Автор: МИРЯНА ДИМИТРОВА

На 3 юни отбелязахме сто години от смъртта на Франц Кафка (3.07.1883-3.06.1924), забележителен писател, който си отива едва на 40 години, но оставя след себе си богато литературно наследство. Роден в Прага, от еврейски произход, той пише на родния си немски език, а животът му е изпълнен с душевни терзания относно стойността на творбите му, много от които той собственоръчно изгаря. Произведенията, дори и малкото публикувани приживе, добиват популярност едва след смъртта му и след Втората световна война, когато стилът и темите, засягани в тях резонират с естетиката на модернизма, повлияна от трагедиите на двете войни и неизбежното търсене на смисъл в човешкото битие и страдание. През годините своеобразният му стил оказва определящо влияние върху много автори.

Нова версия на класическа драма от епохата на Просвещението, творба на уелски автор за първи път на немски език и една световна премиера – това са акцентите от месец юни на театралната сцена в Германия. И трите нови постановки резонират с наболели, за жалост не от вчера, проблеми в съвременното европейско общество: отношенията между родители и деца, женската еманципация, стремежът към надмощие чрез насилие, компютърните игри като размиващи границите между реалността и виртуалния свят, и влиянието на политическите разногласия върху чистосърдечните човешки отношения.

Освен с известния Йоркски средновековен цикъл мистерии (които впрочем могат да се гледат и в наши дни), красивият исторически град в северна Англия е и домакин на един вълнуващ нов форум. Тазгодишното издание на Международния Шекспиров фестивал в Йорк се проведе от 18 до 28 април и за шести път обедини местни театрални формации и институции, и национални и международни проекти. Имаше и българско участие на фестивала – пиесата „Завръщане във Витенберг“ по Шекспировия „Хамлет“ от Георги Тенев и Иван Добчев в режисьорския прочит на Джейкъб Уорд.

Церемонията по връчването на едни от най-престижните британски театрални награди се състоя в „Роял Албърт Хол“ на 14 април, а многобройните отличия (в цели 26 категории) бяха представени от плеяда артисти, сред които Майкъл Шийн, Ричард Е. Грант, Доминик Уест и Ейдриън Лестър. Водеща на събитието беше британската актриса и певица Хана Уодинам. Рекордьорът по брой номинации (цели 11) и награди (7) тази година е хитовият мюзикъл на Андрю Лойд Уебър „Сънсет Булевард“. създаден върху едноименния филм от 1950 г.

Един критически поглед към някои от най-новите адаптации на древногръцките трагедии отново потвърждава нестихващото въздействие на античните трагици върху съвременния европейски театър. През последните три години Европа е белязана от събития, които за жалост са твърде удачни за преосмисляне на човешкото битие през призмата на античната трагедия. Темата за съдбата, макар и не толкова за божествения произвол, намира израз в констатацията, че човешките съдби се управляват от стремеж за власт, насилие и манипулация.

Докато в континентална Европа първата асоциация на широката публика, която предизвиква думата „пантомима“, е бялото лице на легендарния Марсел Марсо, то жителите на Великобритания биха посочили нещо различно – Коледа. Коледната пантомима, или на галено „panto” е една малко известна у нас комична театрална форма, комбинираща песни, танци и участие на публиката. Тя е повсеместно разпространена из целия Албион и е любим спектакъл на всички възрасти, превърнал се в символ на зимните празници, искрящ и многоцветен, някак уютно традиционен.

В края на 2023 г., на 19 ноември, в емблематичния лондонски хотел „Клариджис“ бяха връчени годишните театрални награди на вестник „Ивнинг Стандарт“. Това са най-старите театрални отличия на Острова. На тазгодишната церемония сред знаменитостите, които връчиха традиционните статуетки бяха Бой Джордж, Дейвид Тенант и Том Хидълстън.

От зората на съществуването си киното е в активно взаимодействие с театъра, както в чисто философски и теоретичен аспект, така и откъм обмен на художествено съдържание, теми и изразни средства. Една от най-разпространените форми на сценична адаптация на филми е пресътворяването им в мюзикъли. Тази тенденция се развива основно в САЩ, като продукциите в повечето случаи се представят на Бродуей и след това се импортират към лондонския Уест Енд (въпреки че в единични случаи се случва и обратното), и оттам в други европейски страни и по света. Жанровият профил на заглавията, появили се на сцената през последните петнайсет години е типичен – холивудски касови хитове от близкото минало, основно комедии или семейни филми, които привличат широк кръг зрители.

Католическият университет „Петер Пазмани“ в Будапеща бе домакин на тазгодишната конференция на Европейската асоциация за изследване на Шекспир (ESRA). Предишното издание на форума, провеждан на всеки две години, бе в разгара на Ковид кризата, в Атинския национален и Каподистриев университет, изцяло онлайн. За щастие, 2023 г. все пак даде шанс на научната общност да се събере присъствено в центъра на прекрасната Будапеща, на територията на „Петер Пазмани“ – институция, която взе присърце задачата да осигури стимулираща и приятна среда, в която водещи изследователи на Барда да представят най-новото в своите дисциплини. Форумът се състоя от 6-9 юли, а темата бе „Съдбата тъй е рекла”: Промяна при Шекспир“ съвсем удачна и навременна за все по-бързо променящия се свят. Редица актуални проблеми, с които се сблъсква съвременното общество, намериха отглас в изследвания на рецепцията на Шекспировото творчество, което придобива нови форми и измерения както в областта на теоретичната рецепция, така и в творческата практика – театър, визуални изкуства, кино, документалистика, музика, поп-култура.