Полъх от Скандинавия на европейските сцени
Започваме с един автор, който едва ли има нужда от представяне. Става дума за обявения за най-поставян норвежки драматург след Ибсен – Юн Фосе. Нобеловият лауреат се радва на постоянен интерес както в родината си, така и извън нея. През септември се проведе четвъртото издание на международния Фосе фестивал, организиран от Норвежкия театър (Det Norske Teatret) и издателството Det Norske Samlaget. Той се състои за първи път през 2019 г. като своеобразен празник по случай 60-годишнината на драматурга. Вторият и третият фестивал са съответно през 2021 г. и 2023 г., като винаги съвпадат с откриването на новия театрален сезон. За свое мото тазгодишното издание избира едно от определенията на Нобеловия комитет за таланта на Фосе, а именно умението му чрез тишина да дава глас на това, което не може да се изкаже. В рамките на една седмица, Норвежкият театър в Осло представя местни и международни продукции по текстове на Фосе и вдъхновени от творчеството му, целящи да представят цялото разнообразие на този жив класик на норвежката литература. Новото тази година е, че има почетен гост – младият, но вече утвърден френски автор Едуар Луи, който участва в подбора на постановки и взима участие в дейностите, които съпътстват събитието. Фестивалът бе открит с премиерния спектакъл по пиесата на Фосе „Зима“ на белгийската режисьорка Лисбоа Хубрехтс. В текста двама случайно срещнали се непознати, мъж и жена, започват връзка, която води до разрушаването на кариерата и семейството на мъжа. Скоро той е обхванат от съмнения какви са истинските намерения на жената. Темата за емоционалните търсения в любовта е пресъздадена чрез характерния за Фосе минимализъм, паузи в диалога и четене между редовете. Режисьорката добавя и темите за половата идентичност и сексуалността, за да покаже крехките отношения между „нас“ и „другите“ и страховете и опасностите, които дебнат, ако се осмелиш да обичаш.
Оставаме на вълна „Фосе“ с новата постановка на „Комеди Франсез“ „Искри“ (Étincelles), която може да се гледа от 18 септември до 2 ноември. Авторският спектакъл на режисьора Габриел Дюфе обединява четири кратки пиеси, поезия и есета, които ще бъдат представени за пръв път на сцената на легендарния парижки театър. Заглавието е вдъхновено от идеята за искри от вечността, които се създават и усещат на театралната сцена, но и в живота на човека. Действието е фрагментирано – от мъж и жена, взиращи се към върховете на гигантска планина, до Времето като основен персонаж сред градския пейзаж – и предизвикателството към публиката е да събере, пренареди и осмисли за себе си откъсите от човешко битие. Дюфе изгражда постановката на принципа на японското хайку и минималистичният декор се синхронизира с анонимните персонажи, често безпомощни и търсещи израз на чувствата си. Френският режисьор е и един от най-изявените преводачи на Фосе, с чието творчество се запознава преди две десетилетия. През 2023 г. излиза книгата му „Писането е слушане. Интервюта с Габриел Дюфе“ (Écrire, c’est écouter. Entretiens avec Gabriel Dufay).
„Време за радост“ по пиесата на Арне Люгре, режисьор Бианка ван дер Шуут, Амстердамският Международен театър (ITA)
Амстердамският Международен театър (ITA) откри есенния си сезон с постановката „Време за радост“ по пиесата на норвежкия драматург Арне Люгре. Режисурата е на Бианка ван дер Шуут, а идейната концепция е на Елин Арбо, която освен че е сънародничка на Люгре, е и художествен директор на театъра, след като пое този пост от Иво ван Хове през 2023 г. Премиерата на спектакъла се състоя през юни тази година, а успехът на продукцията най-вероятно ще ѝ осигури място в репертоара на ITA и занапред. Люгре е международно признат автор с 13 пиеси, които са преведени на 20 езика, също така има издадени разкази и романи. Носител е на наградата „Ибсен“ за 2024 г. Творчеството му се отличава с до голяма степен характерния за скандинавското изкуство минимализъм, проникващ дълбоко в човешката душевност отвъд баналността на ежедневието. Често действието на пиесите му се развива в неуточнени място и време, като по този начин съзнанието на зрителя се насочва към общочовешките преживявания и емоции, които свързват индивидуалностите в мрежа от преплитащи се съдби, желания и страхове. „Време за радост“ е написана през 2020 г. и е поставена за пръв път в Осло, но скоро след това в Швеция и в театър „Одеон“ в Париж. Фабулата наглед е проста – на пейка край реката майка и дъщеря чакат своя син и брат. Мястото постепенно събира цветна група от минувачи – съсед среща бившата си жена, която му иска прошка, вдовица и нейните доведени деца търсят място за да погребат нейния съпруг и техен баща. Историите, често абсурдни и комични, започват да навлизат в пространството на майката и дъщерята и всички осъзнават, че ги обзема желание да бъдат щастливи заедно. Очакваният син се появява само за да заяви, че иска да изчезне. В сайта на ИТА Елин Арбо определя „Време за радост“ като „тържество на заедността“, навременно в света на изолация и страх от комуникация, в който живеем, и като начин творческият екип да затвърди идеята за театъра като „упражнение по емпатия“.
„Строителите“ от Лине Кнутсон, режисьор Габор Мате, театър „Катона Йожеф“, Будапеща. Photo Dániel Dömölky
И този сезон на сцената на театър „Катона Йожеф“ в Будапеща може да се гледа постановката „Строителите“ по пиесата на датския драматург Лине Кнутсон, постановка на Габор Мате. Премиерата на тази черна комедия за перипетиите, през които преминава едно семейство, опитващо се да построи мечтания дом, е през 2021 г. Съмнителни майстори и още по-съмнителни изчезвания (на материали и дори части от интериора) съпътстват и придават мистериозност, та дори страховитост на тази така позната на всеки в залата драма – изпитанието за силата на характера, семейните взаимоотношения и търпението, наречена ремонт. Творческият почерк на Лине Кнутсон, представящ житейски ситуации чрез похватите на абсурдизма и фарса, приказността, но и реализма като гротеска, ѝ отрежда място сред най-разпознаваемите съвременни датски драматурзи на родна сцена и в много други европейски страни. Понастоящем е драматург в театър „Бети Нансен“ в Копенхаген.
Започнахме с „наследника“ на Ибсен и завършваме с „новия Стриндберг“, а именно Ларш Нурен, който, също както и Юн Фосе, е поставян и на българска сцена. Две френски постановки по негови пиеси бяха представени на тазгодишния фестивал в Авиньон (неговата „Off“ селекция): „Демони“ на режисьора Никола Дериен и режисираната от Роксан Брюне „20 ноември“ – текст, базиран на дневника на германския тийнейджър Себастиан Босе, който открива стрелба в училището си и се самоубива. На 23 октомври предстои и премиерата на „Мюнхен-Атина“ в норвежкия Националния театър. Текстът на Нурен, определен като „любовна комедия“, драматизира отчаяните опити на една двойка да закрепи своята разпадаща се връзка на почивка в Гърция. Пътуването им с нощен влак преминава през гротеската, за да достигне до имагинерното отвъд реалността, където може би има зрънце надежда. Режисьор е Ласе Лиленг, а „Мюнхен-Атина“ е неговият дипломен спектакъл и професионален режисьорски дебют на сцената на Националния театър в Осло.
МИРЯНА ДИМИТРОВА
Материалът е подготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по Програма „Критика’2024„