Поглед към сценичните интерпретации на Франц Кафка днес
На 3 юни отбелязахме сто години от смъртта на Франц Кафка (3.07.1883-3.06.1924), забележителен писател, който си отива едва на 40 години, но оставя след себе си богато литературно наследство. Роден в Прага, от еврейски произход, той пише на родния си немски език, а животът му е изпълнен с душевни терзания относно стойността на творбите му, много от които той собственоръчно изгаря. Произведенията, дори и малкото публикувани приживе, добиват популярност едва след смъртта му и след Втората световна война, когато стилът и темите, засягани в тях резонират с естетиката на модернизма, повлияна от трагедиите на двете войни и неизбежното търсене на смисъл в човешкото битие и страдание. През годините своеобразният му стил не само повлиява много други творци, но и навлиза като културна реалия. Например, в английския език съществува понятието „kafkaesque“, използвано като качествено определение за нещо плашещо, нелогично, объркващо, предвкусване, че ще се случи нещо лошо, подобно на ситуациите в произведенията на Кафка.
„Метаморфозата“ е не само сред най-популярните и обсъждани произведения на Кафка, но е и творбата, която е вдъхновила най-много театрални адаптации. Новелата е публикувана за първи път през 1915 г. и разказва историята на търговския пътник Грегор Самса, който една сутрин с ужас установява, че се е превърнал в гигантско насекомо. Сблъсъкът с променената физическа форма, както и шокът, и впоследствие срама и досадата, които изпитва неговото семейство, изпълват привикването на Грегор към новата му идентичност с несигурност, абсурдни ситуации, отчаяние и трагично примирение. От една страна метафоричният характер на творбата, а от друга – потенциалът ѝ за реализация чрез изразните средства на физическия театър са качества, които привличат драматурзи и режисьори по света.
Сред най-значимите драматизации на новелата през втората половина на 20-ти век е авторската адаптация на Стивън Бъркоф. Всъщност британският драматург, актьор и режисьор започва кариерата си с три произведения на Кафка – след „Метаморфозата“, поставена през 1969 г. в театър „Раунд хаус“ в Лондон с Бъркоф в главната роля и характерна минималистична сценография, следват още два спектакъла по разкази на Кафка – „В наказателната колония“ (1969) и „Процесът“ (1971). През 1989 г. Бъркоф режисира Бродуейска версия по своята адаптация на „Метаморфозата“ с Михаил Баришников в ролята на Грегор Самса. Трактовката на Бъркоф е приета като марксистка и представяща трансформацията на Самса и конфликта с баща му в светлината на класовата борба. Текстът на Бъркоф е и в основата на либретото на операта „Метаморфозата“ от австралийския композитор Брайън Хауърд, чиято премиера се състои през 1983 г. През 2018 г. операта в Сидни представя нова продукция, радваща се на висока оценка от критиката.
„Метаморфозата“ по Кафка, сценична адаптация и режисура Дейвид Фар и Гисли Йорн Гардарсон, Театър „Вестурпорт“, Исландия, 2006. Спектакълът се играе през същата година в театър „Лирик Хамърсмит“ в Лондон, преди да поеме на дълго световно турне през следващите години. Фотограф Е. Йонсон
Сред най-ярките постановки по новелата е и тази на исландската трупа „Вестурпорт“. Британският автор Дейвид Фар, който е и един от основателите на „Вестурпорт“, и Гисли Йорн Гардарсон адаптират и режисират „Метаморфозата“, а музиката е в изпълнение на пост-пънк легендата Ник Кейв и Уорън Елис. Спектакълът е представен в театър „Лирик Хамърсмит“ в Лондон през 2006 г., след което поема на турне в редица държави. В ролята на Самса е самия Гардарсон, който чрез акробатични умения (преди да се насочи към актьорското майсторство, той тренира гимнастика) умело улавя изплъзващата се човешка същност на търговския пътник.
Друга продукция привлича вниманието на публиката и критиката – тази на трупата „Vanishing Point“, в партньорство с театър „Трон“ в Глазгоу и италианския „Театро Емилия Романа“, адаптация и режисура Матю Лентън. Сякаш по ирония на съдбата именно спектакълът по трагикомичната новела става жертва на Ковид пандемията. След успешната премиера през март 2020 г. следва затваряне на театрите и международната продукция е спряна. Критикът на вестник „Гардиън“ Марк Фишер открива ново метафорично значение на сюжета през призмата на локдауна – преживял странна болезнена трансформация и придобил нехигиеничен вид (на насекомо), Самса е поставен в изолация от семейството си. Въпреки трудностите, интересът към постановката се подновява през 2022 г. и тя успешно се завръща на сцената като се играе в Шотландия и в Модена, Италия. През същата година „Vanishing Point“ реализират проекта „Метаморфозата Unplugged“, „акустична версия” на оригиналната постановка в кабаретен стил. В центъра на сюжета са две хигиенистки, които, почиствайки след един детски рожден ден, намират книгата на Кафка. Заинтригувани, те започват да си представят историята на Грегор Самса в наши дни. Режисьор е асоциираният директор на трупата Джоана Боуман.
Известната театрална компания „Франтик асембли“ си сътрудничи с британския поет и писател от етиопски произход Лемн Сисай за нова продукция по „Метаморфозата“ през сезона 2023/2024 г., представена в различни градове във Великобритания и в театър „Лирик Хамърсмит“ в Лондон. Режисьор е художественият директор на трупата Скот Греъм. Спектакълът е типичен за колектива – специализиран в стила на физическия театър, а лайтмотив е съдбата на човешкото същество, борещо се със система, която в крайна сметка го побеждава.
Специално по повод годишнината от смъртта на Кафка различни германски, чешки и австрийски институции обединяват усилия за организирането на фестивала „Кафка’ 2024“, който цели да представи нови гледни точки към живота и творчеството на писателя, както и да акцентира върху културното сътрудничество между трите държави. Сред редицата събития, включващи изложби, концерти, четения и дискусии са и две театрални представления. В основата на сюжета на кабаретния спектакъл с кукли и актьори на режисьора Иржи Йелинек „Франц и Кавка“ („Кавка“ е чешката дума за чавка) е известната, но най-вероятно измислена история за срещата между Кафка и едно момиченце, което плаче за изгубената си кукла. След като Кафка „успокоява“ детето, че куклата не се е загубила, а просто е заминала нанякъде, той решава да пише писма на момиченцето от името на куклата. Премиерата се състоя през януари тази година, в театър „Na Zabradli“ в Прага.
Интересно е, че и другият проект, част от „Кафка’ 2024“, отново е в кабаретния жанр и отново може да се види в „Na Zabradli“, но през март. Обявен като „документално-художествен спектакъл“, той е създаден от първото немско-чешко кабаре „Темата“ и е озаглавен „Кафка напусна сградата“. Като знак на уважение към двуезичната среда, в която е живял Кафка, и представлението е на немски и чешки език. Търсейки отговор на въпроса какво всъщност е останало от Кафка днес, един век след смъртта му, режисьорът Емил Ротермел и драматургът и сценограф Каролина Котрбова разглеждат точките на пресичане на клишираната представа за Кафка и неговия истински живот. Актьорите изграждат своите образи за автора чрез писмата му и фрагменти от текстове, и предизвикват, често с усмивка, публиката да рефлектира върху своите усещания за мистериозния свят на творбите му.
Всъщност тези творчески търсения са заложени във всяка една постановка по текстове на Кафка, които ни подтикват да усетим, понякога и като Грегор Самса, метаморфозите в и около нас.
МИРЯНА ДИМИТРОВА
Материалът е подготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по Програма „Критика’23