Културата като дипломация – война, неравенства и страдание. За фестивала „Театрални дни Матей Вишняк“.
Културата като дипломация се превърна в тематичния център на наскоро завършилия Международен театрален фестивал “Театрални дни Матей Вишняк” в Сучава, Румъния. Фестивалът е част от почти десетгодишните усилия в северния румънски град да бъдат установени театрални традиции. Целенасочената активност вече дава своите резултати – това е осмото издание на фестивала и осмата година, откакто градът има свой театър; а организаторите не пропускат да концентрират вниманието си върху непосредствената социална и политическа действителност. Селекцията от представления третираше темата за войната и неравенството, за маргиналните групи и страданието, но глобалният поглед беше обърнат към разбирането, че културният живот трябва да заема фундаментално място в европейския дневен ред. Именно така се оформят усилия, които фокусират общественото внимание върху кризите, които могат да бъдат осмислени чрез артистичната активност.
“Как погребахме Сталин” от Артур Соломонов, Теодор Кристиан Попеску, Театър в Сучава, Румъния, 2024
Този подход не е никак случаен – Сучава се намира в областта Буковина, граничеща на север с Украйна, която вече втора година е разтърсвана от войната с Русия. Буковина е и областта, в която има най-много бежанци в Румъния, потърсили закрила от военните действия; а и исторически това е областта, която е най-много свързана както с нападнатата страна, така и с граничещата на изток Молдова. Амбицията на организаторите, както в ретроспекция, така и в настоящото издание на фестивала, беше не само да популяризират съвременните художествени факти от театралния живот на Румъния, да показват театрално изкуство от Европа и региона; но и да обърнат обществения поглед към страстта на живия артистичен акт като социален феномен, който поставя важни въпроси за деня. Фестивалът предложи широк спектър от събития, които включваха театрални представления, улични спектакли, сценични четения, танц, концерти, изложби, няколко конференции и множество дебати.
Фестивалът неслучайно носи името на известния румънския драматург, Матей Вишняк, живеещ в Париж – цялото начинание води началото си от неговата инициатива. Драматургът е роден в Ръдъуц, само на тридесетина километра от Сучава. По негова идея преди осем години в северния румънски град се създава общинският театър, който в момента има трупа от десет актьори и репертоар от двайсетина заглавия в разнообразни жанрови спектри. Фестивалът в своето осмо издание обхвана не само петте пространства на театъра (сцената, фоайето, библиотеката, изложбената зала и пространството пред самия театър), но и Дома на културата на профсъюзите, Центъра за архитектура, градска култура и ландшафт, крепостта Сучава, аудиториите на университета “Стефан чел Маре”, Арт рок кафето в града, синагогата в Сучава и много други по-малки пространства.
“Обичам! Обичам! Обичам те!” от Автандил Варсимашвили, режисьор Андро Енукидзе, театър “Михай Еминеску”, Ботошани, 2024
Тематичен център на спектаклите, разбира се, беше войната и всички последици, които произтичат от човешките действия, които ултимативно са насочени към замяната на един социален ред с друг; покрай което насилието се превръща не само в съдържание на живота, но и в начин на общуване, а човешката солидарност и нежността в отсъстващи. Три спектакъла от цялата селекция привлякоха особено вниманието ми и успяха да се откроят като тематично ядро, но и като художествени постижения. Това бяха “Как погребахме Сталин” от руския драматург в изгнание Артур Соломонов в постановка на известния румънски режисьор Теодор Кристиан Попеску, поставен специално за откриването на фестивала; “Обичам! Обичам! Обичам те!” от грузинския автор Автандил Варсимашвили в постановка на Андро Енукидзе на театър “Михай Еминеску” от Ботошани и “Кой уби татко?” по романа на младия френски автор Едуард Луи, в драматизация на Михаела Михайлов, режисьор – Андрей Мажери, театър “Метрополис”, Букурещ.
“Как погребахме Сталин” от Артур Соломонов под режисурата на Теодор Кристиан Попеску е остроумна гротеска за една театрална трупа в Русия, която репетира нова пиеса за погребението на Сталин, но поради намесата на руското министерство на културата и самото държавно ръководство драматургията се налага да бъде многократно преработвана, а след няколко обрата накрая се променя, и заглавието, и намерението. В представлението участва целият състав на театъра в Сучава, което показва спектъра на актьорските им способности като собствен натюрел, но и възможностите им да работят със съвременен контекст в жанрова перспектива. Представлението прави и нарочни алюзии между тоталитаризма и театралната машина, включвайки публиката в действието, а театърът в театъра е зададен не само чрез ситуациите и драматургичната конструкция, но и благодарение на оригиналното музикално оформление на Овидиу Илоц.
“Обичам! Обичам! Обичам те!” от Автандил Варсимашвили, режисьор Андро Енукидзе, театър “Михай Еминеску”, Ботошани, 2024
“Обичам! Обичам! Обичам те!” от грузинския автор Автандил Варсимашвили в постановка на Андро Енукидзе на театър “Михай Еминеску” от Ботошани беше жанрово най-освободеното представление. Тук темата за любовта е първоначално експлоатирана през призмата на хумора, докато самия сюжет се разгръща на фона на военните действия на Русия срещу Грузия през 2008 г. Представлението е решено в условни визуални картини и колективни образи, на фона на които изпъкват любовната игра на привличане и отхвърляне на една млада двойка и изненадващата развръзка на фона на конфликта, когато след развитието на техните взаимоотношения младоженецът трябва да отиде на фронта като резервист. Стратегията на представлението е да предизвика екзистенциални въпроси у зрителя, а румънските актьори са въвлечени в игра, която изгражда колективния фантазъм на войната – страх, надежда и отчаяние.
“Кои уби татко?” по романа на Едуард Луи, режисьор Андрей Мажери
Най-ярък отпечатък у мен остави представлението на набиращия популярност в Румъния режисьор Андрей Мажери по романа на Едуард Луи “Кои уби татко?” Произведението на френския писател е наситено със силни автобиографични моменти – Луи, също както неговият персонаж Еди Белгьол (всъщност рожденото име на автора), е роден в бедно семейство, което живее от държавни помощи, бащата работи във фабрика, докато в един момент при трудов инцидент той остава парализиран от кръста надолу, способен да понася болката само ако бъде придружена от високи количества морфин. Темите за бедността, расизма, алкохолизма и хомосексуалността заемат централно място, както в романа на Едуард Луи, така и в представлението на Мажери; но основният проблем в сценичната интерпретация е израстването на личността с пластична идентичност и утвърждаването на личността като еманципиран индивид в общество, което е агресивно към различните. Спектакълът експлоатира различни жанрови и стилистични подходи. Шестима актьори (някои от които все още студенти) влизат в различни индивидуалности, както и в колективните образи на тълпата, на агресивните съученици и т.н. От една страна цялото действие е изградено постбрехтиански, в непрекъсната връзка с публиката, с коментари спрямо действието, но и непрестанни референции към романа (той присъства и като книжно тяло на авансцената), които са пресечени от впечатляващите хореографски епизоди на Андреа Гаврилиу. Спектакълът не е лишен от актуален политически контекст, който включва алюзии с имената на настоящия френски президент и някои от предхождащите го като Саркози и Оланд, а финалът прелива в откровено кабаре.
Фестивалът “Театрални дни Матей Вишняк” в Сучава няма за амбицията да представя панорама на и без това обширната и разнообразна румънска театрална сцена, но нагледно показва, че актуалните теми не са запазени само за големите фестивали – сценичните четения и дискусиите бяха демонстрация на това. Инициативата ясно посочва, че културата в своята политическа актуалност има незаменим социален ефект в създаването на колективните разкази; а това във време на политически и социални трансформации е повече от важно. Всичко това, разбира се, не би могло да бъде осъществено без фигурата на Матей Вишняк, който е основният катализатор на този театрален фестивал.
ПЕТЪР ДЕНЧЕВ