Автор: МИРЯНА ДИМИТРОВА

Ден след смъртта на папа Франциск (17.12.1936–21.04.2025) гледанията на филма „Конклав“ по различни платени платформи по света са се увеличили с над 200 %, според списание „Варайъти“. Успехът на филма по романа на Робърт Харис, показва за пореден път колко силен е интересът към Ватикана – историята на тази държава в държавата, властта съсредоточена в нея и тайните, които пази. Но как е представен центърът на католицизма на театралната сцена? Този, макар и тъжен повод ни вдъхнови да разгледаме някои от най-ярките съвременни сценични творби, свързани с папската институция.

Лондонският театрален Уест Енд е колоритна смесица от талант, маркетинг, сензация и забавление. Ако дадена продукция, създадена в някои от репертоарните театри или представена първоначално в по-алтернативно пространство, получи своята премиера в театър на Уест Енд, тя излиза от може би малко по-специализираната си среда, в която е харесвана от по-отдадени почитатели на театъра и критици, и се отваря към широката публика. Цените на билетите се покачват, мястото ѝ в туристическите брошури е гарантирано. В този театрален квартал, чийто еквивалент е Ню Йоркският Бродуей, е и най-вероятно да се появят актьори, добили популярност с изявите си в киното и телевизията. Не е новина холивудски знаменитости да се „пробват“ на лондонска сцена, но напоследък сякаш се забелязва засилване на американското присъствие там, което като че ли целенасочено се стреми да се докаже в постановки по класически творби.

През февруари 2025 г. отбелязахме третата годишнина от началото на войната между Русия и Украйна, която и до днес продължава да разтърсва Европа. Театралното изкуство никога не е оставало безучастно към войните и сътресенията в обществото и във всички европейски държави от 2022 г. насам се усеща отпечатъкът на случващото се – твърде близо до нас. Немалко са театрите и институциите, които приютяват украински артисти, поставят спектакли по украински автори или организират проекти в тяхна подкрепа. Разбира се, в родината си украинският театър остава най-силен и изобилието от спектакли, които се играят по сцените в Киев, Лвов, Одеса и други градове, макар и често прекъсвано от сирените за въздушна тревога, показва колко голяма е силата на изкуството в това да вдъхва вяра на едно изтерзано общество.

Музеите на театралното изкуство в Европа обичайно са частни сбирки, разраснали се във времето до колекции с внушителни размери, включващи документи, свързани с историята на театралната дейност в дадената държава – програми, плакати, фотоматериали, реквизит, костюми, макети на сцени и т.н. През XX век тези колекции са вече институционализирани като архиви от национално значение. Всички имат различен облик и не винаги са автономни. Много от сбирките са експонирани както по традиционен начин, така и вече чрез утвърждаващия се като стандарт за музейното дело мултимедиен и интерактивен модел, който, разбира се, е още по-удачен когато става дума за артефакти, свързани с изпълнителските изкуства.

В театър „Вийо Коломбие“, една от трите сцени на „Комеди Франсез“, предстоят две премиери по пиеси на знаменити драматурзи и макар това да не са сред най-известните им произведения, новите трактовки обещават да докажат релевантността на тези текстове за съвременния зрител. В първата година след като заема поста директор на Националния драматичен център в Безансон, режисьорът и сценограф Томи Милио ще представи постановка по две от ранните едноактни пиеси на Морис Метерлинк – „Натрапницата“ („Неканената“) и „Слепците“.

Което вече почти два века ни дава урок по човечност Новелата „Коледна песен“, едно от най-често адаптираните за сцена произведения

През септември тази година излезе от печат първата книга на един от най-обичаните и международно признати британски театрални актьори – Саймън Ръсел Бийл. Озаглавена „Великолепно творение: Да играеш Шекспир и други истории“ (A Piece of Work: Playing Shakespeare and Other Stories), тя е своеобразен мемоарен текст, в който актьорът разказва за работата си с Шекспировите пиеси, подхода си към тях, търсенето на връзки между личните му преживявания и тези на персонажите, в които се превъплъщава. Заглавието препраща към репликата на Хамлет „Човекът! Какво великолепно творение е той!“ И този сезон почитателите на Саймън Ръсел Бийл ще могат да го видят с нова работа и на сцената – в ролята на известния британски поет и класически филолог Алфред Едуард Хаусман. Премиерата на продукцията на театър „Хампстед“ по пиесата на Том Стопард „Изобретяването на любовта“ (The Invention of Love) ще е в началото на декември и ще може да се гледа до последната седмица на януари.

Преди шест десетилетия, на 1 октомври 1964 г., двайсет и осем годишният тогава италиански режисьор Еуженио Барба основава далеч от своята родина – в Норвегия – един театър, който да реализира творческите му търсения, вдъхновени от индийския традиционен театър „Катакали“ и работата му с Йежи Гротовски в продължение на три години преди това. През 1966 г. „Один Театър“ вече има постоянен дом в датския град Холстебро и се реорганизира като част от новосъздадената Nordisk Teaterlaboratorium, а през 1979 г. Барба основава и Международната школа по театрална антропология, обединяваща актьори, режисьори и изследователи, изучаващи актьорските техники, базирани на мултикултурно взаимодействие.

Тази година отбелязваме 115 години от рождението и 30 години от смъртта на един от доайените на театъра на абсурда Йожен Йонеско (26.11.1909–28.03.1994). Познат на света най-вече като творец-франкофон, той е роден през 1909 г. в Румъния, но прекарва детството си във Франция. След като завършва френска литература в университета в Букурещ през 1942 г. той заминава за Марсилия, а по-късно се установява окончателно в Париж. Въпреки че първите му изяви са по-скоро в областта на критиката и поезията, а през годините пише множество есета, разкази и роман, Йонеско придобива световна известност с пиесите си. Сред най-популярните са „Плешивата певица“ (1948), „Урокът“ (1952), „Столовете“(1951), „Амеде, или как да се отървем от него“ (1954) и „Носорог“ (1959).