено значение.

От 9 до 12 юли в университета в Порто се проведе поредната международна конференция на Европейската асоциация за изследване на Шекспир (European Shakespeare Research Association – ESRA). Този път темата бе „Шекспир и времето“, а форумът бе организиран в партньорство с Факултета по изкуства и хуманитарни науки на университета в Порто и Центъра за английски език, превод и англо-португалски изследвания (Centre for English, Translation, and Anglo-Portuguese Studies – CETAPS).

За Международния театрален фестивал в Сибиу, Румъния (FITS) и за своето участие в него като доброволец, както и за най-значимите спектакли и събития в програмата на 32-то издание на известния форум разказва Лъчезар Йорданов.

„Разколебаната сатира“ – така с една иронична, но точна фраза можем да обобщим случващото се, когато сцената на Сатиричния театър посреща „Майка Кураж и нейните деца“. Пиесата на Бертолт Брехт, написана през 1939 г. в Швеция, в навечерието на Втората световна война, е замислена като предупреждение срещу възхода на нацизма и разрушителната сила на войната, използвайки Тридесетгодишната война като алегория. Брехт създава тази пиеса в духа на епическия театър, където дистанцията между сцена и публика се използва не за отчуждение, а за съзнателно размишление.

Биеналето във Венеция е световноизвестно и признато събитие, включващо образци от всички сфери на творчеството, но докато форумите за архитектура и изкуство се провеждат на всеки две години, то международният театрален фестивал, основан през 1934 г. (само две години след може би все пак малко по-прочутия си филмов „братовчед“), e ежегодно събитие. То се проведе и тази година, под ръководството на американския актьор Уилем Дефо, кинозвезда, но и съосновател на легендарната нюйоркска експериментална театрална трупа „Устър груп“. 53-тото издание на фестивала се проведе от 31 май до 15 юни под надслов „Театърът е тяло, тялото е поезия“ и в програмата му бяха включени спектакли, дискусии и филмови прожекции. Сред тях бяха и няколко световни премиери, върху които пада и акцентът в настоящата статия.

Джон Стайнбек започва своя роман „Тортила флет“ по следния начин: „Това е историята на Дани, приятелите на Дани и къщата на Дани. Тая история разказва как тия три неща станаха едно…“ Копродукцията на театър 199 „Валентин Стойчев“ и театър „Кредо“ успя да поведе своите зрители към тази чудна история, като за пореден път Нина Димитрова демонстрира изключителна прецизност в работата си с текст, сценично пространство и актьори. Тя притежава онова рядко срещано качество на режисьор, който не просто поставя една пиеса, а създава свят – пулсиращ, дишащ, готов да приеме всеки, който има смелостта да се потопи в него.

Към края на театралния сезон Народният театър „Иван Вазов“ представи дълго подготвяния сценичен проект по една от най-драматичните пиеси на норвежкия драматург Хенрик Ибсен – „Хеда Габлер“. Сценичната интерпретация на пиесата е дело на режисьора Тимофей Кулябин, който на същата сцена през 2022 г. работи по емблематичния текст „Куклен дом“.

Истината или се осмеляваш? Истината – младото поколение предпочита TikTok пред театъра. Най-новото заглавие в репертоара на Театър „Българска армия“ – „Истината или се осмеляваш“ от австрийския драматург Щефан Лак, поставено на сцена-клуб „МаксиМ“, черпи вдъхновение от добре познатата игра и се превръща в повод за важен разговор – между подрастващите момичета и момчета, между тийнейджърите и новите технологии, между театъра и неговата бъдеща публика. Належащ разговор, който отдавна чака да бъде проведен.