РЕЦЕНЗИИ

В края на миналата година, на 1 декември 2023 г. след тежко боледуване почина режисьорът Иван Станев (29. 06.1959 – 01.12.2023) – един от големите реформатори на българския театър от средата и края на 80-те години на ХХ век и знакова фигура в отхвърлянето на официалния естетически канон на сцената преди политическата промяна през 1989. През последните 34 години той живееше и работеше в Германия и Франция.

По-долу ви предлагаме в превод статията на Улрих Зайдлер, с която в. „Berlin Zeitung“ съобщава за голямата загуба.

В края на 2023 г. Театър 199 показа своята последна премиера за календарната година – „Оскар и розовата дама“. Добре познатото заглавие от френския драматург и философ Ерик-Емануел Шмит този път е под режисурата на Стефан Спасов. Новелата разказва за последните дванадесет дни на десетгодишния Оскар (Радина Боршош) в болницата, които се превръщат в кратък, но много истински и емоционално наситен живот с помощта на розовата дама в изпълнението на Мария Стефанова.

Независимо от необятното разнообразие на съвременната танцова сцена, рядко се случва да попаднеш на наистина самобитен спектакъл, който носи неповторимостта на оригинален авторски почерк. Спектакълът на Тана Манева (режисьор и пърформър) „Красиви души“ е една от тези ярки прояви на талант, които изглеждат като директен отпечатък на вътрешния свят на автора.

Сериозен и смел. Меланхоличен и шеговит. Балансиращ между загадка и откровеност. Така бих описала новия моноспектакъл на Христо Мутафчиев по пиесата на Теа Денолюбова, „Боже мой“ в Народния театър. Запомнящ се театрален опит да се вникне в природата на човешкото – резултатът е поезия от противоречия, преведена на разбираем език, пълна с референции за ерудита, но и увлекателна за редовия театрален зрител.

От зората на съществуването си киното е в активно взаимодействие с театъра, както в чисто философски и теоретичен аспект, така и откъм обмен на художествено съдържание, теми и изразни средства. Една от най-разпространените форми на сценична адаптация на филми е пресътворяването им в мюзикъли. Тази тенденция се развива основно в САЩ, като продукциите в повечето случаи се представят на Бродуей и след това се импортират към лондонския Уест Енд (въпреки че в единични случаи се случва и обратното), и оттам в други европейски страни и по света. Жанровият профил на заглавията, появили се на сцената през последните петнайсет години е типичен – холивудски касови хитове от близкото минало, основно комедии или семейни филми, които привличат широк кръг зрители.

„Дишай“ от Дънкан Макмилан на сцената на Театрална работилница „Сфумато“ е минималистичен, дълбоко личен и поглъщащ разказ за приемането на себе си и на другия в една любовна връзка. Целият тон на спектакъла е на ръба между сериозното и ироничното, между истината и шегата, и това е умело уловено от екипа на представлението.

На 1 ноември – Деня на народните будители, Георги Господинов и Ямболският театър създадоха истински празник за софийската публика. Тази дата трупата неслучайно беше избрала за да направи софийската премиера на най-новия си спектакъл „Всичките мои тела“ по текстове на емблематичния български писател, носител на много международни и национални награди за литература, който през май беше удостоен и с „Букър“ за романа си „Времеубежище“. Пред препълнения с театрали, студенти и зрители от всички възрасти салон на Театър „Българска армия“ ямболските актьори и режисьорът Мартин Киселов показаха едно оригинално, искрено и вълнуващо представление, изпратено с дълги аплодисменти.

Между 23-ти и 29-ти септември в Стара Загора се проведе XIII-то издание на Международния куклено-театрален фестивал за възрастни „Пиеро“. Наситената програма представи на зрителите интересни спектакли от Полша, Сърбия, Турция, Израел, Гърция, Норвегия и, разбира се, България. Акцент в извънконкурсната програма беше спектакълът „Хотел“ – режисьорски дебют на Любомир Желев. Постановката „Хотел“ на Държавен куклен театър – Стара Загора е истинска наслада за сетивата на зрителя, съчетавайки в себе си увлекателна история с добре изградени образи, умело водене на кукли и ярки актьорски изпълнения под звуците на нежна музика.

Народният театър „Иван Вазов“ откри новия театрален сезон с премиерата на пиесата „Хага“. Текст, който се реализира за първи път през месец февруари тази година в Полша, малко след това в САЩ, а сега под режисурата на Галин Стоев и в България. Автор на пиесата е украинският драматург Саша Денисова, която съумява изобретателно да слее в емоционален разказ световете на реалността и фантазията. Текстът е в жанра на политическия театър, с моменти на силно проявен хумор, сарказъм и ирония, създаден въз основа на документални и реални събития и личности. Темата му е войната в Украйна.