Автор: МИРЯНА ДИМИТРОВА

Един критически поглед към някои от най-новите адаптации на древногръцките трагедии отново потвърждава нестихващото въздействие на античните трагици върху съвременния европейски театър. През последните три години Европа е белязана от събития, които за жалост са твърде удачни за преосмисляне на човешкото битие през призмата на античната трагедия. Темата за съдбата, макар и не толкова за божествения произвол, намира израз в констатацията, че човешките съдби се управляват от стремеж за власт, насилие и манипулация.

Докато в континентална Европа първата асоциация на широката публика, която предизвиква думата „пантомима“, е бялото лице на легендарния Марсел Марсо, то жителите на Великобритания биха посочили нещо различно – Коледа. Коледната пантомима, или на галено „panto” е една малко известна у нас комична театрална форма, комбинираща песни, танци и участие на публиката. Тя е повсеместно разпространена из целия Албион и е любим спектакъл на всички възрасти, превърнал се в символ на зимните празници, искрящ и многоцветен, някак уютно традиционен.

В края на 2023 г., на 19 ноември, в емблематичния лондонски хотел „Клариджис“ бяха връчени годишните театрални награди на вестник „Ивнинг Стандарт“. Това са най-старите театрални отличия на Острова. На тазгодишната церемония сред знаменитостите, които връчиха традиционните статуетки бяха Бой Джордж, Дейвид Тенант и Том Хидълстън.

От зората на съществуването си киното е в активно взаимодействие с театъра, както в чисто философски и теоретичен аспект, така и откъм обмен на художествено съдържание, теми и изразни средства. Една от най-разпространените форми на сценична адаптация на филми е пресътворяването им в мюзикъли. Тази тенденция се развива основно в САЩ, като продукциите в повечето случаи се представят на Бродуей и след това се импортират към лондонския Уест Енд (въпреки че в единични случаи се случва и обратното), и оттам в други европейски страни и по света. Жанровият профил на заглавията, появили се на сцената през последните петнайсет години е типичен – холивудски касови хитове от близкото минало, основно комедии или семейни филми, които привличат широк кръг зрители.

Католическият университет „Петер Пазмани“ в Будапеща бе домакин на тазгодишната конференция на Европейската асоциация за изследване на Шекспир (ESRA). Предишното издание на форума, провеждан на всеки две години, бе в разгара на Ковид кризата, в Атинския национален и Каподистриев университет, изцяло онлайн. За щастие, 2023 г. все пак даде шанс на научната общност да се събере присъствено в центъра на прекрасната Будапеща, на територията на „Петер Пазмани“ – институция, която взе присърце задачата да осигури стимулираща и приятна среда, в която водещи изследователи на Барда да представят най-новото в своите дисциплини. Форумът се състоя от 6-9 юли, а темата бе „Съдбата тъй е рекла”: Промяна при Шекспир“ съвсем удачна и навременна за все по-бързо променящия се свят. Редица актуални проблеми, с които се сблъсква съвременното общество, намериха отглас в изследвания на рецепцията на Шекспировото творчество, което придобива нови форми и измерения както в областта на теоретичната рецепция, така и в творческата практика – театър, визуални изкуства, кино, документалистика, музика, поп-култура.

След стреса от пандемията в последните няколко години, на пръв поглед 2022 г. изглеждаше по-ведра и наситена с доза оптимизъм. За съжаление обаче светът продължава да е разтърсван от политическа и социална турболенция. Театърът, разбира се, никога не е оставал настрана от обществените процеси и неслучайно сред премиерите на някои от по-големите европейски сцени лесно се вижда отражението на съвременния zeitgeist. Преоткриване на класики, нова драматургия и адаптации на обичани произведения са сред фаворитите на публиката и на критиците.